Как и колко трябва да се променя образователната ни система? Откъде е проблемът с традиционно ниските оценки по математика? Доколко ефективно е Националното външно оценяване след 7 клас? Обективно ли е оценяването по шестобалната система?

Dnes.bg зададе тези въпроси на доказали се преподавателите по математика от СМГ - Линка Минчева, Илиана Цветкова, Румяна Караджова и на директора Антоан Тонев.

За да се постигне нещо в областта на математиката, а и на другите предмети, трябва да се вложат средства в учителите, а не промяна на форматите. Колкото повече се облекчават нещата, толкова по-ниско ще става общото ниво и учениците ще знаят по-малко. Около това мнение се обединиха преподавателите от СМГ.

"Нещата с образователната система са доста сложни и дано не ги развалим, като се опитваме да ги поправим, но да се олекотява учебната програма не е правилно, особено по математика", категорична е Илиана Цветкова.

В момента системата не дава възможност да се съобразяваме с конкретните условия, среда, мотивация, с личните  възможностите на учениците, смята тя.

Да, учениците в езиковите, математическите гимназии в страната, както и в СМГ, са мотивирани, работят, но има други училища, където това не е така и тези деца би трябвало да могат да учат на малко по-ниска скорост, по-малко неща, но да напредват и да се развиват, вместо да им се изсипе всичко и те да не могат да го научат.

Ако олекотяваме неща, изваждаме материал, защото на децата им трудно, учениците ще знаят още по-малко, допълва Линка Минчева.

Откъде идва проблемът с традиционно ниските резултати по математика?

Особено по математика в 5 клас на учениците им е изключително трудно и, като не успяват да се справят, децата се демотивират и спират да учат. Трябва да се даде възможност на всички да напредват със скоростта, с която могат да се движат в образованието. Проблемът го има в средното образование, но коренът му е в началното образование – от първи до 4 клас, смята Цветкова.

И припомня - преди години имаше експеримент децата да тръгват на училище 6-годишни и заради това се промени учебната програма – децата в 4 клас работеха по материала за 3 клас. Но малко родители пускаха децата си на 6 години, експериментът спря, но промяната в учебната програма остана.

В началния курс, особено по математика, се учат малко неща, децата бързо ги усвояват, дори им доскучава, и решават, че математиката е само аритметика, смятат големи числа или им се дават безкрайно много еднотипни задачи, обяснява математикът.

В 5 клас крачката е много голяма, преподава професионален математик, а и самият клас е труден – нови учители, нови предмети, и там нещата започват рязко да се влошават.

Колегите от начален курс по никакъв начин не са съгласни да им се даде допълнителен материал, обяснява тя.
5 клас трябва да бъде разтоварен, за да има по-плавен преход от малките класове и да не загубим тези деца за математиката.

Резултатите в 4 клас показват, че 90% от децата показват почти отлични знания по математика на малките матури. Не можем да твърдим, че в 4 клас децата са умни, а в 5 клас същите деца стават глупави. Явно в 4 клас материалът е много лек, щом няма разпределение на децата около средна оценка.

Другият проблем според математиците - учителите трябва да имат свобода да преценяват кой материал е задължителен да се предаде, кой може само да се обясни, кой може и да се пропусне. И на всяка цена - за знанията, които са важни, да има повече часове за упражнение.

Ако погледнем графиката на НВО след 7 клас тя е изкуствена – най-много са резултатите в долната и горната част на графиката (между 90 и 100 точки). Една нормална графика на изпит трябва да изглежда като камбана. Най-много точки би трябвало да са между 50 и 60 точки, обясняват математиците.

Ако болшинството са във високия или ниския процент точки – нещата не са наред, допълва директорът Антоан Тонев. Тази година в НВО-то след 7 клас имаше 371 пълни 100 точки, дава за пример той.

"Оценяването с точки е по-адекватно и в училище, убедена е и Илияна Цветкова – колкото и да са добри класовете ни в СМГ, не е нормално по един предмет всички да имат шестици. Или трябва да са проценти, защото когато има оценка 5.56 се закръгля на 6 и така губим мотивацията на силните", дава за пример преподавателят.

Друг недостатък на НВО-то след 7 клас е, че деца със 100 точки по математика не могат да попаднат в математическите гимназии. Много добри математици не влязоха при нас тази година, защото по БЕЛ имаха няколко стотни по-ниска оценка, която им попречи да се класират, казват още учителите.

Сред парадоксите от тази година е - дете, което е на второ място на Националната олимпиада по математика, но не е прието в СМГ, защото по БЕЛ има 73 точки.

Насищането с високи и ниски резултати означава, че нещо не е наред - няма я средата.

А в момента тестовете за след 7 клас по математика са направени за средно ниво, реално матурата не разделя учениците по техните знания, смята Румяна Караджова.

Предложението на математиците е да има изпит за изход и изпит за вход.

Какъв е проблемът да има автономност на училищата? Кое училище иска да учи слаби деца. Изходът на НВО ще оцени минимумът знания, а на изпита за вход всяко семейство и децата ще преценят в кое училище искат да продължат. Сега колегите се опитват да помогнат на добрите, да избутат слабите и то с малкото часове, които имат. Има и друг проблем - нивото на самия изпит се смъква с всяка изминала година, което е изключително деструктивно. В момента на тестовете за НВО по математика се дават леки задачи, за да се хване средното ниво, анализира математикът.

Изходното ниво трябва да е със задачи от учебника и тогава няма да има частни уроци. Допълнителни уроци ще има за тези, които ще искат да отидат в СМГ, НПМГ, МГ, езиковите гимназии. Включването и на останалите предмети в НВО няма да реши проблемите в образованието – по-скоро ще свали нивото, още ще затлачи нещата и това ще рефлектира върху цялото преподаване.

Входът за гимназиите трябва да е автономен за всяко училище – както беше в НПМГ – всеки решава дали ще учи боилогия, химия, физика и се явява на такъв изпит. И тогава няма едно дете да кандидатства в 100 училища, както имаше случаи тази година. Това означава, че това дете се опитват да го закачат някъде, смята Караджова.

А какво би променил директорът Антоан Тонев в СМГ?

Със сигурност идеята е да се оптимизира системата, в която се работи. Бих се опитал децата, които ги приемаме най-силни по бал след 7 клас, да ги изкараме най-силни по бал и на матурите след 12 клас, което включва по-фундаментална подготовка по БЕЛ и литература.

Познаването и боравенето с родния език до голяма степен оформят начина на мислене и помагат да бъдат добри във всяка една друга сфера.

"Смятам, че това е нещото, което бихме могли да подобрим. Другите неща за промяна са по-дългосрочни, но това нещо може да се случи в 5-годишен период, другите промени са свързани с промени в системата, които не засягат само СМГ. Математическите гимназии имат лоби в България, но то не е достатъчно силно, което да промени системата" допълва Тонев.

"Например НВО-то не дава реална представа кои деца могат да учат реално в математически гимназии. Колегите са категорични, че трябва да има отделен изпит за такива гимназии, но общественото мнение е на противоположна позиция. Не знам дали ще можем да го извоюваме", каза директорът.

Относно базата основният проблем е, че не може да се стигне до обучение в една смяна, което е много по-ефикасно. Но това е проблем и в София, който най-рано би се решил след 7-8 години, обобщава той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase