Пандемичните цикли в исторически план са свързани с големи климатични промени, заяви в интервю за БТА историкът проф. Иван Лазаров, който е преподавател във Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий".

Той припомни, че епидемиите от чума през средните векове са причина за намаляване на населението в Западна Европа, а това предизвиква остър дефицит на работна ръка, заради което цената на наемния труд се повишава.

В народните вярвания черната болест е била особено отмъстителна към нечестни търговци, лихвари, разбойници, прелюбодейци, осквернили брачния чертог. Във фолклора се е вярвало, че от чумата може да се спасиш и да я умилостивиш, ако къщата, дворът, кошарите и оборите бъдат почистени. С появата на чумата преставали и всякакви кражби, припомня той.

Проф. Иван Лазаров отчете, че в исторически план пандемиите се проявяват едва, когато човешката популация нараства, контактите между хората се засилват, възникват градовете и населението в тях не само се увеличава, но и споделя все по-малко пространство.

Контактите между все по-отдалечени географски региони чрез търговията "глобализират" заразните заболявания и ги превръщат в пандемии. Най-страшна от всички в историята е чумата, припомни историкът.

По думите му историческата памет на народите, писмените извори, отчасти и археологическите материали, са запазили данни за три големи пандемии от чума.

Първата е от 6 век, при управлението на византийския император Юстиниан Първи (527 - 565 г.). Чумата започва в Западна Евразия и Северна Африка и достига своя връх между 541-544 г. Съвременници твърдят, че само в столицата Константинопол е имало дни, в които умирали по 10 000 души. Интензивността й спада с оредяване на населението и чрез създаването на частичен имунитет у оцелелите.

Въпреки това, през следващите два века се запазват локални чумни огнища, които припламват и вземат хиляди жертви на всеки 8-10-20 години. Юстиниановата чума опустошава Източната римска империя , а Балканите обезлюдяват и се превръщат в "скитска", "мизийска" пустиня. Човешките, стопанските и военните ресурси са изтощени и Византия търпи редица териториални загуби във войните с Персия и арабите.

Заради епидемията император Ираклий (610-641) отворил границите на империята и да позволи на "варварите" да се заселят на териториите на юг от Дунав. Славяните от Панония - днешна Унгария, и от Дакия - днешна Румъния, навлизат и се установят в централните и западните части на Балканите. Империята се нуждаела от жизнено и здраво население, което да произвежда стоки, да плаща данъци, да търгува, да служи в армията и затова се примирява с варваризацията на тези земи.

Втората чумна пандемия е през 14 век. Също като днес, и тази се е появила в Китай и по търговските пътища, сухоземни и морски, за няколко години достига до Европа.

През 1347/1348 г. генуезки кораби пренасят чумата първоначално в пристанищата, а оттам тя плъзва из цяла Европа. Разпространението и започва от Кафа в Крим през 1345-1347 г. За няколко години умират повече от 23 милиона души. Данните са събрани през 1351 г. по заповед на папа Климент VI. Чумата продължава да взема жертви чак до 16 век, на интервали от 10-20 години. Учените пресмятат, че през този период са загинали над 30 милиона европейци.

Възникването на огромната монголска империя на Чингиз хан и неговите наследници е другият основен фактор за разпространението на чумата в Евразия. Според запазени сведения в периода на експанзията през 13 век, монголите водели своеобразна "бактериологична" война. Те хвърляли с метателни машини трупове на умрели хора и животни в обсадените градове или пък потапяли върховете на стрелите си в кръвта на умрели от различни болести , а ранените и починалите от тях се превръщали в приносители и разпространители на зарази.

“Изобщо, войните в Европа били постоянен източник на различни зарази“, посочи проф. Лазаров и дава пример, свързан с България.

„Доминиканският монах Винсент от Бове, библиотекар на френския крал Людовик Девети, пише, че през 1235 г. във Франция имало "велик глад" и силна епидемия от "свещен огън", т.е. чума. През 1236 г. френски рицари пристигат в Константинопол да воюват срещу съюзените сили на цар Иван Асен II и никейския император Йоан Трети Дука Ватаци, които обсаждат града. През следващата 1237 г. българският владетел обръща оръжието си срещу Никея и се съюзява с латинците. Именно тогава, вероятно чрез някой от рицарите, болестта прониква сред най-близкото обкръжение на цар Иван Асен и от нея скоропостижно умират съпругата му царица Анна-Мария Арпад, патриархът Йоаким и синът му Петър”.

Според историкът има пандемични цикли в историята има и до голяма степен те са свързани с големи климатични промени, които са предизвикани от космически сили, неподвластни на човешката воля. Юстиниановата чума стихва окончателно през втората половина на 8 век, когато започва т.нар. климатичен оптимум. Постепенно времето се затопля, реколтите се увеличават, изхранването и условията за живот се подобряват, а населението нараства.

През 14 век започва т.нар. малък ледников период - студени зими, редуващи се със засушливи лета. Много реки пресъхват, реколтите се влошават. През първата половина на столетието редица селища в Североизточна България престават да съществуват, като хората се преселват на юг в търсене на препитание. Засилва се гладът - поради недохранване средният ръст на хората намалява. Болестите стават все по-чести и опустошителни. Комбинацията "лош климат - пандемия" в крайна сметка също улеснява османското завоевание и унищожаването на средновековната българска държавност.

Проф. Лазаров посочва, че в миналото дори и царете не са били недосегаеми или привилегировани пред чумата. Хората били безсилни и затова най-често бягали - напускали домовете си и се преселвали в безлюдни гористи местности.

Съществувала е и примитивна форма на обеззаразяване, но на мъртъвците. При полагане в гроба те били посипвани с вар, за не стават източници на нова зараза. Археологическите данни показват, че по време на чумата се е прилагала и кремация на мъртвите, практика, която не се е срещала в православието в спокойни времена. През последните десетилетия археолозите откриха в столичния Търновград манастирски и обществени бани в т.нар. Нов град, известен днес като "Асенова махала". Става дума за модерни за времето си съоръжения с подово отопление, топли и студени помещения. В този период се наблюдава и преобразуване на някои църковни сгради в бани. което показва несъмнена връзка с чумата. Явно хората са осъзнавали корелацията "хигиена - болест".

Според историка заразата прокарва разделителна линия в историята на Европа. Намаляването на населението в Западна Европа предизвиква остър дефицит на работна ръка, а много феодални владения запустяват. В резултат на това цената на наемния труд се повишава, а аристокрацията е принудена все по-силно да се съобразява с условията, поставяни и изисквани от низшите класи. Нараства ролята на предприемачеството, на градската и селската буржоазия. Колкото и парадоксално да звучи, чумната епидемия от 14 век провокира редица технически и технологични нововъведения и проправя пътя на капитализма.

На Изток историята не е така милостива към балканските народи. Макар и обезсилени от неблагоприятните климатични промени и чумната епидемия, българи, гърци, сърби, молдовци, власи, черногорци, босненци, унгарци, в продължение на почти един век се борят за своето оцеляване срещу растящата мощ на османските турци.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase