Деница Сачева – тя винаги е знаела, че ще осинови дете

Банановата каша я свързва завинаги с бежанците
Обновена: 7 дек 2019 10:09 | 7 дек 2019 09:46, Елка Василева
134
Деница Сачева – тя винаги е знаела, че ще осинови дете
Снимка: Facebook

“Винаги съм знаела, че ще осиновя дете. Майка ми е осиновено дете, а аз обичам да се ровя в причините и следствията. Отгледана съм от баба и дядо. Те осиновили майка ми преди около 60 години, и знам прекрасно, че хората се свързват с любов, а не с кръв. Вярвам, че ако живееш съзнателно и намериш кривите места в миналото, имаш шанс да ги изправиш в настоящето и това е част от пътя към самоусъвършенстването”. Това е личният разказ на новата социална министърка Деница Сачева. Преди 4 години тя осиновява 10-месечния Виктор и оттогава не спира да прави добрини за най-бедните, бежанците и уязвимите групи.

На 39 г. взема най-важното решение в живота си - да осинови дете, пише „24 часа“. “Посрещнах 40-ия си рожден ден в група с 30 души, съвършено непознати. В училище за родители кандидат-осиновители. Всеки един от тях беше много интересен човек, със своята си съдба, очаквания, разбирания, тревоги и надежди. Отрупаха ме с мили подаръци - Менделеевата таблица, защото любовта е химия, малък свещник с ръчно рисувана икона,малка синя кутийка с ръчно направени и надписани на ръка късметчета за всеки ден. За капак се оказа, че три семейства осиновители живеем на една и съща улица”, спомня си новият социален министър.

Така тя сама усеща на гърба си един от проблемите в социалната сфера - дългото чакане за осиновяване. Изненадващо на 13 декември получава обаждане от непознат номер. От вълнение забравя половината разговор, но успява да чуе най-важното - че е първи избор за осиновител на момченце на 8 месеца.

Още на следващата седмица отива на първата си среща с Виктор. “Посрещнах изгрева по пътя за дома. Още помня слънцето. Сякаш всичко пред погледа ми беше златно. Първата среща с детето е голямо изпитание, защото си в стая с много хора – лекар, сестра, социални работници. Ти си малко като на изпит, а на всичкото отгоре не знаеш и на кой свят си. А той един спокоен, над нещата. Гушна ме, стисна ми двата палеца с двете  юмручета и не ме пусна повече.

Първите си звуци ги издаде в скута ми. И смая всички в стаята. Същата вечер, когато заспивах, той вече ужасно ми липсваше”, спомня си Сачева. Още на следващия ден тя събира всичките нужни документи отново, среща подкрепа от всички служители, въпреки че е малко преди Коледа.

На втората среща Сачева води и майка си. “Влезе в дом за деца за първи път в живота си. Тя е имала късмета да бъде осиновена още на десет дни, направо от болницата. Моето дете пък на десет дни постъпило в дом”, разказва съвпаденията Сачева.

Съдебното дело минава като по вода, а съдията и прокурорката били разчувствани на финала. “Последните 7 дни живях на последния етаж в дома за деца в очакване съдебното решение да влезе в сила. Грижих се за сина си заедно с жените, които работят тук и от които научих много. Напук на всички клишета в домовете са много посветени, обичащи работата си хора. Скъсаха ми сърцето с подкрепата си – знаеха, че не напускам сградата, и ми носеха храна в буркани, печени филийки с чубрица и шоколадови бонбони”, признателна е министърката.

Тази история Сачева разказва, за да помогне на хората, които имат колебания дали да осиновят дете. “Най-вредното за развитието на света изречение е, че нямало ненаказано добро и че доброто не се връщало. Забравете тази глупост. Жънеш само това, което си посял. Времето и пространството нямат значение, защото животът е вечен”, казва Сачева.

Банановата каша я свързва завинаги с бежанците. Семейство на студенти от Сирия помагат за отглеждането на малката Деница Сачева, защото майка ѝ я ражда едва на 20 г., докато учи в университет. Техният син Надим се родил един месец след нея и ги гледат заедно. Като малка Сачева не близвала друго освен бананова каша, която доставял Сафоан.

Дори я приспивали със сирийски песнички.

“Когато 40 години по-късно ми се обадиха от центъра за бежанци в “Овча купел” и ми казаха, че има сирийски бебета без храна, не се и замислих, а директно тръгнах към аптеката отсреща. Купих най-различни неща, взех и всички налични бурканчета с бананова каша”, разказва Сачева.

От всички деца бежанци, с които се среща – над 700, помни отчетливо няколко. Старае се да няма фаворити, за да помогне на повече. Обаче Шийла я пронизва в сърцето. (Името на детето е сменено - б. а.) “На 22 март – за първа пролет и за кюрдската Нова година – ѝ занесох вафли. Тя не се поколеба да ми отчупи половината - няма нищо, но каквото има – гледа да го раздели. Беше събота. Всяка събота ходех във “Военна рампа” да си я видя”, спомня си Сачева. Шийла заминава да живее в Германия, но Сачева продължава да се интересува от детето и си пише с майка ѝ – с Google translate. А тогава на този 22 март след “Военна рампа” ходих на църква. Така ми се беше стегнала душата за тези дечица там, че имах нужда от смирение.

А Сачева няма да спре да помага на бежанците. Заради това е номинирана и за “Човек на годината” през 2012 г.

През 2013 г. тя неуморно помага в лагера в Харманли и е част от групата “Приятели на бежанците”. “Някои пристигнаха в Харманли още от петък, повечето посрещнахме изгрева на път в събота сутринта. Между 9 и 9,30 вече се събирахме в центъра на града, прииждащи от всички страни – имаше хора от Хасково, Стара Загора, Варна, София. Имаше хора и от няколко националности – две англичанки, живеещи близо до Харманли, двама испанци, сирийци, живеещи в България, французи. Имаше и два камиона с дарения – дрехи, обувки, храна, мляко за деца, памперси, детски играчки, пособия, хигиенни материали, одеяла, матраци, спални чували. Беше поръчан и камион с 2000 хляба”, разказва Сачева.

Тогава там официално живеят около 1300 души. “Условията бяха нечовешки – мизерия, мръсотия, кал, порутени сгради, топла вода има само в сградата, ток – само там и във фургоните. Повечето са сирийци – над 1200 души, но има и пакистанци, африканци от Руанда и други. Жените са около 300, децата около 200”, спомня си Сачева.

Бежанците ѝ разказват, че искат да си изкарват хляба с труд, а не да живеят в лагери и да получават дарения, но са благодарни за помощта и съпричастността на държавата и хорта. “Срещнах толкова много измъчени хора, видях толкова много детски очи със сълзи, пипнах толкова много ледени боси детски крачета, докато им търсех чорапки и обувки – това са хиляди човешки съдби, променени завинаги”, разказва тя.

“На 21 години бях в плен на всички житейски клишета. И бях нещастна. Трябваше да съм с висше, трябваше да работя, трябваше да съм омъжена, трябваше да имам дете. Всички около мен имаха страшно праволинеен живот – добри семейства, отлични оценки, конкретни планове какви искат да станат, успешни лични връзки, примерно поведение”, разказва Сачева пък пред “Жената днес”.

Тя е дете на разведени родители, завършва средното си образование като частна ученичка поради безброй неизвинени отсъствия. “Не бях пълен отличник и понеже не исках да уча японска филология – много трудно ми се струваше, нарочно се провалих на изпита по български език в университета. Нямах представа каква искам да стана – всяка работа ми се струваше интересна и точно като за мен.

Внезапно реших, че за да съм щастлива, трябва да стана нормална според обществените разбирания - записах се в университет, имах държавна работа, омъжих се”, разказва Сачева.

До понеделник  Сачева бе заместник-министър на образованието и отговаряше за приобщаващото образование – за децата със специални образователни потребности, със заложби, както и за деца от социално слаби семейства. Активно работи за дигитализацията на образованието, както и за модернизацията на училищата. В нейния ресор е и политиката за българските училища зад граница и лекторатите по български език. По нейно предложение бе защитен пред ЕК проект за над 100 млн. лв. за дигитализация на средното образование у нас. Ден преди премиерът да обяви номинацията за социален министър, Сачева бе в Истанбул, където за първи път българският език влезе в учебната програма на Истанбулския университет.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


134
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
106
1
 
2
 
! Отговори
Коца Маца преди 4 години
Баба й, Коца Маца, е родена в Прилеп. Учителствува в Неврокопско. Жени се за доктор в Гоце Делчев. Сега разбирам, че майка й е осиновена, изгледана със сирийци, нещо не мога да и хванеш спатиите...Урспия!
105
1
 
0
 
! Отговори
Коца Маца преди 4 години
До Българина
104
0
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Този разказ е отпреди няколко години. Поразровите се Гугъл и ще го намерите. Не е писан сега, след като стана министър, както голяма част от посалите преди мен си мислят.
103
1
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Слагай очила, че си много зле със зрението, и не само с него!
102
4
 
44
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Kолко прочувствена история са натъкмили. Цяла седмица им трябваше да я напишат. Ако човек не зная за коя е статията. може и сълза да пророни.Много беличко дете са дали на госпожата. На всички познати, желаещи да осиновят дете през последните години предлагаха или от етноса, или с тежки увреждания. Нормални бели деца можеха да получат само специални хора.
101
2
 
26
 
! Отговори
АЗ преди 4 години
Съдбите на всички ни са различни .Но за управлението житейският опит и социалният статус имат значение. Огледайте управлението на герб и дайте да разгледаме статуса им. Вожда е кукувица .Подредете и другите . Страници ,които ни управляват. Бих разбрал всеки ,защото живота е труден и сложен .Но това не е така за слугите на народа . Платено материалче .
100
4
 
28
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
ЯВНО Е СЪС ПСИХИЧЕСКИ ОТКЛОНЕНИЯ ! ЗАЩО ДЕМОКРАТИТЕ ,ТОЛКОВА МНОГО ОБИЧАТ КУКУМИЦИНИТЕ И ИЗ РАТЕ НЯЦИТЕ ?
99
4
 
38
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Тази Сачева не може да си оправи личния живот, а е назначена да оправя социалните проблеми в държавата! Или журналистката е дала невярна информация?
98
2
 
32
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
"Времето и пространството нямат значение, защото животът е вечен, казва Сачева. Какви са тези мисли??? Откъде ги намират тези...?
97
3
 
38
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Тази е учила нещо от типа - бла-бла-бла. Например: връзки с обществеността. От някъде чух нейно изказване, че признавала брак между мъж и жена. Но и другите също. Както и пише, че много обичала бежанците. Значи България да се насели с бежанци. На външен вид изглежда странно.
96
9
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Гадно име е това Виктор. Всички Викторовци които познавам са левотротоарници!Дано детето ме опровергае!
95
2
 
47
 
! Отговори
Ала_Бала преди 4 години
Както и да се опитвате да излъската имиджа и тя е известна и остава,като джендърката, коато провежда *** идеологията в МОН и е поствена на новото място да проведе дивотиите на Закона за социалното подпомагане, да ликвидира държавните социални служби и да ги замени с частни. Не и вярвайте, поледът и е прозрачен и през него се вижда човеконенавистаната *** идеология - тоталитаризмът на сегашния век!
94
3
 
44
 
! Отговори
Тая.. преди 4 години
Пълен тюрлюгювеч е биографиятя и личната и съдба. Ни се знае какаво образавание има,ни се знае омъжена лие,ни се знае има ли мъж около нея. Ясно е,че цялото и семейство не е много нормално - всичко е девиантно. Тая като,че ли иска да ни представи девиацията като бъдещата нормалност.
93
0
 
6
 
! Отговори
98 преди 4 години
"шев" е написано умишлено
92
2
 
46
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Докато четох статийката тотално се обърках. Борисов, Борисов, вземи и върни стария министър. Тази жена е с объркани мисли, живот и т.н. Аз не можах да разбера има ли тя висше образование, какво е то? Разбрах че не искала да учи японски! Какво е учила. Изучилали го е? Та тя няма какво да разкаже за себе си. Освен, че е бягала от училище и я изключили. За някакво осиновено дете говори, ама защо го е осиновила. Ей така покрай нейните, или пък .......? И какво ни интересува всичко това?
91
2
 
34
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Навремето се подиграваха на Тодор Живков, че бил без образование, сега май пак никой не се интересува от образованието, когато назначават на ръководни позиции.От текста оставам с впечатлението, че госпожата няма проблем да бяга от трудности и да търси на хляба мекото.В друг сайт има материал за Стефан Данаилов, който, оказва се, е бил професор, но няма диплома за завършено висше образование. Каменаров също, бивш шев на БНТ...Искайте после напредък!
90
3
 
39
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Познавам доста жени от нейния типаж...мъжете бягат от тях като дявол от тамян...па камоли да им правят деца или да се женят за тях...
89
2
 
60
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Много странна работа!"Не бях пълен отличник, защото не исках да уча японска филология..., затова нарочно се провалих на изпита по български език и литература" Преди това - много неизвинени отсъствия.Откъде дойде тази японска филология в училище???? Какво ни промивате мозъците, че министърката отглежда осиновено дете? Геройство ли е? Така и не се разбира има ли свое. Разбира се обаче, че хем се гордее, че майка и е осиновена, хем че майка и не я е гледала. Изобщо, въобще - каша и сополи.
88
2
 
12
 
! Отговори
Скептик преди 4 години
Ами Българските каши са най-вкусни. И днес си купувам от тях. Слагам ги на всичко. И продавачките се чудят защо снобите купуват само вносни каши.
87
5
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Джендърджето и