Русия полага съгласувани усилия да увеличи присъствието си във военната област и сигурността в цяла Централна Азия, но не по причините, за които бихте си помислили.

Макар Кремъл да е обезпокоен от опасното разпространение на насилието на ислямистките бунтовници в Афганистан, което е предполагаемият му мотив за разполагане на повече войски, той е много по-разтревожен от това, което смята за навлизане на Китай и Запада в земи, върху които отдавна се простира неговото влияние.

Именно това безпокойство ще формира поведението на Москва в Централна Азия в идните години, пише „Стратфор“.

Централна Азия е играла важна роля при разполагането на руската военна сила от времето на разширяването на Руската империя през 18 и 19 век. През този период Русия създаде там свои военни аванпостове, съревновавайки се с Британската империя за влияние в региона. Към средата на 19 век Русия включи в империята си съвременен Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан. В началото на 20 век тези страни станаха част от Съветския съюз.

След разпадането на Съветския съюз Русия запази военното си присъствие в Централна Азия и играеше важна роля в регионалните конфликти - като таджикистанската гражданска война от 1992 до 1997 г.

Днес Русия все още има военни бази в Киргизстан и Таджикистан. Казахстан е член на Организацията на Договора за колективна сигурност - военен блок, доминиран от Москва. А макар Узбекистан и Туркменистан да не са членове на блока, те имат важни връзки с Русия във военната област и сигурността чрез оръжейни покупки.

Отдавнашното влияние на Русия във военните дела на Централна Азия обуславя някои от ходовете на тези страни напоследък. На 2 април командирът на руската 201-ва военна база в Таджикистан каза, че Русия ще увеличи броя на разположените там войски от 5900 на 9000 през следващите пет години и ще добави още военно оборудване до 2020 г.

После на 3 април неназован източник от генералния щаб на руските въоръжени сили заяви за в. "Комерсант", че Русия е готова да предостави на Таджикистан военна помощ за 1,2 милиарда долара през следващите няколко години. Съобщено бе също, че руски военни специалисти са били изпратени на 24 март на границата на Туркменистан с Афганистан.

Това още не е потвърдено от туркменистански служители, но според местни медии Ашхабад е поискал руска подкрепа за защита на афганистанската граница.

Официално това развитие е свързвано с растящото безпокойство от това насилието от Афганистан да не се прехвърли и в Централна Азия. Това основателно буди страх у много централноазиатски правителства, след като НАТО и Съединените щати изтеглят силите си от Афганистан. Правителствата в региона са притеснени от увеличаващото се присъствие на бойци в Северен Афганистан, включително на талибаните и Ислямска държава.

Този страх отеква и в Русия. Специалният представител на руския президент Владимир Путин за Афганистан заяви, че бойци на Ислямска държава на север обучават за въоръжена дейност хиляди хора близо до таджикистанската и туркменистанската граница. Срещите на върха на Организацията на Договора за колективна сигурност обсъждаха този въпрос, а на форума в Душанбе на 1-2 април Таджикистан призова блока да направи повече за противодействие на заплахата.

Въпреки че определено има леко увеличение на извършваните от бойци нападения в Северен Афганистан, няма конкретни доказателства за атаки през границата в централноазиатските държави. Последната голяма регионална вълна от въоръжена дейност в Централна Азия беше през 1999-2001 г., когато Ислямското движение на Узбекистан извърши нападения във Ферганската долина в Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан. Намесата на САЩ в Афганистан след атаките от 11 септември обаче унищожи голяма част от групировката. После оцелели елементи се разпръснаха из граничния район между Афганистан и Пакистан.

Оттогава в Узбекистан, Таджикистан и Казахстан е имало няколко нападения на ислямистки бойци. Но много от тях бяха свързани с политическата динамика, а не с движението в Афганистан. Възможно е въоръжената дейност в Афганистан да се разпространи и извън тази страна, но засега заплахата е минимална.

Тъй като опасността от разпространяване на ислямисткото насилие от Северен Афганистан все още е сравнително малка, настъплението на Русия към Централна Азия може би се дължи на други мотиви. Москва е в напрегнато противопоставяне със Запада заради Украйна, която е просто арена, на която се води битката за влияние в някогашната съветска периферия.

Централна Азия е друг ключов регион в тази борба. Регионът е богат на нефт и природен газ, които са привлекателни за Европейския съюз в момент, когато той се стреми да разнообрази енергийните си доставки и да сложи край на зависимостта си от Русия. Европа вече настойчиво се опитва да убеди Туркменистан да се присъедини към проекта за транскаспийски тръбопровод.

Съединените щати също са активни в Централна Азия, особено от гледна точка на сигурността. Съединените щати вече не използват централноазиатски военни бази, които бяха логистични центрове за операциите в Афганистан, като военновъздушната база "Кант" в Киргизстан или военновъздушната база "Карши-Ханабад" в Узбекистан.

Но тези бази са оставили своя отпечатък върху региона. Вашингтон продължава да провежда някои операции в областта на сигурността, които включват обучение за борба с наркотиците на Киргизстан и Таджикистан.

Съединените щати също така проявяват интерес да засилят своя ангажимент. Началникът на Централното командване на САЩ генерал Лойд Остин каза, че Съединените щати са готови да осигурят военно оборудване и технологии, за да подкрепят усилията на Туркменистан за обезопасяване на границата му с Афганистан.

Съединените щати също така обявиха през януари, че ще предоставят на Узбекистан повече от 200 устойчиви на мини и защитени против засади автомобили, използвани преди това в Северната разпределителна мрежа на САЩ в Афганистан. Подобни жестове свидетелстват за желанието на САЩ да развиват отношения на по-голямо сътрудничество в сигурността с централноазиатските държави.

Усилията на Москва за експанзия във военната област и сигурността се дължат отчасти на безпокойството й от тези действия на САЩ.

Но Русия не се ограничава до разполагане на военен персонал. Москва разширява обхвата и членството на своя Евразийски съюз, за да включи по-широко сътрудничество по въпроси като граничния контрол. Казахстан вече е член, а Киргизстан скоро ще се присъедини.

Русия увеличи броя на ученията, провеждани от членовете на Организацията на Договора за колективна сигурност. Тя също така призова Узбекистан и Туркменистан към по-голямо сътрудничество с блока за сигурност, макар че и двете страни се колебаят.

Способността на Москва да укрепи позицията си в Централна Азия обаче ще бъде ограничена. Русия има слаба икономика. Много централноазиатски мигранти, които някога работеха в Русия, вече си тръгват и това води до намаляване на паричните преводи от Русия към региона. Западът, особено Съединените щати, ще продължи да има влияние в региона. Китай също ще продължи да прави икономически и енергийни набези.

Междувременно нестабилността в региона вероятно ще се увеличи. И Казахстан, и Узбекистан може скоро да се сблъскат с кризи за наследяването на властта. Освен това има вероятност демографският прираст и съперничеството за водни ресурси да заплашат сигурността в региона. Позицията на Русия в Централна Азия ще бъде поставена на изпитание в идните години. Войнстващият ислямизъм е само една от многото грижи за Москва и централноазиатските правителства.

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase