Разходи ме из офиса си, макар и виртуално - на стените има окачени негови фотографии, а в единия ъгъл - огромно пиано, което, както ме увери, е напълно задължително, докаго преподава цигулка на своите студенти. Показа ми и цигулката си, която винаги е на ръка разстояние.

Това е историята на Ясен Тодоров - пилот, музикант и фотограф - три почти несъответстващи си сфери, които обаче, оказва се, са една доста неочаквано добра комбинация.

Заминава за САЩ в далечната 1992 г., когато е едва на 17. Напуска Националното музикално училище "Любомир Пипков". Печели стипендия и започва да учи в Училището по музика и изкуства в Южна Калифорния.

В САЩ получава цялото си музикално образование - учи за бакалавър във Флорида, магистратурата си изкарва в Ню Йорк. Днес Ясен Тодоров е професор по цигулка в Сан Франциско.

По образование е музикант, но тогава, не съвсем изведнъж, както се изрази, прави един завой в неочаквана посока - нагоре към небето. Започва да лети преди 16 години, а страстта му пламва още когато е младо момче. Съвсем случайно трябва да посрещне гостите за едно частно парти в Калифорния преди 25 години. Пристигнали с малък частен самолет, а един от гостите решил да го качи в облаците. И така, на снимка е запечатана искрата, която постепенно се превръща в огън.

Днес Ясен е пълноправен инструктор и притежава професионална пилотска книжка. И така... едното води към другото.

Започва любителски да снима с телефон от облаците красивите гледки, на които се наслаждават птиците. Започва да си купува по-малки фотоапарати, а през 2013 година решава да инвестира малко повече в новото си хоби и постепенно си купува по-скъпа техника.

Лети винаги, когато има време за това - пикира между преподаването, контролните и цялостната му работа в университета. И то съвсем успешно. Когато има повече почивни дни, винаги гледа да прекарва свободното си време горе - в самолета си, сред птиците и облаците с фотоапарат в две си ръце.

Пилотирал е и хеликоптер, но не го предпочита по обясними причини - за да го управляваш, са ти нужни две ръце, а така няма как да снимаш, обяснява ми той.

"При самолета е малко по-спокойно, можеш да оставиш контрола, да наклониш самолета, да отвориш прозореца и да снимаш", споделя Тодоров.

При него денят тепърва започваше, а той намери време да ми разкаже за себе си, непосредствено преди важна среща в университета. Говорихме през една видеокамера, на хиляди километри един от друг, но въпреки това човек успява да усети ентусиазма му и тоз без да полага каквито и да е усилия.

Ясен Тодоров е тазгодишният носител на наградата за фотография на годината на National Geopgraphic, а за хората, които съвсем искрено вярват в съдбата, това си е било съвсем предначертано още в самото начало, когато хваща апарат в ръце и потегля на първото си дълго пътуване.

Всичко започва през 2014 година, когато Ясен поема на път до Уайоми, за да разгледа от птичи поглед Националния парк Йелоустоун.

"Това беше първият път, в който летях на такава голяма дистанция със самолета си - един много стар, почти 45-годишен летателен апарат. За да се стигне до там, трябва да се прекосят планини, пустини, няколко щата... Избягвах да го правя, защото човек не знае какво ще му се случи, но тогава се престраших.

Когато стигнах там, направих много нитересни снимки на топлите изпарения. Върнах се и в продължение на цяла една седмица не можех да спя - снимките бяха толкова вдъхновяващи. Тогава сестра ми ме накара да направя нещо с тези снимки, за да ги видят повече хора. Реших да ги изпратя на различни места, включително и до YourShot на National Geographic, където всеки може да качва свои снимки. Не знаех какво да очаквам...", спомня си Ясен.

Съдбата, обаче, много добре знае какво го очаква. Снимката му е избрана като фотография на деня за пръв път - знак №1, че по-късно в живота му нещо ще се случи.  Малко след това печели и втора награда в конкурса на Sony в Лондон. И това го вдъхновява да продължи да се развива в тази посока.

"Осъзнах, че имам една много рядка възможност - да снимам от въздуха и да се специализирам в нещо, което е много по-различно", разказва ми още Ясен.

И така през 2015 вече съвсем сериозно се занимава с фотография. С него започват да се свързват различни списания и агенции, които искат да купят неговите снимки.

Първият му истински чек идва именно от National Geographic - знак №2.

"Беше много иронично и смешно, защото има толкова много професионалисти, които работят от 15-20 години и цял живот чакат фотографиите им да бъдат купени от National Geographic, а при мен нещата станаха толкова бързо и неочаквано, че първият ми чек беше именно от там", разказва през смях Ясен.

Наречете го съдба, наречете го както искате, но ето, че по един или друг начин цял живот на пътя му застава National Gepgraphic. И така, 3-години по-късно Ясен получава престижната награда за фотография на годината - признание, с което могат да се похвалят малцина.

Снимката му "Нереално" показва половин милион автомобили, паркирани абсолютно симетрично по средата на пустиня в Калифорния, а гледката от птичи поглед е следствие от един голям скандал в автомобилния свят, избухнал още през 2016 г.

Тогава Volkswagen шокира автомобилния свят, след като призна обвиненията на Американската агенция за опазване на околната среда, че от компанията са манипулирали голяма част от своите софтуери по време на тестовете за вредни емисии. Тогава VW призна, че е инсталирала специално създадена програма, която позволява на автомобилите да бъдат сертифицирани, въпреки че отделят вредни емисии 10 или дори 40 пъти над допустимите норми.

В резултат се оказва, че над 11 милиона автомобили в световен мащаб са негодни за движение на пътя, а сред автомобилните компании попадат и Audi и Porsche. Така от Volkswagen предлагат на американските собственици на автомобили да върнат колите си и да получат обратно парите си, или да занесат превозните средства на ремонт, за да се отстранят всички проблеми.

Повечето избират първата опция и така се появяват няколко "сметища" за чисто нови автомобили на средата на пустинни райони.

"Беше голям скандал. Тук се вдигна много шум. Някои от автомобилите са напълно нови, изобщо не са карани. Това е едно от многото подобни места. Това ми беше най-интересното, защото се намира точно до едно гробище за самолети. Исках да кажа много неща с тази снимка. Едното беше да покажа лъжата на Volkswagwen, които излъгаха системата. След това беше чисто човешката алчност и накрая - грижата за околната среда, която също е много важно послание", разказва Ясен.

От птичи поглед се виждат какви ли не красоти - неща, места, които трудно могат да бъдат уловени с просто око от земята. Небето, обаче... небето е друг свят, друга вселена, а от облаците красивото изглежда още по-красиво.

Много гледки са спирали дъха ми. Долината на смъртта е едно от любимите ми места да летя. Това е един пустинен район в Калифожрния, където има един много огромен контраст. На около половин час от самата долина се намира връх Уитни – най-високият връх в Калифорния и долните 48 щата. Висок е 4421 м. Долината на смъртта е на -86 м. За половин час се стига от най високата до най ниската точка.

Има и една пустиня в Аризона, която се казва "нарисуваната пустина" - червени, сини камъни... всякакви шарки...", споделя пилотът-фотограф.

И на фона на всичката тази красота, като контраст идва и разрушениението.

"Има тъжни гледки. Ние разрушаваме много като човечество. В Южна Испания имаше едни токсични отпадъци, изхвърлени много близо до океана. Не можех да повярвам на очите си... Как може една културна държава в 21 век да прави това? В Мексиканския залив екосистемата е абсолютно разбита след експлозията през 2010 г.", разказва още Ясен Тодоров.

Всъщност, въпросната експлозия, за която споделя, се случва през април. Тя е причинена от British Petrolium (BP), които добиват нефт в района. След експлоцията във водите на Мексиканския залив се изливат абсолютно неконтролируемо стотици хиляди тона суров петрол. Резултатите са катастрофални.

"Целият залив в момента е една абсолютна загуба на толкова много живот... тотална катастрофа. Пясъкът на плажовете там не е бял, а черен. Мисля, че хората знаят, че големите компании замърсяват, но не се сблъскват с това, защото тези места са малко по-изолирани и не се виждат на пръв поглед. Хората не знаят за какво става въпрос. Целта ми е моите фотографии да накарат червената лампа да светне"

Снимка: Instagram

12345

И затова лети над облаците и снима, и то под съпровода на добра музика. Любимите му композитори са така наречените 3 "Б"-та - Брамс, Бах, Бетовен. А в облаците обича да слуша и българска народна музика.

За жалост, не е имал възможност да лети над красотите на България. Не за друго, а защото не му позволяват...

"Много са сковани в това отношение. Исках да си наема самолет миналото лято, но има страшно много препятствия, всеки усложнява толкова много всичко, че накрая някак ти се отщява. Щеше да е хубаво да заснема природата, интересна ми е и градската среда около и над София и Пловдив".

Но удря на камък. Казват, му че не може да лети нито над София, нито пък над Пловдив, защото имало много трафик във въздушното пространство.

"Със сигурност не е повече от този над Лос Анджелис или пък над Сан Франциско, където съм летял над аерогарата, над центъра, над Голдън Гейт Бридж. Летял съм над Лондон... Е как може навсякъде другаде да може, а само над София да не разрешават?? Живеем в някакъв комунизъм - в Русия е абсолютно същото", разказва Ясен.

И въпреки че не може да лети и да снима над България, все пак се връща. Поводът често е концерт или публична лекция.

Оказва се, че фотографията, летенето и музиката са си някак не просто съвместими, а дори взаимно допълващи се. И онова, което Ясен прави, напълно доказва това. Съумява съвсем успешно да ги комбинира а резултатите, оказва се, са доста добри.

"Преди месец имах едно турне в Малайзия. Там направиха изложба на моите платна – 12 платна. Хората бяха толкова щастливи още от самото си пристигане – с влизането се сблъскаха с изкуство, след това имаше музика, а след втория си концерт направих лекция за фотография и летене. Хората останаха след концерта и аз просто им говорих за летене и фотография. Накрая всичко се изкупи и събраните средства отидоха за благотворителност за един дом в Непал".

Лети в облаците, но едновременно с това е един от най-земните хора, които съм срещала. Може би, когато човек види света от птичи поглед, всичко се подрежда в света му, не знам. Някак вдъхновяващи са такива срещи. Ако човек има толкова точно око, а освен това и ухо, за красивото - започва да ти изглежда напълно невъзможно той да не е красив и в душата си. А Ясен го доказва, без никакви усилия, защото в един непринуден разговор късно снощи, аз също го видях.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase