Г-жо Дончева, какво трябва да се направи, за да започне съдебната система да работи ефективно?

Прокуратурата трябва да излезе от съдебната система и главният прокурор да бъде избиран от парламента или назначен от президента за един по-кратък мандат от 5 години. Трябва да се премахне несменяемостта на прокуратурата, да се отмени методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори и при главния прокурор да се създаде съвет, подобен на Висшия съдебен съвет, с подобни функции, който да се избира от апелативните прокурори, военната прокуратура, специализираната и административната.

Ако приемем че съдебната система ще остане само от съда, това ще наложи нов закон за съдебната власт, който да бъде следващ от тези промени. Разбира се, ние също поддържаме оценка на цената на правосъдието, натовареността на съдиите, приемането на нова съдебна карта, оптимизирането на Съвета за съдебна реформа.

Наказателното правораздаване също изисква актуализация на концепцията за наказателна политика и съответно приемането на нов Наказателен кодекс. Бихме искали в следващи конституционни поправки да се закрепи конституционно правото на гражданите за справедлив процес и засилена защита срещу държавата.

Мерки имаме и по отношение на Гражданско-процесуалния кодекс засягащ работата на частните съдия изпълнители. Мерките засягат евентуално защита от колекторски фирми, свръхзадлъжнялост, приемане на Закон за гражданския фалит и други подобни.

Какви са конкретните мерки, които бихте предприели за справяне с корупцията по високите етажи на властта?

Борбата с корупцията става като лекуването на рака. Трябва да има интервенция върху целия организъм. Част от мерките срещу корупцията трябва да се състоят в държавната администрация. До една година трябва да бъде въведено електронното правителство по естонския модел. Така цялата корупционна система, която е градена, изведнъж няма да може да бъде приложена.

Втората мярка e всички обществените поръчки над 100 000 лв. да бъдат администрирани от единен държавен орган. Анализът на целия корупционен механизъм на обществени поръчки сочи, че е по-добре да има орган, в който да се правят осветено от всички страни и строителни поръчки, и за военна техника, и за кламери. Можеш веднага да видиш кога се прави поръчка за конкретна фирма.

Може ли у нас да се създаде специализирана антикорупционна прокуратура по примера на Румъния? 

Може, но тя не е решението. Не е добре да се заимстват механично елементи от правната система на други страни, защото след 1990 г. бившите социалистически страни имат свои собстевни системи на правосъдието, които не функционират самостоятелно, а са свързани с техни други държавни институции. Висшите им съдебни съвети или съответни такива органи имат разлики във функциите и компетенциите, разлики в начина, по който се излъчват и разлики в механизма, по който се осъществява взаимният контрол и възпиране от страна на другите части на държавния механизъм. Механичното слагане на един такъв орган е все едно да си вземете скоростната кутия от "Мерцедес"-а и да я сложите в БМВ-то. Може да се окаже, че просто няма да тръгне колата. А иначе и двете машини да имат достатъчно надежден двигател. В тази връзка ние трябва да направим така, че правораздаването ни да работи като добре смазана машина. Ако то работи така, ако работи при условията на върховенство на закона, ако ние осигурим с политическата воля на управляващите и с волята на ръководствата на магистратурата добра работа, смятам, че резултатите ще бъдат много по-надеждни, отколкото да си правим механично копиране на подобни институти.

За радикални мерки в която и да е област е необходим консенсус, има ли механизъм това да се случи?

Радикалните мерки ги предприема партия, която има разбиране, че са ѝ абсолютно необходими и не може да ги отлага. Тя е тази, която си търси съмишленици. Съдебната реформа в случая е извън тази логика, защото двете най-големи партии не искат радикална съдебна реформа. Те са доволни от статуквото, защото смятат, че имат своите лостове в съдебната система. До този момент има три формации, които са ясно очертани като реформаторски настроени в областта на съдебната реформа. Това са нашата коалиция "АБВ - Движение 21", "Да, България" и "Нова република". Силно се надявам, че Реформаторският блок няма да изостави старите идеи за радикалната съдебна реформа. Макар че при тях това не е толкова ясно изразено като послание в тези избори.

Това, което трябва да направим, е да притиснем БСП и ГЕРБ до стената, за да приемат волю или неволю радикалната реформа. С помощ от Брюксел и това е пътят, по който да бъде направено. Трябва да стане и със сериозно поставяне пред общественото мнение, с изваждане на разписан модел, по който да започне дискусия, обхващаща много широки юридически среди и което да даде възможност на хората да се ориентират в аргументите.

Какви са впечатленията ви от хода на кампанията?

ГЕРБ и БСП изпаднаха в тежки словесни схватки, при които дебатът за реалната политика, за реалните проблеми и за възможните им решения е подменен с лични нападки, създава опасност тази конфронтация да бъде пренесена в парламента и да се създаде една бутафория вместо истинска парламентарна дейност във връзка с приемане на закони, във връзка с изработване на ключови решения и визии за проблемите на България.

Коалицията „АБВ – Движение 21” се създаде с амбицията да се създаде ляво-центристка алтернатива на сегашното статукво и ширещия се популизъм. Считам, че в тази кампания ние показахме, че имаме поглед върху неотложните проблеми, пред които е изправена България и предлагаме ключови решения и то практически възможни, осъществими и премислени.