През последните месеци активно се водят дискусии за спешната нужда от осъвременяване на образованието, така че да отговори на нуждите на учениците, родителите, учителите и не на последно място – на пазара на труда и бизнеса.

На фона на тези коментари обаче реформата в образованието ще се забави поне до 2016 година, става ясно от актуализацията на Националната програма за реформи, качена за обсъждане на сайта на финансовото министерство. В петък изтече крайният срок за коментари по документа. Той отразява развитието на страната ни по специфичните препоръки на ЕС за развитие до 2020 година. Всяка година се прави актуализация на програмата, която трябва да бъде одобрена от Брюксел.

В проекта е записано, че нов Закон за училищното образование се планира да бъде внесен в Народното събрание до 2015 година. Нужните подзаконови актове ще бъдат изработени през 2016 година, което означава, че очакваните от всички мерки за осъвременяването на училищното образование ще влязат в сила най-рано в учебната 2016-2017 година.

От финансовото министерство посочват в документа, че през лятото на 2013 година е започнал проектът за квалификация на педагогическите специалисти. Работата по него продължава и през тази година. Общият брой педагогически кадри, които ще преминат през обучение през 2014 година, ще надхвърли 1,6 хил. души.

Изпълняват се и мерки по европейски проект за превенция на ранното отпадане на учениците от образователната система. По данни на Евростат през 2012 година 12,5% от децата преждевременно напускат училище. За да бъде намален този процент, правителството е създало мерки за деца със специални образователни потребности. По данни за 2013 година в общото образование са интегрирани 13,3 хил. деца с такива потребности. Това е с 9,6% повече спрямо 2012 г.

За да бъде подобрен достъпът до социални услуги, до 2015 година ще бъде изработен Закон за социалните услуги, чиято цел е подобряване на качеството на услугите и разработването на система за контрол на ефикасността и ефективността на предлаганите услуги.

По отношение на препоръките на ЕС за пенсионирането, в програмата се признава, че реформата е спряна. Мотивът е, че тежестта на промените се поема само от едно поколение. Тепърва предстои обсъждане на различните варианти за ограничаване на ранното пенсиониране, за което ни критикува Брюксел, както и за изравняването на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените (на 65 години след 2021 г.).

Очакванията на управляващите са до края на ноември 2014 г. да внесат законопроект с промени в Кодекса за социално осигуряване.

В програмата са посочени мерките, които правителството взима за насърчаване на заетостта сред хората над 50-годишна възраст, както и за младежите на възраст между 18 и 24 години. За ограничаване на злоупотребите с пенсиите за инвалиди от началото на тази година е внедрена Единна информационна система на медицинската експертиза. Системата съдържа най-обща информация за броя лица, вида на увреждането и реда, по който се освидетелстват лицата.

В националната програма за реформи няма поставен срок и за друга важна област, към която критиките са непрекъснати – здравеопазването. Посочено е, че е разработен проект за Национална здравна стратегия (2014 – 2020), но тя все още не е приета от парламента и тепърва предстои разработването на план за действие. Той трябва да доведе до подобряване на достъпа на населението до качествени здравни услуги.

Целите в тази насока са подобряване на ефективността на болничната помощ, оптимизиране на спешната помощ, както и на разходите за лекарствени продукти.

През тази година трябва да бъде създаден стандарт по обща медицина, който да подобри достъпа до болничната и извънболничната медицинска помощ.

Друга сериозно критикувана сфера у нас е съдебната система. От плана за реформи в тази област е посочено, че ще се засили ролята на гражданското общество при избора на най-висши позиции в съдебната власт и развитие на електронно правосъдие. Целта е да се подобри възприятието на гражданите и бизнеса за независимостта на съдебната система.

До есента на тази година ще бъде въведен механизъм, който да оценява натовареността на съда – на индивидуално и институционално ниво. Въз основа на данните, събрани от системата, през 2015 година ще бъде направен задълбочен анализ на щатната численост и реалната работна натовареност на органите на съдебната власт.

По отношение на борбата с корупцията създаденият през 2010 година Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност вече е отчел три рискови зони с потенциал за поява на корупция – в стратегически и национално значими сектори, финансово-икономически сектор и сектори с потенциал за генериране на кризи и обществено напрежение. Предстои по-задълбочен анализ на резултатите.

На базата на резултатите вече се готвят промени в Закона за обществените поръчки, които да въведат електронни инструменти за провеждането на търговете.

Още икономически новини може да прочетете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase