Част от Преславското златно съкровище, открито през 1978 г. от кооператорки, вероятно е притежание на частни колекционери в САЩ, споделя един от археолозите, участвал в проучването.

"Кооператорките са намерили скъпоценностите в нива и са задържали за себе си част от тях - разкри той. Впоследствие, с помощта на вещи лица са ги продали на чуждестранни музеи и срещу това са получили солидно възнаграждение.

Така че макар и минимална, част от уникалното съкровище от Симеоновия златен век липсва. твърди пред "168 часа" учен, участвал в проучването, но пожелал да остане анонимен.

Експертът не пожела да застане с името си, тъй като вече е получил критики за разкритието, но името на учения се пази в редакцията.

Съмнения за липси от самото начало

"Действително, един от изследователите на находката имаше съмнения за липсващи бижута. Даже настояваше пред милицията да бъдат по-строги с жените и всичко, което са намерили, да го предадат", заяви бившият директор на Археологическия музей във Велики Преслав Георги Майсторски.

"Съжалявам, че го казвам, но жените, които са намерили бижутата в пръстта по време на земеделски дейности, не са се оказали добросъвестни. Те не са предали цялото съкровище, за съжаление не мога да го докажа", споделя пред "168 часа" ученият, участвал в проучването.

Други негови колеги твърдят, че от колекцията липсват наушници с митични крила, които най-вероятно са принадлежали на знатна дама от двореца. Те установили това, преглеждайки специализирана литература около цялата уникална находка от IХ век и първата четвърт на Х в.

"Зетят на дамата, която откри огърлицата и плочки от диадемата – Мария Вичева - работеше при нас", сподели Георги Майсторски.

"От него съм чувал подробности как жените, докато обработвали почвата, попаднали на огърлицата и няколко плочки от диадемата. Жълтият цвят ги заслепил и те помислили, че това са капачки от буркани. Запитали се помежду си какво ли има в бурканите. От дистанцията на времето това са моите спомени от разказите на леля Мария пред зет й", казва още бившият директор на Археологическия музей.

"Не можем да допуснем, че диадемата не е била цяла", смята археологът. "Липсват две огледални плочки от нея с летящи кучета, близки до иракската митология. Изключвам те да са потънали в земята след минаването на трактора с плуга по-рано. Безспорно има повреди върху някои от предметите."

Той сподели, че според някои от проучвателите на съкровището липсвали четири плочки от диадемата, която е била използвана като корона. Слава Богу, била запазена централната - с възнесението на Александър Македонски на колесница, теглена от грифони.

Плочка от диадема - злато, клетъчен емайл. Снимка: Археологически музей Велики Преслав, museum-preslav.com

Американската следа

Друга подробност обаче навда на мисълта, че не цялото съкровище е предадено на държавата и е част от колекции в чужбина. Георги Майсторски разказва, че наскоро провел разговор с археологът , който твърди, че са му се обадили от САЩ с Информация, че крушовидни висулки за обици с клетъчен емайл се притежание на колекционери на бижута. Предположението е, че това е част от нашето съкровище. Майсторски поискал да му бъдат изпратени снимки, за да се увери с колегите дали това е така.

Подобни обеци със същото описание от проф. Станилов видяла и служителка на Преславския музей преди няколко години. Показали й ги двама неизвестни мъже. Тя обаче не искала да говори по този въпрос, за да не я мразят хората.

"Пожелах да ги откупим от тях за музея. Предполагам, че бяха част от съкровището", смята Майсторски.

Кооператорките поделили златото помежду си

Проф. Константин Тотев също е участвал в изследването на находката. Неговият баща, покойният вече археолог и теолог проф. Тотю Тотев, е първият, който проучва скъпоценностите.

"Някъде в средата на април 1978 г. при мен и баща ми дойде мъж от Велики Преслав", разказва Тотев. "Изненада ни с новината – кооператорки немерили златно съкровище по време на брануването на нива в местността "Кастана" и начаса си разпределили златните украшения, които извадили. Един от бригадирите също получил част от златото".

Наушници от злато, изумруди, аметисти, перли. Снимка: Археологически музей Велики Преслав, museum-preslav.com

Местността се намира на 3 км от дворцовия комплекс във втората българска столица.

Веднага била уведомена тогавашната милиция. Милиционерите моментално тръгнали по къщите на кооператорките, намерили златните украшения. Започнали разпити – кой първи е попаднал на тях, каква е била първата реакция, дали някои са искали да предадат доброволно златните украшения на музея или в милицията, имало ли е и такива, у които се е появило желание да запазят нещо и за себе си.

"Може би по-късно жените щяха да предадат намерените бижута доброволно - предположи Тотев. - Не съм сигурен дали не са получили някакви награди."

Веднага след откритието на кооператорките започват археологически проучвания. Ръководител на научния екип е проф. Тотю Тотев. Започва пресяването на огромно количество пръст в нивата, където са намерени златните украшения.

Според проф. Тотев-младши находката в нивата е изключително ценна. Става въпрос за златни и позлатени накити, огърлица, корона на владетел и на съпругата му, пръстени, апликации към дрехи на представители от владетелска фамилия, плочки с клетъчен емайл. Както и няколко чифта обеци. Златото е от високо качество - близо 24 карата.

Голяма част от него е открита от проф. Тотю Тотев. Според сина му бижутата са изработени в императорските ателиета в Константинопол, а според баща му - от майсторите в двореца във Велики Преслав.

На кой владетел е принадлежало съкровището? Според Тотев -младши внушителната колекция е била изработена в чест на сватбата на българския цар Петър с византийката Мария през 927 година. Известно е, че императорите във Византия обичали да правят такива скъпи подаръци по различни поводи.

Големият спор в археологическите среди е заради двустранната огърлица. Според някои учени тя била предназначена за съпругата на цар Петър Мария.

Бижуто е с диаметър едва 10 см Било подходящо само за "изящна дама с фини размери" като Мария. Други изследователи залагат на хипотезата, че бижуто е за жената на цар Симеон. Като цяло учените свързват находката със Симеоновия златен век, когато в двореца кипял богат духовен и културен живот.

Бижутата със сигурност са били укрити и вкопани в земята. Това било практика на владетелите в тежки исторически моменти.

"Напълно очаквано софиянци искаха да вземат съкровището в столицата. И там да започне проучването", отбеляза Константин Тотев. По думите му обаче местните историци и археолози се противопоставили, като заключили бижутата в сградата на кметството.

Първите, които видели съкровището в целия му блясък, били членовете на Политбюро на управляващата тогава БКП.

"Създаде се изключителна еуфория", спомня си другият изследовател на находката доц. Стойчо Бонев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase