Трябва да се признае на Иван и Андрей, че с шоуто "Музикална академия" успяха да предизвикат една полемика, която тлее от години, но никога не се разгаря. Сблъсъкът на поколенията на музикалната сцена.

Противопоставянето го има навсякъде по света, през годините героите са различни, методите им да са на върха също са други. Но в крайна сметка всичко зависи от публиката. Ако песни и поведение на даден певец останат във времето - превръща се приживе в легенда.

У нас е по-различно, винаги сме били почитатели на крайностите. Един певец може да бъде качен на пиедестал за дни и също толкова бързо да бъде свален. След като преминахме към т.нар. демокрация голяма част от естрадните певци не успяха да се климатизират към новите условия. "Музикална дирекция" я нямаше зад гърба им, нямаше ги и привилегиите с ангажименти за цяла година напред. Приключиха и благинки като заплатите към най-различни ансамбли, "Кремиковци" трябваше да мисли за оцеляването си, а не как да спонсорира плочи от сорта на "Кремиковски искри".

Колкото и побългарен, започна да действа пазарният принцип.

Досега не се е стигало до критични сблъсъци заради попфолка. Всички припознаха изпълнителите и продуцентите от този жанр като общ враг по една-единствена причина - изкарват много пари. Нека не се заблуждаваме, атаките не бяха и не са заради просташки текстове или оскъдното облекло на певиците - всичко опира до финикийските знаци. Ако бяха толкова морални всички културтрегери, нали се сещате какво трябваше да изживеят актуалните в момента изпълнители от хип-хопа? Защото дали в песните ще пееш за пачки по стотачки, за белия мерцедес и мутрите или за козчета, откровени псувни и директни сексуални покани е еднакво морално.

През последните месеци чалгата е завряна в ъгъла, поне медийно. Защото все още верните й почитатели са в пъти повече от тези на останалите. Попмузиката е във възход, разпределят се нови територии, а "врагът" е притиснат. Младите са нахакани и се борят за своето място както намерят за добре, но естрадните "динозаври" също не се дават.

И "Музикална академия" се превърна в капката, която развълнува музикалното море. Вместо да се сблъскат самите изпълнители, войната започна от журито. Здравко, подкрепян активно от Георги Христов, изплакаха голямата си мъка. Не се чувстват признати. Странно, защото това са изпълнители, които пълнят зали. Защо е тогава тази ярост? Жертвата на терзанията им бе Рут Колева, но тя няма нищо общо, просто е пред очите им. Представителката на младото поколение, която не е израснала с плочите на Балкантон и има наглостта да харесва чужди звезди.

Младото поколение има възможността да слуша всякаква музика с един клик. Независимо дали ще е Рей Чарлз или Майли Сайръс. И явно трагедията на старото поколение, с малки изключения, е именно в този избор. По тяхно време избор нямаше. По метода на характерното българско разделение музикалните почитатели харесваха Лили Иванова, Паша Христова или Йорданка Христова, ФСБ или Щурците, Тангра или Диана Експрес и т.н.

Който и да е отишъл на един концерт на Васил Найденов, сам може да направи извода, че младото поколение има още много хляб да изяде, докато стигне неговото ниво. Лили Иванова и на преклонна възраст е по-продуктивна от половината попгилдия, взета заедно. Всенародно уважение има и към Йорданка Христова, а Емил Димитров е легенда. Общото между тях е, че те не са просили уважение, не са го искали насила, а са го постигнали с талант през годините.

В тази група със сигурност е и Георги Христов, но е странно от пиедестала на неговите възможности и постижения и той да се оплаква от липса на внимание и уважение. С участието си в "Музикална академия" той излезе от тази полунелегалност, в която съзнателно стоеше. И предизвикваше огромен интерес към всеки свой концерт и нова песен. Сега той е пред очите на милиони и атаките срещу българската публика са смешни. Вероятно воден от чисто приятелски чувства, през последните седмици той се опита да създаде ореол на някаква легенда на Петя Буюклиева. Тя може да има страхотен глас, но през всичките тези години не е успяла да убеди хората, че заслужава да бъде в А група. Колко хора извън роднинския и приятелския кръг може да изброи три хита на Петя? 90% ще отговорят "Жена на всички времена" и дотук. С една песен легенда не се става, ако ще гласът да покрива и осем октави.

Най-голямата излагация обаче е за Здравко, макар неговите думи да сме ги чували и от други изпълнители от неговото поколение. Този плач и чувство на недооцененост, придружен с махленски нападки кой колко души е събрал на концерт, издават комплекс и носталгия към онези отминали времена. Когато определени изпълнители бяха богопомазани да бъдат звезди и имаха достъп не само до всички кътчета у нас, но и на големи пазари като руския. И вместо да бъде доволен, че заедно с Катя имат зад гърба си една добра кариера, те нападат активната музикална публика днес, че не ги уважава. С крясъци и призиви няма да стане, припомни ви го в студиото точно навреме и Ива Екимова - "Уважение се печели, не се проси". В случая с песни, работа, концерти. Другото е комунизъм...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase