Димитър Тодоранов е треньор на националния отбор по карате до-шотокан, които през тази година завоюваха редица медали на международни първенства. Освен това развива бизнес в черноморския курорт Лозенец и развива комплекс Хасиенда. Оказва се, че отлива на туристи не е навсякъде. За туристическия сезон, големия концерт на "Фондацията" на 31 юли и защо постави скулптора на слон на входа на клуба си.

Развивате бизнес по българското Черноморие. Кажете от първо лице - има ли криза и отлив на туристи?

Тази година при нас има ръст от 20 % в сравнение с миналата  - доказателство за това, че когато има стойностен продукт, той винаги бива оценен. Всяка година посетителите са повече от предишната и тази не прави изключение. През годините като че ли се наложи правило, в началото на всеки сезон да започва с катастрофични прогнози за това, че ще има голям спад и срив, а в края му се оказва, че не е така. Мисля, че е крайно време да спрем с негативизма по отношение на развитието на туризма у нас и наистина да погледнем с повече позитивизъм по отношение на възможностите за развитието му.

Много се говори какви мерки трябва да се вземат, за да привличаме повече туристи. Кои са най-важните според вас?

На мен лично ми омръзна когато се говори за туризма в у нас, да се говори само за проблемите. Това прилича на ситуацията, когато на болен човек обясняваш колко е болен.

Време е да си кажем някои истини в очите, а именно: основна причина за отлива на българските туристи от нашите курорти е Гърция. За тази ситуация има няколко сериозни основания, но казано накратко, за да конкурираме Гърция трябват законови промени по концесионния режим. Имам ясни идеи за създавенето на механизъм за реинвестирането на част от туристическите такси в инфраструтура. Чистотата на морската вода също е проблем, който бързо можем да решим.

Важно е и да се поучим от добрите практики в Гърция - отношението към туристите, запазване на местните традиции и природата, данъчното облагане на малкия бизнес.

Време е да разберем, че интензивното строителство и бетониране на морския бряг са сигурен начин да отблъснеш, а не да привлечеш туристи. Убеден съм, че там, където се предлага добър туристически продукт няма спад на туристи. Там където се предлага лош туристически продукт няма защо да очакваме от хората да избират такива места за своята почивка.

Аз съм апологет на това, че преди да говорим за чуждестранни туристи, е важно да направим така, че ние българите да се завърнем в нашите курорти. Разковничето за добра посещаемост на туристическите обекти е просто добра работа, добри услуги и отношение към хората, каквото те очакват. Там където всичко това е на лице, няма никакъв спад.

Ролята на държавата аз виждам до толкова, до колкото тя трябва да осигури добро законодателство с което да гарантира разумното използване на природните ресурси и подкрепа на предприемачите, добър контрол и добра инфраструктура. От там нататък е частната инициатива, която да направи така, че да привлече или да отблъсне туристите.

Изчезват ли българите от родните плажове? Много се коментира и цената на сянката по плажовете. Адекватна ли е тя като цени и не е ли една от причините българските туристи да се насочват към курорти в други страни?

Аз наблюдавам известно връщане на български туристи. Ще ми се да бъдат повече и съм убеден, че с всяка година техния брой ще се увеличава. Аз съм привърженик на това на плажовете да няма такси за чадъри и шезлонги, така както е в съседни на нас държави. Струва ми се разумно заведенията на плажовете да ги поддържат и да предостявят на посетителите тези съоръжения срещу консумация. Признавам, че ценоразписите на плажовете са много дразнещи и отблъскват доста хора, но истината е, че за момента законодателната уредба на този въпрос е такава. Мисля обаче, че можем да постигнем споразумение с държавните институции за промяна на сегашното положение в полза на повече туристи.

Давате своята подкрепа на български артисти. Преди две години във вашето заведение пя Лили Иванова, сега предстои концерт на Фондацията на 31 юли, гостуват много родни изпълнители. Какво искате да постигнете с тази подкрепа извън забавлението на самите спектакли?

Това, което за мен и за екипът на Хасиенда е важно, е да популяризираме добрата българска музика и да създадем подходящо място за изява на български музиканти и творци. Това е наша философия, залегнала още в създаването на този проект. Още в самото начало, когато започвахме заедно със Стефан Божков и за съжаление вече покойния Кольо Карамфилов, си мислихме за това, клубът да се превърне в пространство, което да бъде сцена за български творци. Имам предвид освен музиканти и художници и актьори. За нас, а и за хората, които посещават Хасиенда е важно да има едно различно място в което си дават среща духът на изкуството и забавлението. Увереност, че сме постигнали тази синергия ми дават все повечето посетители, които идват, освен за да се порадват на морския бряг и специално заради събитията в клуба. 

Гостите в Хасиенда са посрещани от скулптура на слон, която е единствената в страната. Каква е символиката, разкажете повече и за посланието, което ще бъде вградено?

Слонът е арт инсталация на изключителния художник Стефан Божков. За мен тази инсталация символизира баланса в живота, така наречената златна среда. Можеш  понякога да летиш, но е добре и  да си здраво стъпил на земята. Процесът на създаването на тази творба за мен лично беше поредния тест за издържливост и доказателство за това, че е важно да си държиш на обещанията, че не е добре да се предаваш и тогава успехът е сигурен. На няколко пъти бяхме спряли проекта. Известно е, че слонът е символ на щастие и благоденствие и вярвам, че слонът на Стефан, ще донесе много щастие и благоденствие за всички гости.

Поехте инициативата да подредите в Хасиенда принтове на 10-те най-скъпо продадени картини в света. Любов към изкуството или просто декор?

Експозицията от 10–те най-скъпо продадени картини в света е продължение на философията на нашия екип, да популяризираме изкуство. Присъствието на тези картини в клуба, както и картини на български художници е добра възможност посетителите да се запознаят с тях и да научат повече за авторите им. Мисля, че тази наша идея се оказа доста сполучлива, защото хората с удоволстви ги разглеждат и слушат историята на всяка картина. Чрез присъствието на тези творби, пространство на клуба придобива и друг смисъл, не само на място за забавление, а и на място в което можеш да научиш нещо ново.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase