Снимка: БГНЕС

Вече стана голям скандал, наистина.

И аз, като Георги Първанов, гледах „Шоуто на Иван и Андрей” със Симеон Дянков, но за разлика от президента изобщо не обърнах внимание на шегата. Мина някак между другото и със сигурност не беше груба.

Емилия Масларова, например, която Дянков прати в затвора без съд, има много повече причини да му се сърди. Но се разсърди „социалният президент”.

Самата истина е, че Симеон Дянков не казва конкретно „президентът е милиардер”. В отговор на въпрос кима с главата надолу. В България това означава „не”, извън България - „да”.

Моето мнение е, че Дянков наистина знае нещо за президента, мнението на други хора е точно обратното. С две думи – финансовият министър си е „вързал гащите” поне що се отнася до възможни съдебни претенции спрямо него. Защото нали не се залъгваме – вариантът да се търси съдебна отговорност за клевета е бил обсъден в президентската институция, но Първанов не се спря на него, а на този да издърпа ушите на калпазанина.Публично.

Още нещо буди недоумение – защо Георги Първанов очаква от Симеон Дянков да му чисти имиджа. Едва ли не на въпроса милиардер ли е президентът, Дянков трябваше да отговори „не, не е милиардер”. Ако каже „не знам” – проблем. Пред Иван и Андрей Дянков отговори категорично и ясно, че е спекулация да слагат в устата му подобни твърдения.

И защо финансовият министър, който е толкова твърд в позициите си пред медиите, изведнъж омеква пред Гоце и се оправдава като ученик? Поне от стенограмата оставя впечатлението, че се държи като човек без полезен ход – каквото и да направи, „ще яде шамари” – дали на „Дондуков” 1 или на „Дондуков” 2 е друг въпрос.

От разговора разбираме, че според президента Бойко Борисов го е помолил за тази среща. Самият премиер няколко дни по-рано обясни, че Първанов му е звъннал, за да го помоли за съдействие по казуса с шоу изявите на младия министър. Тогава Борисов застана на равно разстояние и каза, че и на двамата не прави чест да занимават хората с личните си проблеми. Кой на кого се е молил нещата да се изчистят не става ясно.

От реакцията след разговора на Борисов и Цветан Цветанов обаче разбираме, че те не са имали представа какво ще се случи след срещата Първанов-Дянков. Не са и помисляли, че ще излезе стенограма от разговора. Вътрешният министър призна, че ще има едно на ум като ходи при президента. Бойко Борисов прие публикуването на разговора като атака срещу самия него. Вече говорим за война, при която беше отстрелян „парламентьорът”. (сравнението е на отстреляния преди години журналист Иво Инджев). А че публикуването на стенограмата е било планирано предварително с голяма вероятност може да се предположи от силния PR финал. Там президентът започва да говори за безработните, социално слабите, хората от армията и МВР, на които Дянков дължал извинение. Такива думи са за „пред хората”.

Контраатаката вероятно ще тръгне по линията – нарушава ли президентът конституционните права на гражданина Симеон Дянков, публикувайки стенограма от разговор, в който двамата изясняват личен въпрос. Може би не – защото и двамата са публични личности и при срещите им би трябвало да има прозрачност. Тоест, Симеон Дянков е трябвало да знае, че по презумпция разговорът му с президента се записва и може да бъде използван, в случая срещу него. Той щеше да го знае, ако всички подобни срещи се записваха и публикуваха, което не е така.

Защо Георги Първанов публикува точно тази стенограма? Поради обществен или поради личен интерес? Ако е поради обществен – то убеден съм, че други негови срещи са по-важни за електората от тази с Дянков. Например с премиера Бойко Борисов, при която се стигна до „happy end” за посланическите назначения. Какво се разбраха тогава остана тайна. Ако е поради личен – то значи, че президентската институция се използва за изграждането на персонален имидж.

Това, между другото, не е първата публикувана стенограма. Преди 3 години пред подобен съд се изправи и изгоненият от НСО Николай Марков. Отново Георги Първанов и генерал Никола Колев му „набиха канчето” заради твърденията на Марков, че охранители от службата шпионирали в полза на Първанов. Онази стенограма прилича много на тази със Симеон Дянков. След нея скандалът приключи, а Марков повече не се обади. Симеон Дянков също беше словоохотлив преди да влезе на срещата с Георги Първанов и запази тотално мълчание след нея. В полза на истината и на обществения интерес, разчитаме да се окопити.