Образованието може да е ключ към финансовата независимост на медиите, като се съчетаят комерсиалният интерес и нуждата на част от обществото от надграждане на знания. Финансовата независимост пък позволява независимост на медията от политическия дневен ред и на свой ред – изпълнение на ролята й да информира обективно.

Обективните медии печелят критично мислещите читатели и със съдържанието си на свой ред формират критично мислене... Тези и други важни за всяко общество въпроси бяха поставени и коментирани на международната конференция "Образование и медии", организирана от медийна група Bulgaria On Air и Bloomberg TV. На форума гост-лектори споделиха своя опит и коментираха предизвикателствата, които поставя светът на модерните технологии.

Оказа се, че изчезващият хартиен тираж на вестниците може да бъде възроден с добър успех с образователни курсове. Опитът е на чешкия вестник "Лидове Новини", а за него разказа журналистът Веселин Вачков, главен редактор на вестника.

Става дума за курсове и образователни сериали по английски, немски, чешки, по компютърна грамотност, сериали за историята на Втората световна война, курсове за кандидатстващи в гимназии, правни сериали и др.

Курсът по английски например трае 6 седмици, състои се от 35 лекции и финален тест, подготвени в сътрудничество с известно американско издателство и една от престижните езикови школи в Чехия. Лекциите излизат всеки ден на една страница от вестника, читателят може да ги получи на хартия или в електронен формат, ако е абонат на дигиталното издание.

Всяка лекция се състои от модули, развиващи различни умения, читателят получават и две притурки на тема бизнес английски и регионални различия в английския. Има и бонус - достъп до платеното дигитално издание, обогатено от аудиофайлове към лекциите, разказа Веселин Вачков. По думите му интересът е огромен, а по време на курс продажбите на класическото хартиено издание растат от 15% до 25% в зависимост от темата.

Вачков посочи, че когато една медия загуби икономическа почва, става лесна жертва на икономически и политическия влияния, затова е важно медиите да бъдат финансово стабилни.

Турската журналистка Барчин Инанч от в. "Хюриет" пък е убедена, че правителствата, в опита си да контролират медиите, ще се провалят, защото истината има лошия навик сама да се разкрива.

Инанч посочи, че в южната ни съседка традиционните медии са били подложени на натиск от правителството заради твърдения за корупция, а съдържание, което не е било настроено "приятелски" в социалните медии, е било забранено. "За жалост в Турция има все още рестриктивен манталитет и в момента, в който не можем да управляваме, забраняваме нещо. Очевидно да спрем Twitter не решава проблема", коментира тя.

По думите й телевизията и интернет станаха част от живота ни и една от мисиите ни е да живеем с тази революция и възможностите, които тя предлага.

"В миналото имаше един вестник, един канал, а сега децата ни разполагат с множество възможности. Едно от най-хубавите неща на това е, че можете да видите алтернативни описателни текстове спрямо официалните информации, които се публикуват", обясни тя.

Има обаче и опасно съдържание, което може да подведе младите и трябва да помислим за този проблем, алармира тя, давайки пример с младежите, които стават джихадисти след "облъчване" с определен тип информация.

Турската журналистка постави и друг проблем пред модерните поколения. "Преди четяхме цели книги, сега никой няма време за това, чрез бързи и кратки отговори медиите спомагат за процеса на ученето, но с това възниква проблем, че новото поколение стига до положението да знае само частички от всичко, няма задълбочено познание", каза тя и допълни, че критичното мислене трябва да се превърне в базата за процеса на научаване, независимо от развитието на медиите.

На критично мислене учи своите студенти проф. Ювей Лин, преподавателка в University for the Creative Arts, Фарнъм, Великобритания.

Насърчаваме нашите студенти да работят в среда близка до студио, да поемат отговорност за своите знания и да имат възможност да учат в работна среда, обясни тя. Ювей Лин разказа, че няма връзка с интернет в своя дом, за да има място, където е независима, но призна, че това е много трудно. "Критичното мислене е да знаеш кога да се изключиш. Свободата от медиите е лукс и изисква много образование, за да стане възможна", посочи тя.

Новата неграмотност е да не можеш да използваш компютър, както имаше и има хора, които не могат да четат и пишат, каза Масимилиано Дибитонто, преподавател в Link Campus University в Рим. По думите му вероятно не всеки потребите иска да е активен, но е важно да бъде дадена възможност на хората да разберат това, което искат. Конкурираме се за вниманието на читателите, но все пак те са тези, които избират върху коя медия да фокусират вниманието си, напомни той.

Медиите се включват в действителност, в която всеки потребител би могъл да създава съдържание. Ако преподаваме така на нашите възпитаници, както сме преподавали вчера, това означава, че ги ощетяваме за утре, убедена е проф. д-р Теодора Бакърджиева, директор на Технологичния институт на Варненския свободен университет, която представи проекта​: ​SMART FUTURE за създаване на иновативни образователни продукти.

В качественото образование е и ключът към по-добър живот, обединиха се участниците в международната конференция. Тя пък съвпадна с Международния ден на учителя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase