Бюрото за борба с корупцията по високите етажи на властта, което трябва да започне работа от следващата година според т. нар. закон "антикорупция" на вицепремиера Меглена Кунева, предизвика остро недоволство сред депутатите от БСП и ДПС.

Според социалиста Атанас Зафиров този орган е за политическа репресия, а както е написан Законът за предотвратяване на корупцията създава условия за политически натиск.

Той беше категоричен, че е недопустимо да се правят проверки на висши държавници по анонимни сигнали, което противоречи и на Конституцията.

Зафиров се възмути и от факта, че с новия закон отпадат от обхвата на проверките редица експерти, което според него е много съществена слабост.

"Не е предвиден почти никакъв контрол над Бюрото, не е обяснено и как ще се правят тези прословути проверки за почтеност, намалява се и глобата при установен конфликт на интереси от 5000 на 1000 лева", продължи с критиките социалистът.

Лидерът на ДПС Лютви Местан пък не хареса предвидения регламент - Бюрото да се назначава с указ на президента по предложение на правителството.

"Не сме съгласни, че няма значение, че шефът на бюрото ще се назначава по предложение на правителството. Няма как да се дефинира като независим орган, след като ще се назначава от президента по предложение на Министерски съвет. Това е орган, който ще е напряко подчинение на МС, важно обстоятелство предвид факта, че органът ще се бори с корупцията", отсече той.

Местан посочи, че корупцията е там, където е властта и е парадоксално, че с генераторите на корупцията ще се бори орган практически назначен от този, който генерира корупцията.

„Бюрото пък ще проверява депутати и какъв е този контрол на изпълнителната власт върху законодателната власт, нали е обратното“, риторично попита той.

"Излиза, че днес страната се управлява от добрите, от най – добрите министри и заради това само те могат да избират Бюрото, но в политиката освен днес има и утре и може да дойдат не дотам добри, свети министри и ако те си изберат органа, който ще ги контролира, докъде ще се докараме в борбата с корупцията", разкритикува вносителите лидерът на ДПС.

Въпреки това той даде заявка,че ако между първо и второ четене на закона депутатите от движението може да променят позицията си, ако видят промяна по отношение на назначаването на Бюрото. Според Местан обаче проблемът в България не е в правната уредба, а в това, че законите не се прилагат ефективно.

"Страната по транспонирано европейско законодателство е на едно от челните места, близо 100% от европейското право е транспонирано в националното и как да си обясним факта, че България и Румъния са в Механизма за проверка и оценка. Обяснението на този парадокс е много просто и много жестоко, и то е, че и най-добрият закон не може да замести политическата отговорност за ефективното му прилагане, и най-добрият закон попаднал в социокултурна среда, която се съпротивява срещу него, ще се провали", обобщи той.

Въпреки че беше обсъден в крайна сметка дългоочакваният „антикорупционен“ закон - той не беше гласуван на първо четене, защото депутатите излязоха в почивка, а след това им предстои дебат за демографската криза и парламентарен контрол.

В обхвата на проектозакона попадат политици, високопоставени държавни служители и магистрати. Бюрото за борба с корупцията ще може да използва като повод за започване на проверки по анонимни сигнали и медийните публикации.

При установено разминаване между приходите и притежаването имущество от над 10 000 лева - срещу високопоставените хора ще започва официално разследване. Ако има доказателства за извършено престъпление, случаят ще се предава и на прокуратурата.

Бюрото трябва да обединява част от функциите на Сметната палата, Комисията за разкриване на конфликта на интереси и БОРКОР. В закона изрично е посочено задължението за деклариране на имуществото и доходите и на лицата, с което политикът е във фактическо съпружеско съжителство.

Законът дава дефиниция и на понятието "корупционно поведение". Това е "поведение, при което в резултат на заеманата висша публична длъжност, лицето получава облаги от материален или нематериален характер, водещи до незаконно увеличаване на неговото или на свързани с него лица имуществено състояние, или изпълнява възложените му правомощия или задължения по служба при условията на конфликт на интереси".

Законът въвежда и строги ограничения за лицата, заемащи висши публична длъжности. Те няма да имат право в продължение на една година от освобождаването си от да сключва трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества, както и да участва в обществени поръчки.

Ако разпоредбите бъдат нарушени, санкции ще има за служителя, който ги е нарушил, но и за търговското дружество, който го е наел.

Кръгът от лицата, които ще бъдат обект на проверка също се разширява. Сред новите категории, които ще са обект на проверки са общинските съветници, главните архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори на болници, ръководителите на управляващите органи и междинните звена по програми, финансирани със средства от ЕС, служителите в централната и териториалната администрация, на които са делегирани функции по вземане на решения във връзка с процедурите по възлагане на обществени поръчки.

Националното бюро ще се ръководи от директор, който се подпомага от заместник-директор. Те ще се назначават и освобождават от президента по предложение на Министерския съвет.

Ръководството на Националното бюро ще трябва да отчита дейността си на всеки три месеца в интернет, както и да представя годишен доклад в Народното събрание.

Директорът и неговият заместник ще имат правото да искат от съда дори разкриване на банковата тайна за проверявано лице. Инспекторите, които ще извършват оперативната дейност по проверките на висшите чиновници, също ще преминават през тест за почтеност. Дейността на бюрото ще се проверява ежегодно от независим външен одитор.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase