Виртуозите от Ла Скала за пътя към славата

Франческо Де Анджелис и Сандро Лафранкини пред Dnes.bg
2

Франческо Де Анджелис. Снимка: Germi Art & Entertainment

Българските меломани посрещат прочутите музиканти от един от най-елитните оперни театри в света - Виртуозите на Миланската скала, на 27 март в 20:00 в зала 1 на НДК. Концертът на впечатляващите музиканти е първи за България в този формат, в който 15 от най-добрите инструменталисти в света, ще представят произведения от емблематични за италианската класика композитори. Програмата за предстоящото събитие включва перфектно селектирани композиции от Доницети, Рота, Паганини, Витали и Росини.

В България прочутите Виртуози от Ла Скала идват с водач и соло цигулка Франческо Де Анджелис. Световно признат и еднакво обичан от критиката и публиката, Де Анджелис впечатлява със силно разпознаваемия си романтичен стил, съчетан с Bel canto елементите и взискателността на средноевропейската инструментална школа.

Заявка за ярко присъствие на 27 март прави и Сандро Лафранкини – солист на виолончелото. Той идва от семейство на музиканти и свири от шестгодишен.  През 1999 година Лафранкини става водещ виолончелист и концертмайстор в Ла Скала, какъвто е бил и неговият баща. Той идва в София с историческото си чело Carlo Antonio Thestor от 1730.

Със съдействието на организаторите от Germi Art & Entertainment ви предлагаме интервю с двамата прочути музиканти.

Разкажете ни как се озовахте в Ла Скала?

Франческо Де Анджелис:
Явих се на първо прослушване за цигулка в оркестъра на 19 години. Спечелих го, а шест месеца по-късно се явих на конкурс за първа цигулка, който също спечелих по-скоро лесно. Следващият етап в кариерата в оркестъра – позицията на концертмайстор – ми отне три конкурса и седем години по времето, когато директор беше Рикардо Мути.

Сандро Лафранкини:
Винаги съм бил в Ла Скала. Аз съм на 40 години, но мисля, че съм тук от петдесет. Баща ми беше първо виолончело и знам всичко за оркестъра от съвсем малък, за мен той е голямо семейство, останахме приятели със страхотни хора, които вече са в пенсия, хора от едно друго поколение, за които този общ семеен дух в оркестъра беше много важен. Стремим се да го поддържаме и сега, въпреки че времената са други, по-технични и конкурентни. Това е и нещо, което отнема от времето и енергията ми днес, когато имам и други функции. Когато си на 20 мислиш само за музиката, но сега за мен е много важно да поддържам спокойна обстановка и екипност сред музикантите.

Представям си, че конкуренцията е огромна и високите изисквания са постоянен натиск върху музикантите. Възможно ли е човек да се пенсионира тук, както е било в миналото?


Сандро Лафранкини:
Нашата работа е малко като на тенисистите. По принцип имаш право на една-две грешки, но ако правиш повече изпадаш от класацията и мястото ти не е гарантирано, независимо че имаме постоянни договори.

Колко души кандидатстват за едно място в оркестъра?

Франческо Де Анджелис: Ами имали сме случаи за място в цигулките да кандидатстват и 99 души. Всеки път все повече хора кандидатстват и от целия свят. Около 15% от оркестрантите са чужденци, имаме японци, испанци, германци, албанец, българка, французи, но преобладаващата част от оркестъра представлява най-високото ниво италиански музиканти.

Колко оркестъра има Ла Скала?

Сандро Лафранкини: Само един и работим страшно много!

Франческо Де Анджелис:
Имаме и филхармония, която е съставена в голямата си част от музикантите на оркестъра, както и камерен състав, който ще видите в София. Програмата ни е много натоварена – освен представленията в театъра правим турнета с филхармонията, имаме концерти като солисти, а аз и Сандро преподаваме и на студенти.

Програмата, с която идвате в София, изглежда много интересна. Разкажете повече за нея?

Сандро Лафранкини:
Когато Ла Скала гостува в чужбина, винаги се стараем да изнасяме славата на италианското и да представим най-великолепните музикални примери, които характеризират Италия. Подобно на модата, Ферари, кухнята, винаги подбираме сред най-доброто от нашия репертоар. Ла Скала е известна с операта, с певческото изкуство, но също така и с виртуозността на струнните инструменти, които са също една отличителна черта на театъра. В програмата сме подбрали Росини, включително третата му соната за четирима, която е написал, когато е бил на 12 години. Впоследствие тя е преработена за струнен оркестър. Любопитното е, че той е бил в лятна ваканция на гости на едно семейство от Равена и я е композирал според инструментите, които тези хора са имали, затова в оригиналното произведение няма виола. Не са притежавали виола. Също така сме подбрали Доницети, Витали, Паганини, Рота, който е съвременен композитор, много тясно свързан с Фелини, но е писал и много симфонична и камерна музика, ще изсвирим негов струнен концерт.

Франческо Де Анджелис: Аз ще свиря Chaconne на Томазо Витали за цигулка и струнен оркестър и Вариации на Паганини върху "Мойсей" на Росини. Това произведение е много интересно, защото се изпълнява само на четвърта струна. Легендата разказва, че Паганини късал останалите, за да остави само една, на която да го изсвири.

Сандро Лафранкини: Аз ще изпълня Une Larme на Росини за виолончело и струнен оркестър. Това произведение е открито в средата на XX век. Росини се е оттеглил от композирането сравнително млад (и се е отдал на кулинарията, в италианската кухня има класически негови рецепти), а после в по-напреднала възраст е писал малко, предимно за глас и пиано. Това, което аз ще свиря, е произведение, чиято първа и втора тема със сигурност са негови, а вариациите според мен са писани от друг – резултатът е много красив!

Билетите за концерта на Виртуозите на Миланската скала са на цени от 50 до 100 лв. в мрежата на Eventim и на касата на Билетния център в НДК. Гостуването им в София е по покана на Germi Art & Entertainment и се осъществява с подкрепата на Столична община.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


2
Още по темата: Сандро Лафранкини
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари