Опънали сме се едно делнично утро в хола на приятеля ми М. Телевизорът си мърмори, а ние небрежно си лафим и чакаме да стане кафето. Започват новините на сутрешния блок.

Драматичната музика на „началната шапка“ по рефлекс ме кара да си мисля, че нищо хубаво няма да видим. Излиза водещият на фона на огромен надпис A(H1N1). 

- И днес училища затварят врати заради свинския грип... Защитните маски в Хасково свършиха... Очаква се до края на седмицата епидемия да бъде обявена и в София...

Виждаме кадри на хора с маски, спринцовки и поовехтели коридори в болници.

След тези смразяващи думи и кадри последваха малко доклади от ДАНС и като финален щрих дойде новината за преминалата опасност от снеговалежи. При последната новина водещият свали гарда, явно успокоен, че ще успее безгрижно да се прибере.

Ние, приятелят ми М. и аз, като върли фенове на инфотеймънта, вече ръкопляскахме на поднесеното новинарско шоу. Аплодисментите ни за жалост бяха кратки, защото ни прекъсна главният водещ на сутрешния блок. 

За да не загуби трудно хванатия зрителски интерес, той продължи зачекнатата тема: 
 

- Общо взето ситуацията в страната не е бедствена по отношение на снега, там драматичното положение може би предстои. По отношение на грипа, обаче, ситуацията става все по-тревожна...

И в краткост разясни на тревожещите се (а и на нас) цялата ситуация със свинския грип. Страшно е, по-страшно ще става, а „хипотетично може да има и още починали, които не са знаели, че са болни от A(H1N1)“. Значи хипотетично е било страшно и преди. 

Че София е пред грипна епидемия ни снесе и колегата му от новинарската емисия, но нали повторението е майка на какво ли не – повтори ни го и главният водещ. 200 на десет хиляди души ще са заразени, най-вероятно до края на седмицата.

-Най-късно следващия понеделник! - добави приятелят ми М.

Думичката „200“ скорострелно излезе от устата на водещия, докато „десет хиляди“ се проточи повече от необходимото. Може би не искаше да подчертае по-голямото число, а така му се изплъзна, си мисля. Може и да не е сметнал, че това са 2 на сто, та затова така раздробява - на едро.

Някъде около „Към епидемията се присъединиха и градовете...“ каната с кафе ни изсъска, че е готова. Приятелят ми М. и аз си наляхме от благоуханното, топло питие, сериозно замислени над грозящата опасност от хиперинфлуенцата.

Явно, че нямахме какво по-смислено да сторим, щом в делничното утро пием кафе, вместо да работим, та преминахме към дълбоко проучване на A(H1N1). Интересно име си има тоя грип. H1N1, някак си напомня на R2D2, пищящият робот с форма на кошче за боклук от Междузвездни войни. А пък заради прякора „свински“ май за пореден път Прасчо, дружката на Мечо Пух, ще отнесе вицовете. И евентуално ще бъде прогонен от гората.

Приятелят ми М. зададе на Гугъл да ни намери H1N1, нали е международно име. Близо 70 милиона страници за 0.19 секунди. Справка : e=mc² получава малко над 2 милиона попадения, за двойно повече време. R2D2 пък е в средата на класацията.

Разбрали, че тоя вирус е толкова известен, решихме да си отговорим и на вечния въпрос „къде сме ние“, с нашите 6 регистрирани смъртни случая. Резултат- Украйна моли за медународна подкрепа и има 70 починали вследствие на грипа, във Великобритания починалите са над 140, половин милион са заболели. 

Веселото настроение бавно започва да напуска хола на приятеля ми М. Тъжни цифри. Които, обаче, получихме и при всеки друг вирус с не толкова подчертана медийна репрезентация. 

Тъкмо започнахме да проверяваме кой произвежда ваксините против тоя грип (което може би доказва, че не е чак толкова страшен - щом ги има), но ни прекъсна влизането на благоверната съпруга на приятеля ми М. 

Изпреварвайки очакваният въпрос какво правим, я вкарахме в създалата се ситуация. Тя, като (живот и здраве) бъдеща майка, моментално се притесни за децата. Затворените училища й дадоха достатъчен довод за това. Ако имаше дете, нямаше да го пусне навън. Ако трябвало, щяла да му даде извинителна бележка. По болест. Колко майки точно това са направили мога само да гадая. Но със сигурност всички деца с бележки влизат в официалната статистика.

Г-жа М. се хвана и за факта, че в бургаско детските отделения били пълни. Посръбвайки от вече поизстиналото кафе, М. и аз й разяснихме, че това се случва почти всяка зима. Заради елементарната сметка, че общо в България има общо 3864 болнични легла за децата, броят на които е почти 300 000. Тя не беше много съгласна с нас, но нямаше и какво да отговори. Така си остана с мисълта за превантивната извинителна бележка, а ние концентрирано се върнахме към GlaxoSmithKline. Най-големият европейски производител на ваксини против този вид грип.

GlaxoSmithKline е в конкуренция с още три фармапродуцента. Четирите предприятия имат правата да имунизират целия континент. Само GSK имат поръчка за 440 милиона ваксини, които довеждат оборота им в последната четвърт на годината до 1 милирд паунда. В миналото тримесечие пък оборота на фирмата се утроил, пак покрай страха от A(H1N1).

Приятелят ми М. леко се ядоса на себе си, защото не е купил техни акции още лятото. Сега е вече късно. Щом и Андрю Уити, шефът на GSK, призна, че очакват сериозни печалби от противо-свино-грипните си продукти, значи времето на евтини акции и игра на борсата е минало. Който купил - купил. Останалите да си пият вече наистина студеното кафе. 

Когато с приятеля ми М. вече се чудехме дали да не преминем към обедната бира, отнякъде изпадна апетитна информация. В Световната здравна организация, тази, която бие камбана за ваксиниране, седят лекари, които са били важни клечки в развиването на ваксините. Текстът, в който открихме този факт, започна интригуващо, продължи обаче в конспиративно-доказващ стил, та се върнахме на въпроса с бирата.

След като сутринта водещият не ни предупреди за евентуална връзка между A(H1N1) и бутилка хладно пиво (нито пък ние открихме такава) се оставихме на съдбата, наляхме си по халба и зачакахме развръзката. 

Докато минаваше времето, в което да стигнем края на нашия ненаучен експеримент, започнахме да събираме професионални мнения за свинския грип. Аз се обадих на всевъжможни доктори, приятелят ми М. се зарови в интернет за да уточни международното положение.

Час по-късно и това ни омръзна, затова теглихме чертата и резултатът „за“ или „против“ А(H1N1)-паниката се оказа (почти) напълно равен. Според половината доктори медиите отново прекаляват, според другата половина – не чак толкова.

Грипна епидемия, особено с такова име, идва на медиите дюшеш. В това бяха съгласни и лекарите, с които си говорих. Сензационализирането на дадена болест, разбира се, не е започнало тия дни, ами откакто изобщо съществуват медии*.

Болестите са познати на всеки, така отпада нуждата от предварително информиране на публиката. Започва се директно, без сравнение на страшните факти с други, продължава се с хипотетичното бъдеще и евентуалното минало. Като нашето момче, водещият на сутрешния блок. И колегата му, застанал равнис-мирно на екрана.

Какво ни остава, на приятелят ми М. и на мен? Как ще се развие всичко? Поредната изкуствена паника от малкия екран? Или болест, настина страшна колкото името си? Да се ваксинираме? Или да изчакаме? Да се страхуваме?

Засега си мием ръцете. По-често от преди. И ако усетим симптоми на най-обикновен грип - при чичо Доктор. В това както нашите, така и всякакви други лекари са единодушни. 

Стигнали до този толкова дълбок и нов извод, а и взимайки предвид дадеността, че от първата бира нищо лошо не ни се случи, приятелят ми М. и аз намалихме звука на обедните новини, спогледахме се и знаехме какво ни трябва – обилен обяд. И още бира.


* Улрике Дулински, Сензационният журнализъм в Германия  
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase