С бързото наближаване на втората им среща на върха растат спекулациите, че президентът на САЩ Доналд Тръмп може да се опита да убеди севернокорейския лидер Ким Чен Ун да се ангажира с денуклеаризацията, като му даде нещо, което Ким иска повече от почти всичко друго: обявяване на мир и край на Корейската война.

Такова съобщение може да стане историческо. То ще е напълно в логиката на противопоставянето на Тръмп на "вечните войни". И като се има предвид, че бойните действия като цяло приключиха преди повече от шест десетилетия, това изглежда като въпрос на здрав разум.

Ако обаче не се направи внимателно, то може да породи нова поредица от проблеми за Вашингтон.

Ето защо пренасочването на преговорите между Пхенян и Вашингтон от денуклеаризация към мир би било рискован ход, и защо това може да е именно онова, което иска Ким, когато двамата лидери се срещнат в Ханой на 27 и 28 февруари, пише Асошиейтед прес.

Конфронтацията

Корейският полуостров бе разделен по 38-ия паралел след Втората световна война, като САЩ създадоха своя зона на влияние на юг, а Съветският съюз - на север. Пет години по-късно двете Кореи бяха във война.

Въпреки че бойните действия спряха през 1953 г., конфликтът завърши с примирие, фактически прекратяване на огъня, подписано от Северна Корея, Китай и съставеното от 17 страни и водено от САЩ Обединено командване на ООН. Идеята беше това примирие да бъде заменено от мирен договор. Вместо това обаче двете страни затънаха още повече във враждебност от Студената война, белязана от отделни избухвания на насилие.

Строго погледнато, Корейският конфликт е най-дългата война на САЩ.

Северна Корея, където всички големи градове и по-голямата част от инфраструктурата бяха разрушени от американски бомбардировачи през войната, вини това, което възприема като нестихваща враждебност на Вашингтон през последните 70 години и с това оправдава своите ядрени оръжия и ракети с голям обсег. Тя твърди, че те са единствено за отбранителни цели.

САЩ от друга страна поддържат засилено военно присъствие в Южна Корея, за да контрират намерението, според тях, на Северна Корея да превземе южната си съседка. Те също така прилагат дългогодишна политика на изолиране на КНДР и подкрепа за икономически санкции.

Тръмп увеличи това усилие със стратегия на "максимален натиск" над Северна Корея, която продължава да е в сила.

Съчетанието на тази стратегия с многократните изпитания от Северна Корея на ракети, за които се смята, че могат да ударят с ядрени оръжия континенталната част на САЩ, е това, което доведе двете страни на масата за преговори.

Защо Ким иска мирен договор?

Постигането на официален мирен договор е една от основните цели на всеки севернокорейски лидер, като се започне от дядото на Ким Чен Ун, Ким Ир Сен.
Мирен договор би довел до международно признание, може би поне някакво облекчаване на търговските санкции и вероятно съкращаване на числеността на войските на САЩ южно от Демилитаризираната зона.

Ако се направи както трябва, то неимоверно ще увеличи репутацията на Ким във вътрешнополитически план и в чужбина. И, разбира се, ще подсили каузата на мира на Корейския полуостров в момент, когато Пхенян казва, че се опитва да пренасочи оскъдните си ресурси извън отбраната, за да подобри жизнения стандарт и да модернизира икономиката си с по-голямо наблягане на науките и технологиите.

Вашингтон също може да спечели много.

Тръмп е казвал, че би приветствал една Северна Корея, която набляга повече на търговията и икономическия растеж. Стабилността на полуострова е полезна за южнокорейската икономика, а вероятно и за японската.

Въпреки че Тръмп не е поставял ударение на човешките права, успокояването на напрежението може да създаде необходимото пространство за КНДР да смекчи контрола си над политическите и личните свободи.

Наивно е обаче да се очаква, че Северна Корея изведнъж ще се промени.
Според скорошна оценка през изминалата година тя е продължила да увеличава ядрените си запаси. А докато увеличава дипломатическите си жестове за контакти с външния свят, Пхенян във вътрешнополитически план е все по-настоятелен в искането си за лоялност към тоталитарната му система.

Мир или намаляване на напрежението?

След първата си среща на върха с Ким в Сингапур през юни Тръмп заяви, че с ядрената заплаха е приключено.

Вече не го казва.

Тръмп не спомена думата "денуклеаризация" в речта си "За състоянието на Съюза". Вместо това той нарече усилието си "исторически тласък за мир на Корейския полуостров" и подчерта, че Ким в последно време не е извършвал ядрени или ракетни тестове, освободил е държани в севернокорейски затвори американци и е върнал тленните останки на убити във войната американци.

Ким пък има добро основание да иска да превърне срещите си на върха с Тръмп в "мирни преговори".

Най-голямата победа за Северна Корея би била да получи обявяване на мир, докато дискретно се отказва от денуклеаризацията или като приеме да установи производствени тавани или други мерки, които биха ограничили, но не и премахнали ядрения й арсенал. Дори само провеждането на среща на върха без ясен ангажимент за денуклеаризация съществено би допринесло за установяването му като лидер на фактически ядрена държава.

Освен ако Вашингтон не се съгласи да я приеме като такава, това само ще затрудни още повече бъдещите разговори.

САЩ обаче продължават да възприемат твърда линия в преговорите на ниско равнище преди срещата на върха.

Новият пратеник на Тръмп за Северна Корея Стивън Бигън подчерта в неотдавнашна реч, че Вашингтон иска като предусловие за мир "пълна запознатост на цялото съдържание на севернокорейските ракетни програми за оръжия за масово поразяване", достъп за експерти и мониторинг на ключови обекти и, в крайна сметка, "преместването и унищожаването на запасите от ядрени материали, оръжия, ракети, пускови устройства и други оръжия за масово поразяване".

Въпросът е дали Тръмп ще предяви същите изисквания към Ким или ще избере едно по-лесно и зрелищно, но не толкова съдържателно, обявяване на мир.

Декларации спрямо договор

Ако реши, Тръмп може едностранно да обяви край на Корейската война.

По телевизията това ще изглежда страхотно, но няма непременно да означава кой знае какво.

Тръмп не може сам да сключи същински мирен договор. Китай, а може би и представител на Командването на ООН, ще трябва да участват. Южна Корея естествено ще иска да е на масата. Постигнатият документ ще трябва да се ратифицира от Сената.

През 1993 г. администрацията на президента Бил Клинтън сключи познато по звученето си споразумение с Пхенян "за постигане на мир и сигурност на един безядрен Корейски полуостров".

На следващата година двете страни обещаха да намалят бариерите пред търговията и инвестициите, да отворят бюра за връзка в столиците си и да напреднат към повишаване на двустранните отношения до равнище посланик.

През 2000 г. Клинтън и бащата на Ким, Ким Чен Ир, добавиха обещание за "взаимно спазване на суверенитета и взаимна ненамеса във вътрешните работи".

През 2002 г. обаче Джордж Буш взе да нарича Северна Корея участник в "ос на злото". През 2006 г. КНДР изпробва първото си ядрено устройство.

Каква е поуката? Каквито и високопарни декларации да се правят, за установяването на истински мир ще е нужно много повече от още една среща на върха между Тръмп и Ким.

Това обаче може да е някакво начало.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase