Опияняващите времена, когато живеехме с мисълта, че сме спечелили Студената война, отминаха. Когато президентът Барак Обама и другите лидери на НАТО се съберат тук утре за ключова среща на върха, тяхната цел номер 1 ще бъде стара и добре позната: защита на уязвимите членове на Алианса от Русия, без да провокират Кремъл към военни мерки, пише от Уелс Джон-Тор Далбърг от Асошиейтед прес.

След продължили две десетилетия опити за привличане на Русия като потенциален партньор НАТО отново търси начини да охлади териториалните амбиции на Кремъл, опитвайки се при това да избегне тоталното връщане към скъпоструващата и рискована конфронтация от годините на Студената война.

Но настъплението на предвождания от САЩ Алианс в старата сфера на влияние на Москва и очевидната готовност на руския президент Владимир Путин да използва военна мощ за отпор, когато това съответства на стратегическите цели на Москва, създават нестабилна и потенциално опасна ситуация.

Пораждат се страхове от въвличане в спирала от мерки и контрамерки, които в най-кошмарния сценарий могат да прераснат в челна конфронтация между въоръжената с ядрени оръжия руска военна машина и силите на НАТО.

В понеделник НАТО обяви планове за нови сили за бързо реагиране и за предварително складиране на муниции и горива с цел по-добра защита на Полша и на други страни членки на Алианса в Източна Европа, които са чувстват застрашени от Русия. На другия ден, наливайки още масло в огъня, висш руски военен обяви, че Москва ще преразгледа своята стратегия, за да вземе предвид "променящите се военни опасности и военни заплахи".

Вече месеци наред САЩ и техните съюзници обвиняват Русия в неприкрита и продължаваща военна интервенция в Източна Украйна от името на местното руско малцинство, след като Москва завзе и анексира украинския Кримски полуостров през март. Въпреки че Москва многократно отрича, по оценки на НАТО най-малко 1000 руски войници са навлезли в Украйна, което помага везните във военния конфликт да натежат в полза на проруските бунтовници.

Миналия месец главнокомандващият на силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав заяви пред германски вестник, че ако Кремъл предприеме подобни дестабилизиращи мерки спрямо балтийската страна Латвия, например, която е членка на НАТО, където 27 процента от жителите й се смятат за руснаци, това ще се разглежда като нападение срещу член на Алианса съгласно член 5 от договора, с който бе създадена НАТО през 1949 г.

Според този договор "САЩ имат толкова силен ангажимент да защитават Рига, както биха защитавали Берлин или Ричмонд", каза Хорхе Бенитес - висш експерт по НАТО в Атлантическия съвет на САЩ - базиран във Вашингтон мозъчен тръст.

В доклад, публикуван през юли, комисията по отбраната при долната камара на британския парламент отбеляза, че НАТО е особено уязвима от вече доказаната способност на Русия да води нов тип война, която съчетава военни и невоенни компоненти, включително дезинформационни кампании в социалните медии, подстрекаването на граждански безредици и използването на войски, действащи с маскировка или без отличителни символи.

Висш натовски служител, говорейки при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да прави публични изявления, каза в понеделник, че укрепването на способността на Алианса да противодейства на такива "хибридни" и "асиметрични" войни е едно от пакетните предложения, които Обама и лидерите на останалите 27 страни членки на НАТО ще обсъдят по време на срещите си в Южен Уелс.

Но паралелно с обещанията да направят повече за защитатa на "фронтовите" членки на Алианса лидерите на НАТО изглежда са решени и да минимизират рисковете от провокиране на Путин и неговите генерали. Един от предполагаемите фактори за тези предпазливи нагласи са тазгодишните отрезвяващи възпоменания по повод на 100-годишнината от избухването на Първата световна война - 4-годишна касапница, в която според някои историци великите европейски сили глупаво се въвлякоха, преди да си дадат сметка за последствията от своите действия.

На срещата в Уелс "ние ще решим за нови мерки, които да укрепят още повече възможностите на Алианса за реагиране и отбрана", каза германският канцлер Ангела Меркел пред Бундестага в понеделник. Правейки това, добави Меркел, важно е НАТО да спазва ангажиментите, поети в по-добри времена пред Русия, които включват обещание да не се базират за постоянно голям брой войници в бившата съветска сфера на влияние в Източна Европа.

Тези ангажименти са част от Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г., който, подчерта Меркел, "е пропит от виждането, че сигурността в Европа може да бъде постигната не чрез конфронтация, а само чрез сътрудничество. Това е и и ще остане наше убеждение".

В Париж служители от обкръжението на президента Франсоа Оланд дадоха брифинг за журналисти относно целите на Франция на срещата на върха. Те казаха, че НАТО трябва да внесе "успокоителен тон" в руско-украинския спор и да съчетава натиск върху Москва с продължаваща готовност да се преговаря за политически изход от кризата.

Според цитирания по-горе Бенитес резултатът е, че източните членки на НАТО няма да получат постоянното масирано (военно) присъствие на Алианса, за което са настоявали - нищо от рода на стотиците хиляди войници и фаланги от танкове, които бяха разположени в Западна Германия за отбраната й от оглавявания от СССР Варшавски договор.

"Дипломати и експерти ще си играят на думи с термини като "продължително присъствие", но крайният резултат ще бъде, че отсега нататък натовски войски ще провеждат учения в източните страни членки практически всеки ден. Тези дислокации ще бъдат краткосрочни и в по-малки мащаби, отколкото застрашените съюзници смятат за необходимо", каза Бенитес.

Базираният в САЩ анализатор лично смята, че Алиансът трябва да показва повече мускули, за да възпира амбициите на Путин.

Цитирайки медийни съобщения за военни маневри, проведени неотдавна от двете страни на руската граница с Алианса, Бенитес задава риторичния въпрос: "Ще накарат ли 6000 натовски войници, дошли на учения във вашата страна, тя да се чувства по-сигурна пред лицето на 150-хилядна руска войска, провеждаща учения край вашата граница?"

Натовски служители и представители на страните членки също изразиха позицията си, че сега не е време да се преначертава картата на Европа заради отрицателните ефекти, които това би имало върху и без това вече непредсказуемия климат в сферата на сигурността. На натовската среща на върха в Букурещ през 2008 г. тогавашният американски президент Джордж Буш-младши и другите натовски лидери се договориха, че двете бивши съветски републики Украйна и Грузия, които Русия смята за част от своята "близка чужбина", един ден ще бъдат приети в Алианса.

Миналата седмица украинският премиер Арсений Яценюк каза, че ще представи в парламента на страната законопроект, предлагащ Украйна да се откаже от своя статут на неприсъединена държава и да иска членство в НАТО. Когато обаче отговаряше на журналистически въпроси в понеделник, генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен увъртя отговора на въпроса кога точно на Украйна може да бъде позволено да стане членка, говорейки неща като "ранен етап на процеса".

Френски правителствен служител категорично изключи приемане на Украйна и Грузия на на този етап, като подчерта, че "НАТО със своите действия не трябва да допринася за напрежение или за влошаване на климата около Украйна".
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase