Никога не съм обръщал особено внимание на жените при "Грийнъм комън". Като донякъде реакционно настроен студент през 80-те години аз смятах тези жени - и техния протестен лагер край британската база за ядрени оръжия - за глупави и заблудени. Все пак десетилетният опит показа, че ядреното възпиране работи, пише Гидиън Рахман във в. "Файненшъл таймс".

Оттогава изминаха трийсет години, а ядреният мир още се поддържа. Но вярата ми, че ядрените оръжия никога няма да бъдат използвани, започва леко да се разклаща.

Притеснението ми е продиктувано от три причини. Първо, разпространението на ядрени оръжия в нестабилни страни като Пакистан и Северна Корея. Второ, все по-голямото количество доказателства за това как светът в различни моменти е бил толкова близо до ядрен конфликт. Третата причина за моето безпокойство е свързана с по-скорошни събития: значителното увеличаване на заплашителната ядрена реторика на Русия.

И в официални, и в неофициални изказвания руснаците сега все по-явно се позовават на ядрения арсенал на своята страна. Преди две седмици станах свидетел как виден руснак предупреждава публиката на частен семинар във Вашингтон, че "президентът (Владимир) Путин поставя ядреното оръжие на масата". Руският президент наистина казва пред руската общественост, че външни субекти не бива "да ни се месят", защото "Русия е една от водещите ядрени сили".

Миналата седмица "Правда" публикува статия със заглавие "Русия подготвя ядрена изненада за НАТО". Изданието тържествено заяви, че Русия има паритет със САЩ при стратегическите ядрени оръжия, и гордо изтъкна: "При тактическите ядрени оръжия превъзходството на съвременна Русия над НАТО е още по-голямо. Американците добре знаят това. Преди те бяха убедени, че Русия никога няма да се надигне отново. Сега е твърде късно."

Единственото ми колебание, когато пиша за това, е, че почти нямам съмнения, че една от целите на цялото това ядрено перчене на Москва е именно да накара западните коментатори да заговорят за руска ядрена заплаха. Русия отчаяно се опитва да попречи на Запада да доставя военна помощ на Украйна. Затова иска да изпрати ясно послание, че всякакво подобно повишаване на напрежението би предизвикало свирепа реакция от Москва и – кой знае - навярно дори използване на ядрени оръжия.

Изглежда, че при своето ръководство Путин се придържа към "теорията за лудия", както я нарича Ричард Никсън. Според обяснението на бившия президент на САЩ: "Ако противникът усеща, че ти си непредсказуем, даже безразсъден, той няма да смее да те притиска твърде много. Шансовете да се огъне силно нарастват."

Президентът Путин вероятно правилно преценява, че като слага ядреното оръжие на масата, може винаги да се представи като по-луд от трезво разсъждаващия президент на САЩ Барак Обама.

Въпреки това, дори да допуснем, че руската ядрена реторика е блъф, тя все пак е опасна, тъй като за да направят блъфа заплашителен, руснаците трябва да повишат напрежението и да поемат рискове. Миналата седмица командващият силите на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав каза, че Русия е "прехвърлила сили с ядрен потенциал" в Крим. Като се имат предвид продължаващите боеве в Украйна, има по-голяма опасност Русия и НАТО да изтълкуват погрешно взаимните си намерения.

Според специалисти по история на Студената война грешки и неверни преценки са доближавали света до неочакван ядрен военен конфликт по-често, отколкото обикновено се смята. Неотдавнашен доклад на британския Кралски институт за международни отношения, озаглавен "Твърде близо, за да се успокояваме", документира няколко случая. Част от тях са били свързани с компютърни проблеми, накарали или САЩ, или СССР да смятат, че са подложени на ядрено нападение. Както отбелязва докладът: "Решения, взети от отделни личности, често в нарушение на протокола и политическите насоки, на няколко пъти са спасявали положението."

Някои от най-опасните случаи, при които ядрената война се е разминавала на косъм, са били през периоди на високо политическо напрежение между Москва и Вашингтон. Най-известният подобен случай беше кубинската ракетна криза през 1962 г. По-скорошен пример - с по-силен съвременен отзвук - беше случаят с Able Archer "Изкусен стрелец" през ноември 1983 г.

През септември същата година Съветският съюз беше свалил граждански пътнически самолет на корейските авиолинии, при което загинаха 267 души. Тази трагедия - подобно на свалянето на самолет на малайзийските авиолинии над Украйна тази година - значително повиши напрежението между Изтока и Запада, а руснаците - както тогава, така и сега - обвиняваха Америка в милитаризъм и планове за световно господство.

В тази обстановка НАТО организира военно учение за отработване на западен ядрен удар срещу СССР. Операция "Изкусен стрелец" беше толкова добре изпипана и толкова реалистична, че мнозина в Москва я изтълкуваха като подготовка за изпреварващ удар на НАТО. В отговор руснаците приведоха в готовност своите ядрени оръжия. Изглежда, че разузнавателните служби са сигнализирали на Запада как гледат на "Изкусен стрелец" в Москва, което позволи да бъде намалено напрежението.

Една поука от този епизод е, че съществуването на "гореща линия" между Москва и Вашингтон не е гаранция, че двете страни няма да допуснат грешка. Друг урок е, че всякакви двусмислени ходове, включващи ядрени оръжия, могат да предизвикат опасна паника.

Поколението на родителите ми беше свикнало с жестокия навик да живее под постоянната сянка на бомбата. Но за моето поколение самата идея за ядрена война изглежда като нещо от научната фантастика или като черна комедия от рода на "Д-р Стрейнджлав".

Но ядрените арсенали на света не бяха премахнати след Студената война. За жалост, сега вероятно се връщаме към епоха, в която заплахата от ядрена война вече не може да бъде смятана за нещо от научната фантастика.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase