Хората с психични проблеми - не по-малко лоялни служители от другите

Скоро стартирал проект у нас доказва защо
17 мар 2010 14:43, Десислава Томова
Хората с психични проблеми - не по-малко лоялни служители от другите
Снимка: GettyImages/Guliver Photos

Преди по-малко от месец в сградата на Комплекс за психично-здравни услуги в общността, в район „Слатина” (зелената къща), Негово превъзходителство Карел ван Кестерен, посланик на Кралство Нидерландия в България, официално откри обществена пералня „Зелена”.

Това е социално предприятие, създадено по проект на фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София” с финансовата подкрепа на холандското посолство в София - по програма MATRA/KAP.

За концепцията и начина на функциониране на пералнята обяснява директорът на „Глобална инициатива в психиатрията – София” г-жа Валентина Христакева.
 

----------------------------

Как ще функционира обществената пералня „Зелена”?

Пералня "Зелена" е социално предприятие, но, тъй като в българското законодателство липсват текстове, дефиниращи социалното предприятие като такова и уреждащи неговото функциониране, в този смисъл от юридическа и счетоводна гледна точка, "Зелена" не се различава от всяка една друга форма на стопанска инициатива. Т.е. не се ползва с никакви данъчни или други преференции и се конкурира свободно с останалите фирми на пазара.
 
Кой и как следи за инвестирането на приходите за постигане на социален ефект спрямо лица от уязвими групи?

Фондация "Глобална инициатива в психиатрията - София", в ролята си на предприемач, ръководещ дейността на пералнята, е изградила система за управление и контрол по отношение на финансовоте въпроси. Печалбата изцяло се реинвестира в заплати, обучение и супервизия на персонала, и издръжка на пералното стопанство.

В случай, че в даден бъдещ момент успеем да генерираме по-големи приходи, даващи възможност за формиране на резерв, той ще бъде използван за създаване на нови възможности за насърчаване заетостта на хората с психични проблеми, като: обучителни програми за тях и за работодателите, програми за подкрепена заетост и др.
 
Какво възпрепятства търсенето и задържането на работа на хората с психични проблеми?

На първо място това е стигмата, както и нуждата от възстановяване на трудовите навици и умения, загубени в резултат на дългосрочната незаетост. Т.е., не е достатъчно само да намериш работа за дадения човек, защото без необходимата предварителна подготовка и рехабилитация и последващата подкрепа за задържане на работното място, това едва ли ще има дългосрочен ефект.

В повечето случаи човекът губи работата си, което допълнително го демотивира и понижава самооценката му, а често води и до по-дълбока криза.
 
На какъв принцип избирате хората, които ще работят в пералнята?

Подборът на персонала изцяло се базира на прозрачни предварително изготвени критерии за съответните позиции, като се стараем максимално да прилагаме недискриминативни практики. С други думи, ние назначаваме човека не защото има психична болест, а защото има умения (и мотивация) за точно тази работа.

За какво трябва да са подготвени, хората които имат желание да наемат лица с психични проблеми? Каква е тяхната изгода от това, защото едва ли някой доброволно ще наеме човек, който ще му създава „проблеми”.

Към момента няма закон, предлагащ преференции за работодатели, които наемат хора с психични увреждания или въвеждащ задължителни квоти за наличие на такива лица в персонала. Изключение са редките случаи, когато се обявяват програми за наемане на хора с увреждания от бюрата по труда.

Наемайки човек с психично-здравен проблем, работодателят трябва да бъде подготвен за възможни отсъствия поради болест, което се случва, само ако служителят няма нуждата подкрепа на работното място и супервизия.

Ако той е рехабилитиран, не би трябвало да се различава по продуктивност или работна дисциплина от останалите служители и не се нуждае от специална подготовка или адаптация на работната среда. Напротив. Нашата практика и наблюдения показват, че хората с психични проблеми са много лоялни служители, които стриктно изпълняват поставените им задачи, като често са по-отговорни от персонала без психични проблеми.
 
Каква е съдбата на хората с психични проблеми, които са годни за работа и какво става с хората в тежко здравословно състояние?

Хората с тежки психично-здравни проблеми задължително трябва да минат през курс на рехабилитация преди да започнат работа, включващ и обучения за търсене на работа, за възстановяване или изграждане на работни умения и трудови навици. Те, a също така и хората с психични увреждания, които са с по-съхранен ресурс или, както вие се изразявате: "годни за работа", имат нужда от подкрепа при търсенето и съхраняването на работата.

Процесът не свършва с намирането на работа, това е само една от стъпките, а понякога оттам започва трудната част - борбата за овладяване на проблемите не само в психично-здравния статус, но и на проблемите на работното място, борбата за запазване на работата...
 
Мислите ли, че функционирането на такова предприятие в България е възможно?

Със сигурност е трудно, защото съществуването и функционирането на социални предприятия в България не е регламентирано със закон.

Подобни инициативи изискват допълнителни инвестиции в обучение, супервизия, наставляване на персонала и в същото време те трябва да се конкурират на равни начала с останалите стопански субекти, на които не се налага да правят такива разходи.
 
Готово ли е българското самосъзнание и манталитет да приеме Другият/Различният?


За съжаление, все още не.