Ако процесът на депопулация на селските райони от последните 10 години се запази, към 2062 г. в България няма да има селско население.
Това сочи изследване на Департамента по демография на Института за изследване на населението и човека към БАН.
Изследването беше представено на пресконференция в БТА от гл. ас. Николай Цеков, който обаче допълни, че посоченият резултат е индикативен и не отговаря на критериите на дълбочинна демографска прогноза.
Процесът всъщност води началото си от 1946 г., когато започва отнемането на земята от селяните и индустриализацията, отбеляза Цеков.
По думите му в момента селското население е 28 на сто. Обезлюдяването води и до разпад на селската селищна мрежа.
Със закриването на здравни пунктове, училища и автобусни линии се предизвиква нов отлив на население от селата към градовете.
Тези тенденции не са еднозначни за всички райони на България, коментира Цеков. Според него при селата, населени предимно с българомохамедани и турци, тенденцията за обезлюдяване е много по-ниска, но и там се наблюдава сериозно раздвижване.
По думите му официално в момента около 200 села са без жители, а още около 500 предстои да се обезлюдят, тъй като в тях живеят до 50 души.
В селата вече са променени традициите, начинът на живот, моралът в семейните отношения, каза проф. Марта Сугарева. По думите й най-големият проблем там е престъпността. Много от хората живеят сами, като повечето от тях са възрастни жени, и у тях съществува страх да обитават къщите си.
В много села хората не смеят да отглеждат животни, нито се садят зеленчуци от страх, че ще им ги откраднат, коментира проф. Сугарева. Според нея един от пътищата за преодоляване на проблемите е "подобряването на общото морално състояние на обществото".
"Животът на село е много по-хубав, ако няма престъпност, ако хората са по-благородни един към друг", добави проф. Сугарева.