Орлин Анастасов е признат за бас номер в света, още при първите му стъпки в операта е определян като наследникът на Николай Гяуров. Покорил е всички световни сцени, а през последните години все по-често намира време в натоварения си график да си идва в България. Неговата фондация стои зад мащабния спектакъл "Кармен" със Старозагорската опера, който ще се състои на 9 ноември в Пловдив. Ето какво сподели той пред Dnes.bg за развитието на операта в България, проблемите пред които са изправени артистите, защо в чужбина намират по-голямо признание.

Как вие виждате развитието на операта? Не се ли бяга през последните години от класическите към трудно разбираеми, но пък "модерни" постановки?

За България нямам преки наблюдения, тъй като идвам рядко, предимно да се видя с близки и приятели. Но наскоро бях на такова представление и след първо действие си тръгнах - покъртително слабо и като гласове, и музикантски, липса на идеи в режисурата. У нас имитираме това, което големите театри правят от 30 години - именно тези модерни постановки. В които самоцелно се вкарва екстравагантност, малко скандал. Но в повечето случаи се търси само оригиналничене и се бяга от класическите постановки. Не вярвайте ако ви казват, че на хората им е омръзнала класиката, няма такова нещо. Спекулира се, че трябва да се привлече младата публика. Но така ли трябва да я привлечем - като се видят те в героите? Операта затова си остава изкуство настрана от другите, защото е уникално и оригинално.

Оправданията често са, че такъв е вкуса на зрителите...

Как се определя този вкус? По аплодисментите в края на постановката, по отзивите в медиите и социалните мрежи? Повечето от тези отзиви са на хора, които дори не са присъствали. Чули са нещо, написали. Не мисля, че това е пътя. Но пък последните години има едно отдръпване от тези модерни постановки, на хората им омръзна. И какво по-хубаво от това да се върнем към класическите постановки.

Рядко идвате в България, защо?

Графикът ми е много натоварен, но напоследък намирам все повече време да се прибирам в България. Все пак съм изпълнител с 20 години на сцената, пял съм на всички сцени и за радост съм достигнал момента да мога да си подбирам участията. И да правя нещата, които ме интересуват. Което ми позволява да си идвам по-често и да се съсредоточа в инициативите, които правим за младите оперни изпълнители.

Какви са предизвикателствата пред вас, след като сте изиграли всички значими роли на най-големите световни сцени?

Дошъл ми е момента, в който да се възползвам от всичко, което съм постигнал. Не като слава и известност, а като контакти и добри отношения с директори на театри и импресарски агенции. И да помогна с каквото мога на млади изпълнители в България. Имаме страхотни гласове! На тези хора трябва да им се даде шанс и да имат моя късмет. При мен нещата се случиха много бързо и лесно. Но съм един от малкото. И не става въпрос само за късмет - на младите трябва да им се даде възможност, ако трябва и да доучат чрез майсторски класове и академии. Имената, които ще каним в България, ще дадат на талантите възможност да се докоснат до големите. Срещата им с тях ще бъде един голям плюс. Ще се докоснат до звезди, както аз навремето се докоснах до Николай Гяуров. И до днес си спомням заряда и емоциите от тези срещи. Нещата, които той ми е споделил няма педагог в света, който да може да ми ги каже.

Какво жертвахте заради факта, че излязохте на голямата сцена толкова млад? И тези сравнения с Гяуров пречат или помагат?

Обратната страна на медала я има и в нашата професия. Сравненията не пречат, това е вид реклама. За мен беше огромен комплимент, че ме слагат до Гяуров.

Защо големите успехи на българските оперни гласове в България постават някак незабелязани?

То е съвсем логично. Определено в Италия ме познават повече от тук. Тук програмирането на оперния сезон е в рамките на самия сезон. Големите български изпълнители като Красимира Стоянова, Соня Йончева, Владимир Стоянов и другите със световни кариери - техните графици са запълнени за няколко години напред. Когато някой директор на оперен театър в България те покани, ти вече си зает. Ние нямаме тази възможност да се изявяваме толкова често пред българска публика. Може би това е една от причините. Но това няма как да се промени.

Имате ли усещането, че целия политически преход някак си остави в ъгъла културата?

Културата винаги е жертвана първо и това не е само в България. В Италия имаше страхотна криза, в която ограничиха бюджетите на оперните театри в пъти. И съответно много от тях затвориха врати. И до днес в Италия, която е люлката на това изкуство, като изключим Миланската скала, се усещат последствията от тази криза. И то в театри с над 100 години история. Разбира се, единствено Миланската скала няма как да бъде засегната, тъй като е една от най-голямата реклама за Италия. В България най-голямата реклама винаги са били оперните певци.

Как да спечелим от тази реклама?

Никак! Ние си вървим, прославяме България в оперните среди, но до там. От това не може да извадим дивиденти, защото операта е затворен кръг. Нещата трябва да се случат в България.

Често се оправдаваме, че държавата не помага, няма финансиране. Каквъв е изходът от този омагьосан кръг?

Лека промяна в някои закони няма да е лоша. Кралският театър в Лондон, един от четирите най-престижни в света, 90% се издържа от частни спонсори. Ако видите програмата има десетки страници на спонсори. Защо? Защото е заложено и има облекчения за спонсорите.

Това и ние си го повтаряме от години...

Да, но не се случва и сигурно има причина. Последната реформа не е никак лоша, театрите имат възможност и стимул да правят повече предствления, разбира се, с риск да се претрупа програмата. Но това е едно добро начало. Без да обиждам фолк музиката - ако търсиш спонсорство ще го намериш много по-лесно. Когато кажеш опера - срещаш незаинтересованост. Значи трябва да променим мисленето.

Само до мислене ли е? Може би пък и от вашата страна липсва инициативност при търсенето на подкрепа?

Малко са хората, на които можеш да обясниш за какво става въпрос. За да спонсорираш опера трябва да оценяваш това изкуство и да знаеш къде отиват твоите пари. Ако си спонсор без да те интересува къде даваш, това е съвсем друга тема на разговор. И не е задължително винаги да се търси само финансиране, помощта може да бъде на всякакви нива. Но за съжаление не са много хората, които ни разбират.

Не е ли парадокс, че няма разбиране, при положение, че отсреща стоят световноизвестни и признати артисти?

Един мой приятел, известна личност, беше предложил да се направи един интересен закон. Българите нямат пари, но заведенията са пълни. И неговата идея беше на всяка сметка накрая, вместо сервиз, да се сложат едно 5%, които да отиват по сметка на Министерство на културата. Естествено, не се прие - то и всеки човек ще иска парите му да отиват само за ядене и пиене. На пръв поглед е забавна идея, но като се замислим колко би помогнало това за културата в България, която винаги най-много страда... Трябват промени, но аз не се занимавам с това. Аз съм оперен певец, който извършва и мениджърска дейност. Мога да давам идеи, правил съм го, но досега не съм видял някакви резултати.

Разкажете ни повече за спектакъла, който ще поставите в Пловдив?

Предстои ни много мащабна, смея да твърдя грандиозна постановка със Старозагорската опера в зала Колодрума в Пловдив на 9 ноември в 19 часа. Интересът е голям. Самата сцена, която ще построим ни задължава да се направи една сценична адаптация. Тя ще бъде дело на Огнян Драганов с много голяма масовка, ще има коне, прабългарската школа "Бага-Тур" са гаранция за интересно изживяване. И естествено, Анита Рачвелишвили - голямата звезда на Ла Скала и Метрополитън. Такъв изпълнител не може да се гледа всеки ден. В рамките на седем години тя направо помете големите сцени, говорим за едно явление, за което няма една лоша критика!

С тази опера поставя ли се някакво начало на поредица от събития?

Нарекохме го "Опера Голд Фестивал", ще каним най-големите оперни гласове. Главната роля във всяка опера ще се изпълнява от най-голямата звезда в света в момента. Както ще направим "Набуко" на 18 декември с Амброджио Маестри в Пловдив, както и за проектите следващата година. Амбицията е много голяма.

Всичките тези инициативи как ще ви се отразят на кариерата?

Не мога отсега да кажа. Знам, че ще ми отнеме от времето, което мога да посветя на операта. Но трябва и мен да ме разберете - пял съм всички роли, във всички оперни театри. Стимулите пред мен са много малки - да поддържам нивото, с което хората ме свързват. Но искам нещо да се случи в България и според моите моите възможности ще реализирам различни проекти. Плануваме голям международен оперен фестивал, който няма да се проведе в България, но ще имаме силно участие. Той ще се проведе през целия месец септември през 2017 година. Към него ще се създаде Академия, за която ще се направят прослушвания за млади оперни изпълнители. Ще има три града, в които ще се правят тези прослушвания и единият е София. Вече се знае датата и мястото - 4 март 2017 г. от 12 часа в голямата зала на Консерваторията. Пусната е информация на сайта на фондацията "Орлин Анастасов" как ще протече първоначалната селекция. Ще отсеем най-добрите 30 изпълнители, а част от тях ще станат част от международния фестивал. Ще направим четири заглавия, в които ще участват не само част от световните звезди, но и най-добрите режисьори и диригенти. Така един млад изпълнител ще може да подготви една роля с наистина големи професионалисти. Няма само да учат и накрая да вземат някаква тапия. Ще имат възможност да се изявят и тези участия ще бъдат платени. Този фестивал ще бъде една витрина за младите ни изпълнители.

Когато се рекламира една постановка не се ли отделя твърде много на визията, за сметка на артиста? Не е ли грешен подход?

Нещата са свързани. Без съмнение гласът е водещ в това изкуство. Но ако започна да ви говоря в детайли за самия глас много малко хора ще ме разберат. Оставяме това на слушателя. Дори тези, които рядко ходят на опера могат да ги оценят. Макар че за съжаление в много зали у нас няма нужната акустика. Ето, и на Анита ще трябва да й сложим микрофон, макар да съм сигурен, че гласът й ще се чува в цялата зала. А всичко останало е част от рекламата, особено когато има зрелище.

Вие привърженик ли сте на колаборация между опера и други стилове музика?

Там много внимателно стъпвам.

В България предстои подобен спектакъл, където ще се съчетава опера и фолклор... 

Защо не? Много хубава идея. Когато казвам, че внимавам то е насочено в друга посока. Ето, например, Андреа Бочели. Един от най-известните оперни певци в момента, а той в действителност не е оперен певец. И покрай него малко се изопачиха нещата. Появиха се формации, които пеят опера без да са оперни гласове. От тази гледна точка не съм съгласен на подобни колаборации. Иначе идеята за фолклора я намирам за страхотна. Но нека не забравяме едно. Каквото и да правим в България, амбициите трябва да са да изнесем спектаклите и извън страната. В момента сме малко затворен кръг, в който нищо не излиза, а само влиза. Да, каним известни оперни певци, но защо един оперен театър не направи гастрол в чужбина?

Не говорим да бъде по села и читалища, а да бъде поканен. Както навремето Софийската опера бе канена на най-големите сцени. Но тогава беше лесно, защото когато сложиш в състава Николай Гяуров и Гена Димитрова всички врати са отворени. Дори не трябва и реклама. Сега пазарът е много по-труден и различен. Театрите имат все по-малко възможности. Ето един пример. За да се ограничат трудностите, включително и финансови, театрите правят копродукция. И после се изнася тази постановка на всичките сцени. В България има театри на много добро ниво. Защо да не направят копродукция с операта в Палермо?

За финал, всички знаем за големите имена през миналия век, ще достигнем ли през този тяхното ниво?

Не, категорично. Никога няма да има вече такова поколение. Не казвам, че в момента няма страхотни изпълнители, но тогава имаше магия. Бизнесът и интересите не бяха превзели толкова операта. Беше идеализирано. Имена като Борис Христов бяха със статут под папата за оперните меломани. Тази среда роди плеяда от изпълнители, докато днес изпълнителите топ ниво са единици. Нещата се променят и операта търпи еволюция, за добро или лошо.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase