Вашингтон изглежда е осъзнал, че поне един от най-важните му проблеми е нерешим без участието на Русия. Това сочи предстоящото посещение в Москва на високопоставен служител от Държавния департамент. Какъв е точно проблемът на САЩ и как би могла да помогне Русия?

В Москва пристига специалният пратеник на САЩ за Афганистан Залмай Халилзад - и събитието само изглежда не толкова значително. Държавният департамент официално потвърди визитата за началото на декември. В руската столица гостът ще разговаря със специалния представител на президента Путин за Афганистан Замир Кабулов. Основна тема ще са преговорите на официален Кабул с радикалната опозиция - талибанското движение, пише "Взгляд".

Информиран дипломатически източник съобщи тези дни пред афганистански медии, че Кремъл и Белият дом са сключили неофициални споразумения, засягащи талибаните. По негови данни са зачестили неофициалните срещи между руски и американски дипломати. А Залмай Халилзад и Замир Кабулов често разговарят по телефона.

Източникът резюмира: Щатите се стремят да включат Русия в подготовката за преговори между Кабул и талибаните. А талибанското представителство в Катар, де факто с функции на "посолство", се мъчи да преговаря и с американците, и с руснаците.

Това бе косвено потвърдено от руския посланик в Кабул. Александър Мантицки заяви, че гледищата на Москва и на Вашингтон върху мирния процес в Афганистан съвпадат, и изрази надежда единодушието да прерасне в общи действия.

Кабулов пък изтъкна, че Москва "не търси конкуренция със САЩ в афганистанското уреждане". "С Халилзад се познаваме отдавна, ще се срещнем отново - той се кани да идва тук", заяви той. За известни промени в политиката на Щатите косвено спомена впрочем и държавният секретар Майк Помпейо - каза, че Вашингтон е готов да работи с всички страни, в чийто интерес е да бъде запазен мирът в Афганистан.

Защо ли Щатите внезапно пожелаха да разговарят с руснаците за Афганистан? Какво всъщност значи това?

За да отговорим, ще припомним най-напред колко е важен за Америка Афганистан.

Най-дългата война в историята на Съединените щати е болезнена точка за националната гордост и славното военнополитическо наследство.

На 11 септември 2001 г. Америка за пръв път в историята бе атакувана на своя земя. И не от голяма държава, а от група бойци, крили се из афганистанските пещери. Това естествено накърни националната гордост на англосаксонците.

Принципната невъзможност да спечелят афганистанската война е още един удар по самосъзнанието им. Разполагайки с най-голямата военна мощ, Америка не може да надвие 10-12 хиляди полугладни талибани, воюващи главно с пушки и полуавтоматични оръжия от миналия, че и по-миналия век. Така се чувстваха общо взето и съветските генерали - прекарали години в Афганистан, те все не схващаха как така още не са спечелили войната.

Вашингтон дълго време съзнателно пренебрегваше интересите на Русия в Близкия изток и Средна Азия. Афганистан - една от най-важните държави в Ориента, не бе изключение. Напротив, ярък пример стана тук опитът да се проектира върху отделна страна отдавна изчезналият еднополюсен свят. Америка не слушаше и не желаеше да слуша никого.

Нещо повече, освен пренебрежението Русия с умисъл бе обвинявана, че дестабилизира ситуацията и подкрепя талибаните. Високопоставени американски военни заявяваха, че на участници в движението се доставят руски оръжия и суров петрол (!).

Това обаче не трая дълго. И днес става ясно, че САЩ са извършвали един вид психологическа операция срещу Русия. Срещу една сила, сериозно активизирала се отскоро в стратегически значим периметър, дълго време незачитан от нея.

Русия остана доста време без политика към Афганистан. Но сега виждаме поне стремеж да оформи такава. Москва има и всички основания да го направи. Русия притежава съществени конкурентни предимства, познава страната, региона, народа и местната култура. Руските специални служби все още разполагат с топографски схеми, карти и бази данни за Афганистан. Това е и първата причина Америка благосклонно да потърси съдействие от Москва за решаване на афганистанския проблем. САЩ разбраха, че без Русия това ще е крайно трудно, тъй като Москва има влияние, а и опит в тези неща.

Втората причина се крие в самите Щати. Сегашното американско правителство гъмжи от ултрапрагматици, които пет пари не дават за разни идеологически спекулации. Идеите от времето на президента Обама, че сътрудничеството с авторитарни режими е невъзможно, дори не звучат сериозно за днешните стопани на Вашингтон. Правителството на Доналд Тръмп е готово да разговаря почти с всекиго. Стига да получава доходи от геополитиката, да направи външната политика рентабилна. А днес Афганистан е черна дупка за Щатите.
Трета причина е регионът. Важни промени станаха след 2014 г., когато от Афганистан бе изтеглен основният военен контингент. Тогава се промени и начинът, по който много световни и регионални столици гледаха на американската кампания. Днес на практика всички големи играчи се обявяват против американското военно присъствие. Сред тях са и Русия, и Китай, и Пакистан, и Иран.

Кампанията на САЩ среща скептично отношение и в Турция. Иран активно се намеси в Западен Афганистан - тамошната провинция Херат фактически стана нова персийска провинция. Пакистан открито започна собствена игра - в разрез с интересите на САЩ. Китай взе да заявява, че е недопустимо регионът да бъде превърнат изцяло в казарма или военна база. По-късно Пекин задейства икономически проекти в Афганистан. Индия също вече гледа скептично на американската политика в Ислямската република.

И с тази политика САЩ фактически се озоваха в положението на обсадена крепост. На практика никой по периметъра не подкрепя афганистанската им операция.

Тъкмо тази геополитическа ситуация е всъщност глобалната атмосфера, значително влошила нещата. Което дълго време остана незабелязано от Вашингтон. Сега САЩ явно се надяват на помощ от Русия поне по този проблем.

Разпространено е мнението, че Русия няма какво "да продаде" на Америка. Москва уж нямала никакви лостове за въздействие или предимства, които да подтикнат Щатите към нормален диалог. Но излезе, че Афганистан може да е не само главоболие за Кремъл, а и негова силна страна.

Общата геополитическа ситуация около Афганистан налага съответни правила в играта. Москва може "да продаде" на САЩ своето влияние и знанията си за региона и страната, като ги използва в свой собствен интерес. Руско-американското сближаване по това направление не е фантом, а реалност. И едва ли не единствената добра новина по целия периметър от геополитически язви в днешния световен ред. 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase