Дъжд вали и в... националната библиотека

Покривът на националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" е протекъл. За това е алармирала директорката доц. Красимира Александрова в Министерството на културата.

Министър Вежди Рашидов се е срещнал днес с ръководството на библиотеката и е съобщил, че министерството ще осигури средства за ремонт на културния институт.

Фондът на институцията наброява над 8 милиона библиотечни единици.

"Запознат съм с проблемите на материалната база на института, той има тези проблеми не от вчера. В годините сградният фонд е бил занемарен, което е довело до сегашното състояние. Благодаря на доц. Александрова за това, че бързо след встъпването си в длъжност пое отговорностите си и е направила пълен анализ на текущото състояние на сградата, за което вече ми докладва", каза Рашидов, цитиран от Министерството на културата.

По думите му спешните дейности по ремонта ще започнат още от понеделник.

"Това е националната ни памет и гордост и ние като граждани трябва да сме отговорни към нея”, подчерта министърът и изрази надежда, че не само държавата, но и меценатите ще бъдат по-активни.

"Дарителите трябва да излязат от анонимност, с обединени усилия можем да направим много за българската култура. Ясно е, че средствата не достигат, но ще се борим за по-голям бюджет за следващата година, така че през 2017 г. да може да започне и същинското поетапно цялостно обновяване на сградата на националната библиотека", допълни той.

Министър Рашидов и директорът на библиотеката доц. д-р Красимира Александрова разгледаха заедно откритата преди дни изложба "Книги и правосъдие", която е експонирана в Западното фоайе на библиотеката. Над 40 старопечатни издания и ръкописи са представени в тази необичайна изложба. Изложените книги са част общо 91 тома, иззети от частно лице в Шумен през 2013 година.

Министър Рашидов имаше възможност да види на живо един от редките илюстрирани ранни преписи на т. нар. Александрия - Софийска илюстрирана Александрия от ХV в.

От десетките средновековни книги за големия владетел Александър Македонски, писани на арабски, персийски, турски и други езици, българският ръкопис предизвиква най-голям интерес сред научните среди. Анонимният текст съдържа 270 страници с подробно описание на живота и бойните подвизи на Александър Велики и лансира нови тези за смъртта му.