"Реформите у нас се изхабиха, преди да са се случили", казва в интервю за "Сега" социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова. Според нея реформите, които днес трябва да се извършат, частично може и да са сходни с онези от началото на прехода, но социалната среда е коренно различна - разбягващо се население, повече училища и университети, отколкото ученици и студенти, обезлюдяващи села и региони.

Ако преди години реформите, основани на знанието, можеха да предотвратят този негативен развой, в момента за всички е ясно, че сегашното положение не може да бъде удържано. Проблемът не е в хората, а в политическата интелигентност да се предложат смислени стъпки, в смелостта да се следват те без изкушения и да се изгради необходимата система за контрол. По думите на Димитрова след печалния крах на кабинета "Орешарски", следващото управление или ще има ясна обществена и парламентарна подкрепа, или ще отиде бързо в историята.

"Мястото в партийната листа има цена", коментира за "Труд" политологът Антоний Гълъбов. За стотици кандидати на властта партийната листа има свой неофициален ценоразпис. Достъпът до митичното "избираемо място предполага инвестиции в комбинация от едно първо, две втори или няколко трети места в различни избирателни райони. Като в тото фиш, с готови комбинации, подготвени от партийната централа, отчита експертът.

По думите му пазарът на гласове в България остава относително устойчив, но преференциялният вот променя неговите условия. По своя замисъл той прави избирателите  съпричастни към подреждането на кандидатите. Това ограничава пазара на "избираеми места" и в същото време изважда от анонимност кандидатите, които досега само попълваха необходимостта от бройка в партийните листи. Така общото спазаряване може да бъде допълнено от условие за избор на конкретен кандидат.

Гълъбов посочва, че преференциалният вот е право на избирателя, а не инструмент за партиен инженеринг.

"Време за диалог", коментира на страниците си"Монитор". Търсенето на формула за широко коалиционно управление по време на изборната кампания е добър знак не само за толерантното й провеждане, но и за изграждането на нов тип взаимоотношения между водещите политически сили. Последните социологически проучвания охлаждат страстите и не дават големи шансове за възможни десни и леви коалиции. Преминаването от политическа криза плавно към политическа стабилност не може да стане с търсенето на реваншизъм, отбелязва изданието.

"Нямо мнозинство бойкотира партиите", казва в интервю за "Стандарт" д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България. Екип на дружеството следи изборите от 2001 г. насам. "Това, което се наблюдава системно, е, че най-голямата електорална група е тази на негласуващите. Нас ни заинтересува това нямо мнозинство. То изразява много неща, касаещи спецификата на гражданското участие във формирането на политики и институционални механизми за управление. Процентите, с които партиите се окичват, и съответните графики в социологическите анализи не отчитат съотношението между подкрепилите дадена политическа партия или конкретен кандидат.

Никога не се вижда и какъв е процентът спрямо всички гласували и дали той е съществено открояващ се на фона на негласувалите. Нито една партия не може да се похвали през последните години, че е събрала повече гласове, отколкото е пропуснала", отбелязва д-р Димитров.

"Прокуратурата знае, че язовирите са опасни. И какво от това?", коментира "Сега". Потопите във варненския квартал "Аспарухово", Добрич и Мизия ни се случиха за по-малко от два месеца. За водоемите отговарят четири министерства, общини, областни управители, знайни и незнайни собственици и наематели.

По отношение на надзора върху язовирите обаче цари тотално безхаберие. Целият този хаос е бил проверяван на два пъти през последните години от Върховната административна прокуратура - през 2012 г. и преди няколко месеца. И в двата случая са констатирани множество проблеми. Всички пишат, никой не чете. А още по-малко изпълнява. Единствената реална полза от цялото институционално усилие е създаване на работна група, която да направи преглед на законодателството и да предложи реформи.

Оценка за туристическия сезон тази година прави в "Новинар" Румен Драганов, който оглавява Института за анализи и оценки в туризма. "Летният сезон беше може би най-трудният в последните 25 години за българския туризъм. Ако трябва да прибавим и зимния сезон, имаме изоставане с около 10 процента в параметъра брой туристи и изоставане от 12 процента в параметъра приходи от туризъм. Спадът на приходите се дължи както на намаляване на  пътуванията и през зимния, и през летния сезон, главно на уикендовите пътувания, така и по отношение на спада на покупателната способност на един от основните пазари - руския, който загуби голяма част от стойността на руската рубла.

Превърнато в евро и в лева, намалението стига до 40 процента. Фалитите на руски туроператори също се отразиха неблагоприятно на целия руски пазар и като цяло българският пазар ще загуби в абсолютни числа от порядъка между 150 и 180 млн. евро", обяснява Драганов.

Над 2,6 млрд. лв. са вложили българските застрахователни компании в чужбина, които представляват 47,4% от активите им, сочат данните на БНБ към края на юни, пише "Стандарт". Родните застрахователи инвестират по-агресивно в Европа и САЩ, като търсят по-рискови активи.

Основната причина за това е падането на лихвите по депозитите, както и съживяването на глобалната икономика, което отваря перспективи пред пазара на акции. 5,525 млрд. лв. са средствата, управлявани от застрахователните дружества в България към края на юни. По-голяма част от  вложените в чужбина пари са насочени към страните от ЕС - 2,36 млрд. лв. В САЩ са вложени 123,3 млн. лв. Към други страни застрахователите са насочили само 131 млн. лв.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase