Отношенията на Куба със САЩ охладняват, докато тези с бившия партньор Русия стават все по-близки - особено в нефтения сектор. Но и в други области Путин масивно разширява влиянието на Русия, пише Дойче веле.

През юли 2014 много шум предизвика едно съобщение на авторитетния московски вестник "Комерсант", според което Русия отново щяла да активизира подслушвателната си станция "Лурдс" в Куба, разположена само на 160 километра от американското крайбрежие.

Близо 3000 служители работеха някога в тази най-голяма секретна база извън Русия. По време на Студената война Москва я използваше, за да прихваща телефонни разговори и радиосигнали в САЩ. През 2001 г. Владимир Путин нареди по финансови съображения станцията да бъде закрита.

Преди три години се заговори, че тя отново ще бъде открита. Тогава се смяташе, че това е израз на повишения интерес на Москва към Латинска Америка и към дългогодишния съюзник Куба - включително и поради напрегнатите отношения със Запада и САЩ вследствие на сирийския конфликт и украинската криза.

Акустичните атаки

Подслушвателната станция продължава да не работи, а политическата обстановка не е по-различна от тази през лятото на 2014 г. Докато отношенията между Куба и САЩ охладняват бързо поради предполагаемите "акустични атаки" срещу американски дипломати на острова, отношенията с бившия партньор Русия стават отново по-близки.

Както по съветско време Русия, помага на Куба с нефтени доставки. Руската осведомителна агенция ТАСС съобщава, че в средата на октомври Кремъл и кубинското правителство са се споразумели за разширяване на руските нефтени доставки и за задълбочаване на сътрудничеството в нефотодобива на острова. Предвид на трудностите на Венецуела вследствие на икономическите и политическите й проблеми петролните доставки за Куба намаляха и полудържавният руски енергиен концерн Роснефт е готов да помогне.

Времето на ладите и москвичите

Още през март Роснефт се задължи  да достави на Куба 250 хил. тона нефт и дизел. Сценарият напомня отчасти за времето на Студената война, когато Съветският съюз беше основен гарант за икономическото, а с това и за политическото оцеляване на Куба. Братската помощ вървеше ръка за ръка със съветизацията на страната. Съветски продукти течаха към Куба и заместваха хладилниците, телевизорите и други потребителски артикули от САЩ. Освен това по улиците на острова се появяваха все повече лади и москвичи. През 1972 г. наред с Виетнам Куба беше единствената страна от т.нар. Трети свят, която стана член на Съвета за икономическа взаимопомощ.

През 1980-те Съветският съюз даваше на Куба икономическа помощ, възлизаща на 2 милиарда щатски долара годишно и близо 13 млн. тона нефт. Куба ставаше все по-зависима от Москва и чрез СИВ. Нищо чудно, че разпадането на Съветския съюз и на СИВ беше тежък удар за острова. Нефтените доставки паднаха от 13 на 4 милиона тона през 1993 г., вносът се срина със 75%.
 
Куба изпадна в дълбока и обхватна икономическа криза. Дълговете й към Съветския съюз възлизаха през 1991 г. на близо 35 млрд щатски долара.

Русия като наследник на Съветския съюз опрости през 2014 г. 90% от тези дългове. Останалите 3,5 милиарда щатски долара ще бъдат покрити чрез благоприятни условия за руски инвестиции на острова. Роснефт ще модернизира най-голямата рафинерия на Куба в Сиенфуегос, която поради намалените нефтени доставки от Венцуела понастоящем работи с половин капацитет.

Геостратегически интереси

Дипломатическите и икономическите контакти между Русия и Куба особено се засилиха след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. През септември двете страни подписаха пакет от споразумения, между другото в енергийния и в железопътния сектор, в хранително-вкусовата промишленост и текстилната индустрия. Освен това Русия ще изнася в Куба товарни автомобили, автобуси, локомотиви и асансьори.

Със 73% нарасна търговският обмен между двете страни през първото полугодие на 2017 г., достигайки 176,2 милиона щатски долара. Наистина той все още е много далеч от търговския обмен между Куба и най-важните й търговски партньори Китай и Венецуела. Тенденцията обаче е явно възходяща. Включително в туризма. Куба очаква тази година рекорден брой от 100 000 руски туристи. В спортната и културната области контактите също се разширяват.

В края на 2016 г. беше подписано споразумение, въз основа на което Русия ще помогне за модернизиране кубинската армия. Зачестиха и съобщенията, че Москва възнамерява отново да разкрие военна база на острова. Макар че това би било малко вероятно, ако Хавана е заинтересувана от подобряване на отношенията си със САЩ.

А те напоследък рязко се влошиха, след като през изтеклите месеци американски дипломати се оплакаха, че са жертва на "акустични атаки". У най-малко 22 американски дипломати и техни близки бяха констатирани мигрена, позиви за повръщане, "бели петна" в паметта, симптоми на глухота и дори загуба на слуха. Поради това преди няколко седмици американското правителство изтегли голяма част от служителите на посолството си в Куба и изгони от САЩ 15 кубински дипломати.

Докато напреженията между САЩ и Куба отново нарастват, партньорството ѝ с Китай, Иран и Русия се разширява. "Куба се опитва да диверсифицира отношенията си", казва Ричард Файнберг, експерт по Латинска Америка от мозъчния тръст „Брукингс“. "Тъй като по-тесни икономически връзки със САЩ не са много вероятни през следващите години, Куба търси алтернативни съюзници, главно силни страни като Русия и Китай, които могат да й предложат изгодни платежни условия", посочва Файнберг.

Русия преследва на острова съвсем ясни геостратегически интереси. "Не е трудно да разберем посланието на Путин. Той се стреми да възвърне имперското величие на Русия и връзките с Куба следват този модел", изтъква Файнберг.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase