ТЕЦ „Варна“ ще трябва да преустанови работа на 1-и януари 2015 г., за да спази изискванията на българското и европейското законодателство, след като не се намери възможност за нейната екологизация. През последните две години централата бе принудена да работи само по 5-6 месеца годишно, като отпадна от квотите за производство на електроенергия за регулирания пазар и договарянето на количества за студен резерв. За ангажиментите на собственика на компанията ЧЕЗ, за дерогацията и за възможния арбитражен иск срещу българската държава разговаряме с Минчо Минчев, изпълнителен директор на ТЕЦ „Варна“.

Изпълнила ли е ЧЕЗ всички свои задължения по приватизационния  договор за ТЕЦ Варна?

ЧЕЗ е изпълнила всички свои ангажименти, включени в приватизационния договор за ТЕЦ „Варна“. Сред основните ангажименти бяха в срок от 3 години да бъде запазен персоналът и нивата на възнагражденията и да не бъде продавано дружеството.

В приватизационният договор имаме задължение да спазваме европейската директива 2001/80/ЕС за намаляване на емисиите от вредни газове. Това означава, че или трябва да екологизираме централата във Варна в съответствие с европейските изисквания, или да я затворим след края на 2014 г., ако не отговаря на тези изисквания.

Като собственик на ТЕЦ „Варна“ ЧЕЗ има най-голям интерес централата да продължи да работи. Но след десетки неуспешни опити да намерим работещо решение за екологизацията на ТЕЦ „Варна“ и да убедим отговорните институции да осигурят подходяща регулаторна среда за работата на централата през годините, финансовият анализ недвусмислено показа, че по-нататъшните инвестиции в централата не са оправдани.

Има ли в приватизационния договор задължение за ЧЕЗ да екологизира централата, както твърдят синдикатите?

Приватизационният договор не задължава изрично ЧЕЗ да екологизира централата.

ЧЕЗ купи ТЕЦ „Варна“ с намерение да я развива дългосрочно. Още при закупуването вложихме близо 200 млн. лева в увеличение на капитала на централата с 16%, с което общата първоначална инвестиция достигна 600 млн. лева. С оглед на европейските директиви за намаляване на емисиите от вредни газове в страната обаче през годините ЧЕЗ търсеше решение за екологизация и съответно удължаване на живота на ТЕЦ „Варна“. През последните години бяха разглеждани десетки варианти, включително екологизация на всички шест блока на централата, преминаване на алтернативно гориво – газ или друг тип въглища, екологизация на три от блоковете и замяна на останалите три с нов парогазов блок. Всички те обаче не бяха осъществени заради промените в европейската енергетика, несигурната регулаторна среда в България и тежката криза в сектора.

Беше ли необходима дерогацията, която ЧЕЗ получи от ЕС за блокове 1, 2 и 3 през 2009 г., след като ТЕЦ Варна така и не беше екологизирана?

ЧЕЗ поиска дерогация на затварянето на блокове 1-3 изцяло в съответствие с правилата в ЕС и възможностите, дадени от евродирективите. Това означава, че на по-старите блокове 1, 2 и 3, които според изискванията на ЕС трябваше да бъдат затворени през 2009 г., беше разрешено да работят по 700 часа на година до 2015 г. Това беше от полза за централата и енергийната система. Благодарение на дерогацията имахме възможност да поддържаме по-дълго време евтин студен резерв за българската енергетика и помогнахме за това цените на електроенергията да бъдат задържани на по-ниски нива.

Защо ЧЕЗ поставя условия, за да работят с 6-ти  блок вместо само с 1,2 и 3 при евентуална газова криза? Не е ли това опит отново да извиват ръцете на държавата, за да си осигурят печалби вместо да понесат рискове?

Ние не поставяме условия. Изпратили сме писма до служебния министър на икономиката и енергетиката и неговия заместник  за да ги информираме за необходимите стъпки, които трябва да бъдат изпълнени, ако държавата прецени, че има нужда от ТЕЦ „Варна“.

Ако наистина държавата смята, че централата е необходима през тази зима, има технически и организационни мерки, които трябва да се вземат и не зависят само от ЧЕЗ.

Най-важното, което трябва да се направи независимо, кой блок ще работи, е да се закупят въглища, защото към края на 2014 г. въглищата на склад ще бъдат изчерпани. Ние няма как да купим въглища и да пуснем централата да работи 4 месеца - от януари до април, без държавата  да го поиска от нас изрично и да ни осигури договор за студен резерв и изкупуване на произведената електроенергия.

Държавата е тази, която носи отговорност за осигуряването на енергийния баланс и това решение е изцяло в компетенциите на нейните органи.

Беше обявено, че ЧЕЗ са получили 21 млн. тона CO2  за периода 2008 -2012 и са ги продали. С тези пари можеше ли да се финансира екологизацията на ТЕЦ Варна?

За периода 2008-2012 година ТЕЦ Варна е получила квоти за CO2, които са разпределени на централата съгласно прозрачен и публичен механизъм на ЕС. Подобни квоти са предоставени и на други централи в общността при равнопоставени условия и според заложените от Брюксел критерии.

Голямата част от квотите са използвани за заверка на отчети за генерираните от ТЕЦ Варна емисии CO2.  Дружеството коректно е отчело всички използвани по този начин квоти съобразно европейските механизми за контрол.
ЧЕЗ е продала една малка част от тези квоти. С получените средства дружеството покривахме част от разходите си, за да може да съществува централата през последните 2 години, когато бяхме принудени да работим само по 5-6 месеца годишно.

Вярно ли е, че ЧЕЗ ще заведат арбитражен иск срещу българската държава заради инвестицията в ТЕЦ Варна?

Не сме стартирали процедура за арбитраж заради ТЕЦ „Варна“.

В момента правим анализ и си даваме сметка, че причините за ситуацията са обективни. Те до голяма степен са свързани с европейската политика за конвенционалните електроцентрали, в резултат на която през последните години бяха затворени редица въглищни електроцентрали в цяла Европа.