Снимка: БТА

123456789101112

В Северна Корея се заражда консуматорско общество. Режимът в Пхенян се опитва да вкара елементи от пазарната икономика и да намали зависимостта от Китай. Експерти обаче смятат, че държавните компании са прекалено неефективни, пише Ерик Талмадж*, Асошиейтед прес.

Подобно на всички пълнолетни севернокорейци, Сон Ун Пьол има значки с ликовете на дядото и и на бащата на държавния ръководител Ким Чен Ун, акуратно забодени на левия й ревер, над сърцето. На десния обаче блести брошка от диамант и злато.

Сон, която е управител на държавен супермаркет с фризери, пълни със свинско и говеждо месо, и рафтове с млечни продукти, хлебни изделия и консерви, е част от промяната на парадигмата в Северна Корея. Три поколения след началото на управлението на династията Ким пазарите процъфтяват и консуматорската култура пуска корени. От 120-те вида марков сладолед "May Day Stadium" до широко разпространеното плащане на сметките с карти е налице една промяна, която, видимо е, необратимо трансформира страната.

Ким може и да грабна вниманието през последните седмици със заплахата си да изстреля ракети близо до американския остров Гуам, но двувекторната политика, негова запазена марка, се е съсредоточила върху развитието както на ядрените оръжия, така и на икономиката. Само че подобно на ядрените оръжия, една по-консуматорска икономика е рискован бизнес.

Изправена пред още повече международни санкции и наводнена от китайски стоки, което генерира огромен търговски дисбаланс, е възможно севернокорейската икономика да е в балон, който скоро може да се спука.

Цените на вносния бензин скочиха с над 200% за по-малко от шест месеца, установи АП. Богатството, донесено от новите пазари, освен това може да се окаже, че върви ръка за ръка с политическа нестабилност.

Лозунгът на Ким Чен Ун за "паралелно развитие" - оръжия и масло, така да се каже - отразява една неизбежна реалност на неговото време. През 90-те години на 20-и век, разтърсена от наводнения, глад и разпадането на Съветския съюз, Северна Корея вече не е в състояние да задоволи най-основните нужди на своите граждани.

Севернокорейците се връщат към бартерната търговия, която преля в днешната пазарна икономика.

Животът в селските райони на Северна Корея все още е белязан от много повече трудности и оскъдица, отколкото в градските райони. В голяма част от страната обаче, изненадващо, се усеща оживление, почти истински бум.

Севернокорейските заводи придават нов приоритет на производството на повече и по-добри стоки за бита. Техните ръководители междувременно разполагат с повече свобода да решават какво да произвеждат, колко да плащат на работниците и как да създават изгодни партньорства.

По пътните артерии в буквално всеки град улични търговци, обикновено със загрубели от вятъра и слънцето черти, продават плодове, зеленчуци и други храни. В специални магазини най-новият модел смартфон "Пхенян" се продава за 200 долара с приложения като популярното "Boy General" - ролева игра, която струва 2 долара. Водещата пивоварна в севернокорейската столица, Taedonggang, съвсем наскоро добави осми вид бира към своята производствена линия.

Въпреки все по-затягащите се санкции чуждестранни стоки все още са достъпни. Кен с кафе Pokka от Япония струва около 80 цента. За да си купи човек автомобил Mercedes-Benz Viano, може да са му необходими някои връзки, но мисията е възможна - срещу 63 000 долара.

Някои биещи на очи прояви на комерсиалност остават табу. В Пхенян, град с население от около 3 милиона души, има само три билборда, а по телевизията и във вестниците няма никакви реклами. На магазините обаче са дадени инструкции да бъдат по-благосклонни към потребителите.

"Първо, магазинът бе отворен от 10 ч. до 18 ч.", разказва Сон. "През 2015 г. обаче нашият скъп и многоуважаван маршал Ким Чен Ун направи така, че ние да служим от 10 ч. до 20 ч., за да могат хората да прибягват до услугите ни и късно вечер, тъй като много работещи хора често пазаруват след работа."

Масова практика е магазините да предлагат промоцията "купи две - вземи едно безплатно". Вътре може да бъдат видени рекламни афиши за лекарства или спортни напитки и клиентите имат опция да се сдобият с "карти за лоялност", за да получават отстъпки.

"В днешната Северна Корея има засилваща се конкуренция между самите домашни компании, които се опитват да привличат клиенти и да наложат уважавани марки", каза Майкъл Спейвър, канадски предприемач, който е един от малцината западняци, срещали се някога с Ким Чен Ун. Спейвър нарича това "брилянтна стратегия".
Наблягането на потребителските стоки местно производство отчасти е опит за противопоставяне на гравитационното привличане на Китай.

Почти цялата севернокорейска търговия и внос на гориво идва от големия съсед. Стокообменът на Северна Корея с Китай е достигнал 2 милиарда долара само през първите пет месеца на годината. Ограничаването на търговията с Пекин би било катастрофално за Пхенян. Севернокорейските лидери, включително самият Ким Чен Ун, обаче показват безпокойство и какво може да се случи, ако стокообменът продължи или дори стане още по-голям.

Северна Корея внася много повече от Китай, отколкото изнася за него, по-специално заради енергийните си нужди. Този дисбаланс се увеличи силно тази година, когато Китай намали вноса от Северна Корея. Новите санкции на ООН ще свият още повече приходите на Пхенян от износ.

Това може да доведе до дефицит на стоки и инфлация. Някъде през април, според данни, събрани от АП, цените на бензина са поели стремително нагоре. Много бензиностанции затворили или ограничили продажбите.

Икономистът от Georgetown University Уилям Браун каза, че цената на ориза също се е повишила с близо 20% през юли спрямо май. Той е изчислил, че всеки месец от Северна Корея изтичат 200 милиона долара чуждестранна валута.

"Възможно е това да е най-голямата заплаха за стабилността на режима в краткосрочен план", заяви Браун, като в същото време обърна внимание, че Северна Корея често намира начини да се измъкне от икономически проблеми.

Стоките и търговските възможности, които се изсипват от другата страна на китайската граница, стимулират и увеличаването на печелившите предприятия - нещо, което носи значителни финансови облаги за хора с добри връзки и, поне в началото, за елита на режима. Същите тези възможности обаче разшириха пропастта между имащите - онези, които извличат непропорционално голяма полза от новата икономика - и далеч по-голямата група на нямащите, повечето от които живеят извън Пхенян и неговото нереално охолство.

Режимът не е сляп за това, което се случва. Кан Чхол Мин, изследовател от Economics Institute of the Academy of Social Science, каза, че Северна Корея се опитва да произвежда повече и по-качествени стоки, за да спечели отново потребителите за държавните компании.

"Броят на хората, разчитащи на държавни търговски мрежи, се увеличава", каза той пред телевизията на АП.

Голям брой външни експерти обаче смятат, че държавните предприятия и земеделски стопанства са прекалено неефективни, за да предлагат достатъчно стоки и услуги без помощта на пазарите и частния сектор.

В крайна сметка икономическото бъдеще на Северна Корея може да зависи от магазини като новия Miniso. Това е международна марка, продаваща на изгодни цени на места като Хонконг, Токио и Сидни стоки като туристически раници и потребителска електроника.

Нейният магазин в Пхенян отвори едва през април. Той е най-модерният в града. Магазинът освен това е смесено дружество - с Китай.

*бел. на АП: Ерик Талмадж е единственият американски журналист, който редовно получава разрешение да работи в Северна Корея. Той е ръководител на бюрото на АП в Пхенян от 2013 година.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase