Основната последица от саудитската въздушна кампания ще бъдат тероризъм и препълнени кораби с мигранти.

В Йемен има недостиг на много неща, но не и на оръжия. Според неотдавнашен доклад на експерти от ООН хората в тази страна притежават между 40 и 60 милиона единици огнестрелно оръжие. Това количество би трябвало да бъде достатъчно за 26-милионното население на Йемен, макар експертите да отбелязват, че търсенето на гранати - които преди стрували по 5 долара, на пистолети /150 долара/ и автомати АК-47 /150 долара/, се е увеличило осемкратно.

Каквото и да се случи още, войната в Йемен няма да свърши, защото на някой от участниците в нея не му стигат оръжията, пише Патрик Кокбърн, в. "Индипендънт".

Йеменската политика е прословута със сложността и екзотичността си, със своите постоянно променящи се съюзи, в които бивши врагове се прегръщат, а стари приятели правят упорити опити да се ликвидират един друг. Но тази екзотичност не означава, че войната в Йемен, където саудитците започнаха бомбардировки на 26 март, не е от значение за останалия свят.

Хаосът там вече се е превърнал в благоприятна почва за нападения в стил Ал Кайда, като това срещу "Шарли ебдо" в Париж.

Рухването на страната и изпадането й в постоянно състояние на война ще изпрати вълни от бежанци с кораби към Западна Европа, както и към всяко място, където те могат да намерят убежище. Нелепо е европейските лидери да се преструват, че правят нещо по въпроса с "тероризма" или удавянията на бежанци в Средиземно море, при положение че пренебрегват войните, в които се коренят причините за тези събития.

Досега йеменската война бе оставена на саудитците и монархиите от Залива, а САЩ безуспешно се опитват да й сложат край. Реалността на случващото се обаче доста се различава от начина, по който се представя.

Саудитците твърдят, че предотвратяват завземането на Йемен от подкрепяните от Иран шиитски милиции хуси и че възнамеряват да върнат на власт легитимния президент Абд Рабу Мансур Хади.

Всъщност превземането от хусите на голяма част от страната през последната година няма почти нищо общо с Иран. То е свързано в доста по-голяма степен със съюза им с техния стар враг, бившия президент Али Абдула Салех, който все още контролира голяма част от йеменската армия. Това позволи на хусите, чиито бастиони са в северните части на страната, да превземат лесно Сана през септември, макар експерти на ООН да отбелязват, че столицата "е била охранявана от не по-малко от 100 000 бойци от Републиканската гвардия и резервистките сили, повечето от които верни на бившия президент".

Саудитската въздушна кампания е насочена повече към нанасянето на тежки загуби на частите на йеменската армия, които са верни на Салех, отколкото на отслабване на хусите. Шиитските милициисе състоят от опитни бойци, а и те усъвършенстваха военните си умения да устояват на нападения от въздуха в периода между 2004 и 2010 г., когато отблъснаха шест офанзиви на Салех, който по онова време беше на власт, както и близък съюзник на Саудитска Арабия. Той се помири с хусите през 2012 г. едва след като бе свален.

Целта на саудитците е разрушаването на съюза между хусите и контролираните от Салех военни части, като в хода на кампанията им бъдат унищожени базите на армията и тежкото й въоръжение.

По-леко въоръжените хуси е по-малко вероятно да станат мишена на интензивни бомбардировки, но без подкрепата или неутралитета на редовната армия техните сили ще се разпокъсат прекалено много в провинциите южно от Сана. В Аден те не воюват толкова с поддръжници на Хади, колкото със сепаратистите от Юга, които искат отмяна на договореното през 1990 г. обединение между Северен и Южен Йемен.

Проблемът на саудитската стратегия е същият като на всички военни планове. Началникът на генералния щаб на германската армия от 19-и век, генерал Хелмут фон Молтке, е казал, че при война "никой план не оцелява при съприкосновение с врага". В по-ново време същото предупреждение, макар и с други думи, отправи и американският боксьор Майк Тайсън, заключвайки, че "всеки има план, докато не получи кроше в устата".

Опасността за Саудитска Арабия е, че войните набират безконтролна инерция, трансформираща политическия пейзаж, в който са заченати. Ако саудитците не се бяха намесили в Йемен, в дългосрочен план щеше да е малко вероятно хусите да съумеят да доминират в страната поради големия брой региони, партии и племена, които са против тях.

Йемен е прекалено разчленен, за да може една единствена фракция да спечели пълна победа. Но войната от въздуха бе оправдана от Саудитска Арабия пред нейните граждани и сунитския свят като контранападение срещу иранската и шиитската агресия. За Рияд няма да е лесно да се разграничи от тези преувеличени твърдения и да постигне необходимите компромиси така, че Йемен да може да се върне към мира.

Другата опасност се крие в демонизирането на хусите като ирански марионетки, което накрая може да стане наистина, ако те бъдат принудени да си търсят съюзници навсякъде, където могат.

Йеменците настояват, че обществото им традиционно не е било разделено по религиозен признак между шиитите заиди, които представляват една трета от населението, и другите две трети, които са сунити. Но това може да се промени много бързо, тъй като конфликтът в Йемен започва да става част от по-широката и все по-войнствена регионална конфронтация между сунитската коалиция начело със Саудитска Арабия и шиитската начело с Иран.

Ал Кайда на Арабския полуостров /АКАП/ бе един от основните облагодетелствани от милитаризацията на йеменската политика, защото може да се представи като ударна сила на сунитската общност, а и бойците й вече не са поставени под натиск от
редовната армия. Както много иракчани, сирийци и афганистанци разбраха за своя сметка, възникването на религиозно мотивирана омраза и страх между сунити и шиити често пъти е само на едно масово убийство разстояние.

Саудитците и монархиите в Залива се безпокоят толкова за Йемен, защото до голяма степен това е задният им двор. Но останалият свят също няма причина да е спокоен, защото тази страна се присъединява към групата на Сирия, Афганистан, Либия и Сомалия като места, където в условията на анархия управлението е в ръцете на полеви командири. Това са места, на които животът е станал непоносим за голяма част от населението, което би поело всякакъв риск, за да избяга.

Именно национални нещастия като това пълнят претъпканите с отчаяни емигранти кораби и салове, които плават през Средиземно море към Европа.

А това нещастие е особено тежко в Йемен, защото страната си беше в криза и преди сегашния конфликт. По данни на ООН недохранването в близкоизточната страна е на същото равнище като в голяма част от субсахарска Африка и само половината население има достъп до чиста вода. Йемен внася 90 процента от зърното си, но корабите не влизат в пристанищата му, понеже те са блокирани от саудитците или се намират в капана на боевете. Така или иначе всякакви доставки на храни са затруднени поради хроничния недостиг на гориво. Недостигът на електроенергия
означава, че в болниците не могат да се съхраняват лекарства от първа необходимост.

Не става дума за краткосрочен проблем - Йемен се разпада окончателно, но този процес може да отнеме доста време, а това значи, че ще има властови вакуум. Ал Кайда на Арабския полуостров и други джихадистки групи вече се възползват от това.

Силно възхваляваната война на Америка с безпилотните самолети срещу АКАП не попречи на тази организация да превземе цели провинции.

На сунитско-шиитската конфронтация е инжектирана нова доза омраза. Йемен е понесъл много войни, които останалият свят е пренебрегвал, но сегашната определено може да се окаже неудържима.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase