Полковник Крис Хедфийлд е канадски военен пилот, действащ астронавт и е първият канадски космонавт, командир на МКС. До момента е извършил три космически полета, като при третия остава за дълъг престой в Международната космическа станция. Пристига там на 21 декември 2012 г. и се завръща на Земята на 13 май 2013 г. Крис Хадфийлд е известен и с това, че редовно публикува в Twitter статуси, както и видео аписи от Космоса. Прекарал е общо 166 часа в Космоса.

Със съдействието на Discovery ви предлагаме интервю с Крис Хедфийлд, който разкрива какъв е животът сред звездите, как преминава един ден на астронавта, за опасността Земята да бъде ударена от астероиди и готови ли сме да изчезнем като динозаврите.

Знаете ли какво точно би се случило с хората, ако астероид, достатъчно голям да разруши Земята, я удари? Какво ще се случи с кислорода, температурата, водата и т.н. Как това ще се отрази за планетата и хората?

Това е много ключов въпрос. Мисля, че ако наистина се замислим, всеки ден е Ден на астероида. Земята бива удряна от астероиди с обща маса 100 тона всеки ден – 365 дни в годината в продължение на милиарди години. Въпреки това, всички те са много малки и не могат да причинят разрушението, за което питате. Понякога Земята е удряна от по-големи астероиди и има много следи по повърхността от тези сблъсъци.

В Челябинск, Русия, както и кратерите Маникуаган в Канада и Чиксулуб, Мексико, свидетелстват за сериозни сблъсъци от миналото и са право пропорционални на големината на астероидите, които са се разбили в планетата ни. Ако те достигнат определен размер – с големината на Москва например, изведнъж се превръщат в заплаха не само за малка част от света, но за цялата страна и дори за Земята.

Ако ни удари нещо голямо, което да причини кратер като Чиксулуб в Ютакан, Мексико, и убие видове с големината на динозаврите, както е станало в миналото, това ще е смъртоносна заплаха за всички живи видове на Земята. Всичко ще се обгърне в пламъци. Ударът ще изпрати толкова скална маса към горните слоеве на атмосферата, че когато тя се върне обратно, Земята ще бъде бомбардирана от силен метеоритен дъжд. Това ще превърне планетата ни в голяма печка, унищожавайки почти всички живо. Все пак това е най-лошият сценарии, но се е случвал и преди. В допълнение, ако погледнете към Луната, ще видите белезите от ударите на астероиди, продължаващи милиарди години. Сблъсъците се случват и то постоянно.

По-важно е колко голям астероид би могъл да ни удари, можем ли да го засечем, преди евентуалния сблъсък и какво можем да направим. Астероидите променят всичко, което познаваме. Те водят до завирането на океаните и променят състава на атмосферата. Можем да го сравним с това да живеем до вулкан, но той да обхваща цялата планета. Има слаба вероятност да се случи подобно нещо, но последиците са изключително разрушителни. Истинският въпрос е дали ще имаме съдбата на динозаврите, които са погледнали нагоре и са загинали в следващата секунда. От друга страна, щом имаме космически програми, не трябва ли да използваме части от тях за засичане на астероидите, за да не причинят подобни разрушения? Това е ключът. Още повече, че е лесно да видим разрушенията. Истинската трудност е да помислим какво можем да направим.

Спомняте ли си филма "Армагедон" с Брус Уилис и виждате ли възможността астероид да бъде разрушен? Това реалност ли е или измислица?

"Армагедон" е комикс и няма нищо общо с реалността. Той е като Спайдърмен. Знаеш, че е забавно и развлекателно, но дори не е близо до действителността и не трябва да бъде. Това е просто забавен филм. Трябва да сме внимателни и да не бъркаме филмите с реалността. Действителността е, че сме засекли много астероиди и имаме различни технологии, които могат да свършат тази работа. Начинът, по който го пресъздават в "Армагедон" е забавен, но за нас е важно как реално се случват нещата. Това не е научна фантастика. Красотата на филми като този е, че те карат да се замислиш, но отговорите не се крият в забавлението. Те са в науката, инженерството, изследването на Космоса и политическите действия. Смятам, че съзнанието ни трябва да бъде отворено от филми като "Армагедон", защото те помагат на хората да осъзнаят риска, но след това реалността е тази, която ни кара да предприемем действия.

Коя е най-голяма заплаха, с която сте се сблъсквали в Космоса във вашата кариера и кое е най-красивото нещо, което сте видели или почувствали там?

За всички космонавти и астронавти най-голямата опасност е, когато совалката се изстрелва. Ако отивате в Космоса за 6 месеца, 50% от риска е в първите 9 минути. Има много други рискове за астронавтите, но най-опасната част е излитането.

Някои от другите рискове са да бъдете ударени от астероиди, от малки скали от Вселената. Космическата станция постоянно се сблъсква с тях. Бях на космическата станция "Мир". Помагах при построяването на "Мир" през 1995 г., помагах при строежа и на Международната станция и живях в нея в продължение на 6 месеца. Всички те са постоянно удряни от астероиди и малко се притесняваме. Тренираме, упражняваме се и се подготвяме, ако ни удари по-голям обект. Знаем, че едно от нещата, които могат да се случат, е пробиване на космическия кораб от астероид. Това не е единственият риск, но винаги сме нащрек.

Най-красивото нещо е Земята. Има части от планетата ни, които са неописуемо красиви, толкова са поразителни и завладяващи. Други красиви гледки са кораловите рифове на Бахамите. Мисля, че те са най-красивото, нещо което може да видите от Космоса.

Как Ви хрумна идеята да създадете акаунт в Twitter, в който публикувате и видеозаписи от Космоса?

Бях астронавт с 21-годишен опит и всеки ден давах всичко от себе си, за да споделям опита си. Когато бях дете, гледах как Нийл и Бъз ходеха по Луната и тогава нямаха Twitter. Техниката, с която днес разполагаме, не беше достъпна, но предаваха на живо от Луната, което беше феноменално за мен. Не трябваше да го правят. Трябваше да го пазят в тайна и само да кажат дали са се справили. Но те бяха достатъчно смели, от НАСА бяха достатъчно смели да излъчват всичко на живо и в резултат на това имаше толкова по-голям ефект в световен мащаб – както информационен, така и вдъхновяващ.

Това ме вдъхнови да осъзная, че ако някога направя нещо интересно за хората, не трябва да го пазя в тайна. Трябва да използваме всяка налична технология, за да споделяме какво се случва. Така останалите хора могат да помислят над това и да намерят своя собствена полза. Затова през цялата си кариера съм се осланял на технологиите.

По време на третия си космически полет обаче не само интернет съществуваше, но имахме достъп до всякакви социални медии. Twitter е страхотен начин да споделяме бързо уникалното усещане, че сме човешки същества. Разговарях с децата си затова, защото те се интересуват от социалните медии и винаги трябва да търсиш съвет от някой, който е на половината на годините ти. Без значение на каква възраст си, това е човешката природа, изразяваме как възприемаме света и как той изглежда за всеки от нас. Мисля, че социалните платформи са наистина уникални и много добри за тази цел.

Как протичаше живота ви в Космоса? Как се справяхте с ежедневните си нужди?

Животът в Космоса е много отигран. Разполагаме с контролен център на мисията в Москва, Япония, Германия, Монреал и Хюстън и всички те ни контролират. Те разпределят времето ни, разчленено на 5-минутни интервали 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, по време на цялото ни време в Космоса. Всичко, което правиш е работа, за която никой не знае. Повечето хора не могат да видят какво правиш, защото работиш. Така функционира живота там. Те ти казват кога да ядеш, кога да спиш, кога да направиш експеримент, кога да тренираш – всичко е старателно планирано и предварително начертано.

Но ти се опитваш да избързаш в графика, за да ти остане малко свободно време. Дори когато трябва да спиш, решаваш да останеш буден и да правиш нещо друго - да свириш, да снимаш, да изпратиш имейл на приятел или да измислиш някоя песен. Това е начинът, по който аз вършех нещата – грижех се да съм свършил всичката работа и се опитвах да правя други неща, които силно желаех. Това е балансът между работата и задоволяването на личните нужди.

Изтощаващо е, но поставяме рекорди за количеството научна работа, която екипът ни върши. Направихме извънредно ходене в открития космос 4 дни, преди да се приберем вкъщи. Това ни позволи да сме подготвени и отпочинали, за да го направим. Успяхме да споделим изживяването с милиони хора и мисля, че този баланс е много важен.

Преживявали ли сте някакви кризи в Космоса?

Да. Разтоварвахме космическите кораби заедно и по време на първата ми разходка в Космоса, бях заслепен от замърсяването в костюма ми. По време на третия ми полет в Космоса преживяхме непланиран теч на амоняк и основният топлоносител на целия кораб се развали. 4 дни, преди да се приберем на Земята, трябваше да направим извънредна космическа разходка, за да спасим живота на космическата станция. Да, преживял съм няколко кризи.

Кои са най-стресиращите неща при пътуването и работата в Космоса? 

Стресът прави неща, които ти не можеш или не си способен. Мисля, че това, което стресира хората, е когато нямат време или трябва да свършат неща, за които не са подготвени. Смятам, че понякога бъркаме стреса и страха с реални неща, но страхът и стреса са човешка реакция на реални неща. Опитвам се да не съм уплашен или стресиран, защото много често имаме избор. Ако трябва да направиш нещо, ще се подготвиш достатъчно и реакцията ти няма да е страх и няма да се стресираш.

Същото е, както когато караш кола за пръв път – страхуваш се и си притеснен, но ако си карал 1000 пъти – просто влизаш в колата и караш. Ако се подготвиш, упражняваш и учиш, намаляваш страха и стреса в живота си. Това е нещо, което астронавтите правят от десетилетия, за да се изхранват. Бях астронавт с 21-годинишен опит, който се опитва да не се стресира и страхува.

Има много неща, които са много трудни и нямаш естествените умения, за да ги правиш – например да се разхождаш в Космоса, да пилотираш ракета, безопасно да насочваш ракета обратно към атмосферата, да приземиш или разтовариш космически кораб с космическа станция. Всички тези умения се развиват с години и биха те стресирали, ако не си подготвен предварително. Има разлика между стрес и действие, между подготовка и просто притеснение.

Животът в Космоса е много труден и истинската роля на астронавта е да не си позволи да се стресира от него, а да бъде наистина готов за това преживяване.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase