Историята на 10-годишната Здравка, която се труди здраво и чисти градската тоалетна на Мелник, без да се срамува и оплаква, трогна сърцата на стотици българи.

Детето сподели пред вестник "Труд", че мечтае да има своя стая, модерен телефон и компютър, но все не можело да задели парички, защото повечето от припечеленото отивало за прехрана на семейството.

След разказа за Здравчето във форумите се изсипаха много негативни реакции, но най-хубавото в тази история е, че стотици българи отказаха да влязат в ролята на съдници и подгряха телефоните с желанието да помогнат. За да няма и помисъл за злоупотреба с дарения, кметът на Мелник Наско Петев се нагърби да оглави дарителската кампания и всичко подарено да стигне до Здравчето.

В кметството на Мелник всички подаръци били връчени лично на детето, което буквално бе ошашавено от изненада. Здравчето получи нов таблет и телефон, както и хранителни продукти от първа необходимост на седемчленната й фамилия.

Трудно е да опишеш радостта на едно дете от сънуваните подаръци. Здравка не спа цяла нощ, за първи път направи свой Facebook профил, а интернет отвори света пред очите й. Докато тя получаваше подаръците в Мелник, с личната си кола от София пристигна семейството на Калин Одаджийски. С него бе дъщеричката му Мишел, на 15 години, и съпругата му.

"Дойдохме, за да донесем настолен компютър на Здравка. С приятели компютърджии се организирахме във форум и събрахме части, сглобихме техниката и ето ни тук. Признавам си, че малко бяхме недоверчиви, чудихме се дали е вярна историята и затова поех лично с колата. Но сега виждам, че правилно сме постъпили", разказа Калин.

А Здравка не спря да благодари на всички хора, които са я заобичали чрез медиите.

В кметството, за да окаже помощ, позвъня и българин от Германия. "И нашата къща изгоря преди години, знам какво е за миг да се срине животът ти. Прочетох историята на Здравка и реших, че трябва да помогна. Който не е изживял ада да загубиш дом и покъщнина, не знае какво е, разказва Йордан Стефанов, който е завършил в Германия и останал да се труди там, а сега ще помага на събратя по съдба.

Здравка никога не е виждала морето, но се намери и една добра българка, която да я покани на морска ваканция и да поеме грижите за нея. Това е Дора Вилчек, съпруга на покойния министър на промишлеността в правителството на Полша по време на премиерстването на Мечислав Раковски. Жената е живяла дълги години в Полша, но сега през лятото отсяда в къщата си във варненското село Здравец.

"Откакто останах съвсем сама, след смъртта на родителите си и на моя съпруг, аз живея лятото в с. Здравец, на 20 км от Варна, а зимата в Ница, Франция. Нямам свои деца, но много ги обичам и каня на гости през лятото деца на бедни български семейства и им организирам приятна лятна ваканция в моя дом, с ходене на плаж на Камчия, където морето е чисто. Уча ги да плуват, да пеят на английски и френски, да фотографират и т.н. Това ми носи радост и удовлетворение, че мога да предам своите знания и опит, като човек пътувал много по света, на мили български деца , които заслужават внимание, топлота и гостоприемство", разказва Дора Вилчек и се надява семейството да разреши Здравка да прекара една незабравима ваканция в дома й.

Отново се пренасяме в Мелник. Майката на Здравчето Марияна не спира да плаче, докато Здравка се радва на подаръците. Кани хората в дома си, който едва са успели да покрият след пожара. Къщата на фамилията се намира в подножието на чудните мелнишки скали. Домът има две стаи, в едната спят петте им деца на възраст от 6 до 17 години, момичета и момчета, а в другата стая са родителите. Децата се побират на четири легла, за повече няма място. Коридорчето служи за кухня. Има и чардак, но от пожара е паднал покривът, а подпорите са несигурни. Стърчат останали стъкла от верандата, мизерно, но пък имат най-красивата гледка в Мелник.

"Чувствам се неудобно от даровете, хората си мислят, че сме мързеливи. Не е така, откакто се помня се трудя. Копала съм гробове за мъртъвци, с къртач съм къртила камъни, каквото се сетите, това съм работила, за да храня децата си, да имат дрешки и храна. Мъжът ми бе болен години наред, имаше нужда от спешна операция на очите, която бе направена пак благодарение на добри хора, които платиха лечението. След пожара всичко изгоря, даже тенджера нямахме, трудно се съвземаме, но благодарение на кмета, който ме взе на работа, се оправяме, нарежда през сълзи майката Марияна.

Признава, че всички деца в семейството се трудят, всеки помага с каквото може. Бащата Асен пътува от село на село и хваща работа, каквато му дадат на момента.

Покрай Здравка всички деца са щастливи, че вече в дома им има компютър, но пак добри хора се сетиха,че нямат интернет и сега ще им го подарят.

"Ако до всяка едно същество, застане поне още едно, то светът ще бъде по-добро място за живеене", припомни ни фраза от хубава българска песен една от дарителките. А ние се зарадвахме, че и петте деца във фамилията Цапаркови учат, добри ученици са и имат планове за живота си.

И още десетки са българите, които искат да помогнат с пари, дрехи, посуда за изгорелия дом, чиито имена няма как да изброим. Но можем да благодарим за човещината.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase