Министър Игнатов. Снимка: БГНЕС

От известно време в интернет върви петиция срещу Закона за научните степени и научните длъжности, предложен от министър Игнатов и приет на първо четене на 19.12.2009 г.

Подписката е инициирана от учреденото през м. юни 2007 г. Гражданско движение за защита на науката и образованието в България.

В нея наши учени настояват законът да не бъде допускан до второ четене и да бъде изтеглен от НС.

Мнението им е, че той ще доведе до безпрецедентнo и катастрофалнo сваляне на качеството и на практика – до унищожаването, на науката и висшето образование в страната.

Участниците в петицията искат този и всички закони, свързани с науката и висшето образование, да бъдат подготвени със същественото участие на учени от водещите университети и научни институти в България.  

Въпреки че в последния проект на закона част от оспорваните в подписката текстове са поправени, в него са останали много грешки, противоречия и неясноти.

Научната общност продължава да настоява, че те могат да бъдат отстранени само ако всички закони, свързани с науката и висшето образование, бъдат подготвени в пакет и със същественото участие на учени от водещите университети и научни институти в България.

"Всякакви предложения, хвърлени в публичното пространство от страна на министъра на образованието, младежта и науката, без да са обсъдени с научната общност, освен че са некоректни, обезсмислят усилията за последователно и реално реформиране", е официалното мнение и на Управителния съвет на БАН, публикувано днес.

Сред подписалите досега петицията 600 учени и университетски преподаватели стоят известни имена в природо-математичните науки, като акад. Иван Гуцов, акад. Дочи Ексерова, акад. Камен Куманов, акад. Mатей Mатеев, акад. Дечко Павлов, акад. Чавдар Палев, акад. Александър Петров, акад. Иван Тодоров, чл.-кор. Васил Андреев, чл.-кор. Христо Цветанов, проф. Димитър Скордев и много други (не всички са изписали званията си).

Петицията е подписана и от над 40 български учени, работещи в институти и университети в Европа и САЩ, сред които са световнопризнати учени като Иван Костов (CEA-Saclay, Париж, Франция), Стефан Нончев (IAB, Гренобъл, Франция), Сергей Петков (SISSA, Триест, Италия), Емери Сокачев (LAPTH, Анси, Франция), Андрей Тодоров (Сан Франциско, САЩ).

В коментара на акад. Иван Тодоров (едно от световните имена в теорeтичната физика, станал академик на 41 години) се казва:

"Децентрализацията при присъждане на научни степени и звания може да има положителен ефект само при условие на предварителен строг отбор (проведен с участие на компетентни учени от БАН, СУ и ВАК) на висшите учебни заведения, които получават право да дават професорски звания".

Акад. Иван Гуцов (физико-химик):
"Реформирането на досега съществуващата система на организация на науката и университетското образование у нас е една необходимост. Представеният официален проект в сегашния му вид обаче, вместо да стимулира развитието на най-добрите институции и на най-способните хора на науката, всъщност опорочава основната идея на реформата. Правилният подход в провеждането на подобна реформа е само един: широко и отговорно обсъждане на проблемите в национален мащаб, преди да се внесат в Народното събрание. Грешки дори в детайлите на предлагания закон могат да имат катастрофални последици за нашата наука, за университетското образование и за националната ни идентичност".

Чл.-кор. Христо Цветанов (химик):
"Убеден съм, че предлаганият закон ще "уреди" некадърниците, слабите учени и странните университети. Ако държавата иска да започне реално устройство на науката и висшето образование, нека въведе порядък и се очисти от многобройните псевдоуниверситети. Това може да стане само след истинска акредитация".

Проф. Стефан Нончев (молекулярен биолог, IAB, Гренобъл, Франция):
"Законопроектът е прибързан, хаотичен и недомислен. Не е редно да бъде приет от парламента".

Проф. Андрей Тодоров (математик, Сан Франциско, САЩ):
"Шокиращо е, че настоящото правителство на България няма визия за бъдещето, което се базира на науката. Най-много трябва да се инвестира в научните изследвания".

Проф. Димитър Скордев (математик):
"Българската наука и образование все пак някак оцеляха след 45 години политически диктат, но дали ще оцелеят след очертаващото се ново безцеремонно и некомпетентно администриране!?"

Атанас Киряков:
"Ръководя българска софтуерна фирма с активна изследователска и развойна дейност. Успехите на нашата фирма се дължат в огромна степен на подготовката на кадрите ни в институти на БАН. Активно сътрудничим с повече от 50 водещи академични организации в Западна Европа и сме запознати с принципите на организация на научната дейност там. От тази позиция искам убедено да подкрепя петицията и да споделя сериозни притеснения относно последиците, ако законът бъде приет във вида, в който той бе приет на първо четене. Убеден съм в нуждата от спешна сериозна реформа в много аспекти на работата на висшите учебни заведения и на научните институти, но тези промени трябва да бъдат обсъдени и обмислени по-добре".

Доц. д-р Михаил Тодоров (ФПМИ, ТУ):
"Ако законът бъде приет в този му вид, то това ще е окончателен разгром за българската наука и висше образование. Явно на нашия политически небосклон си имаме нов Павлик Морозов, който е решил да "разкулачи" постиженията и традициите, създадени в продължение на много години от поколения изявени български учени и университетски преподаватели. Че имаме нужда от ново законодателство, няма съмнение, но предложеното е много далеч от тази нужда. Проектът е неиздържан във всяко отношение и прилича много повече на съшита с бели конци политическа поръчка, отколкото на юридически издържан документ".

Кратка информация за проблема и инициативата на Гражданското движение за защита на науката и образованието в България излезе и в престижното списание Nature.