През целия си живот Джеймс Щраус е живял в Ню Йорк. Но през 30-те години семейството му е управлявало малък бизнес в град Гунценхаузен, на юг от Нюрнберг, Германия.

Именно там се е състояла Кървавата палмова неделя, когато двама евреи са убити през март 1934 година, а бащата на Джеймс, Юлиус Щраус е пребит до безсъзнание и хвърлен в местния затвор.

По-късно побойникът на Юлиус, Кърт Баер, е арестуван, изправен пред съда и също е пратен зад решетките. Но „милостивият“ нацистки съдия го пуснал на свобода. Той решил да си отмъсти на 27-годишният мъж – убива баща му и го прострелва. Раната е сериозна, но Юлиус оцелява. 

Той, разбира се, се страхувал за живота си. За това веднага щом може, напуска Германия и се озовава в Америка. Там среща друга германска еврейка, избягала от нацистите. Двамата се влюбват и се женят. Ражда се Джеймс. Ала Юлиус така и не се възстановява напълно от нападението на Баер. Куршумите остават вътре в тялото му и в резултат на усложнение той умира през 1956 година – на деветия рожден ден на Джеймс.

Близо 60 години по-късно, през 2013 година, Джеймс Щраус за пръв път стъпва в Гунценхаузен.

„Срещнах се с много мили хора от местната управа, които се опитваха да запазят паметта за този ужасен инцидент“, казва Щраус пред BBC. Връщайки се в Америка с „добри чувства“ към модерна Германия, той решава в чест на баща си да си върне германското гражданство.

Джеймс подава документите си през 2017 година, но почти веднага му казват, че има проблем  - баща му е пристигнал в САЩ през 1940 година, преди официално да му бъде отнето германското гражданство.

Масово евреите, които бягат от нацистите или са депортирани, остават без гражданство. Благодарение на член 116 от конституцията на Германия след войната те могат да си го върнат обратно. Но според германското правителство, хора като Щраус са напуснали страната доброволно, а техните наследници нямат право да поискат обратно гражданството си. Ако Юлиус Щраус бе останал в Германия, той или щеше да бъде убит или пратен в лагера Дахау заедно с всички останали евреи от Гунценхаузен.

„Това е предателство не само към паметта на баща ми, но и към новата Германия“, казва ядосаният Джеймс.

В продължение на цяла година адвокатът от Лондон Феликс Кушман работи извънредно и лети редовно до Германия и обратно. Той се опитва да накара правителството да коригира член 116 и да спре да изключва различни групи евреи от него.

Джеймс е един от стоте наследници на евреи, избягали от нацистка Германия, чиито молби са били отхвърлени и са потърсили помощта на Кушман. А адвокатът работи с клиенти от цял свят – във Великобритания, Канада,  Австралия, Колумбия и Израел.

След 2016 година молбите подадени към Германия от Великобритания са се увеличили изключително много – от едва 43 през 2015 г. до 1506 през 2018 година. Според Кушман Brexit e бил катализаторът, който е накарал много хора да потърсят корените си, но е и помогнал за да още по-ясна една практика, която е "морално и етично грешна".

По думите му начинът, по който член 116 е интерпретиран, е в разрез с духа на конституцията на новата Германия и игнорира факта „колко много хора са страдали под натиска на Третия Райх".

Майката на Джуди Родес, Урсула Мичел, пристига в Англия през 1939 година благодарение на Kindertransport – организация, която спасява живота на хиляди еврейски деца. Родителите им обаче остават в Германия.

„Нейният живот е бил белязан, тя така и не успява да се справи с вината, че е оцеляла“, казва Джуди Родес. Тя живее в Йоркшир, но преподава на децата в германския град Лудвигсхафен за Холокоста. Показва им малкото куфарче, с които Урсула си тръгнала от там. Но за да продължи да прави това след Brexit, тя се опитва да си върне германското гражданство. Властите й отказват, защото е родена преди 1 април 1953 година, а баща й е британец. Ако беше обратното и баща й беше германец, а майка й – британка, то най-вероятно Джуди щеше да получи своето гражданство.

„Ядосана съм, защото живеем в 21 век и подобна сексуална дискриминация не би трябвало да е позволена. Според мен това, което германското правителство се опитва да намекне е, че евреите е трябвало да останат в Третия Райх, вместо да търсят безопасност. Това е все едно застрахователна компания да откаже да плати обезщетение за изгорял дом, само защото собственикът му не е останал вътре по време на пожара“, казва тя.

Майката на адвоката Феликс Кушман също пристига във Великобритания чрез  Kindertransport. Той започва да помага на хора като Джуди и Джеймс, след като Германия отказва гражданство и на брат му.

Самият Кушман не желае германско гражданство, нито има намерение да кандидатства за такова. Но случаят с брат му го кара да започне сериозна кампания.

„Въпреки че майка ми умря през 2001 година, знам какво би искала да направя“, казва той. Заедно с него и съпругата му Изабел помага на евреите, които не могат да се сдобият с гражданство.

„Понякога хората са много емоционални. Плачат, когато се свържат с мен“, казва тя.

През август групата печели първата си битка. Германското правителство е принудено да създаде вратички, за да могат онези, засегнати от режима на Хитлер, да получат гражданство. Джуди може би най-накрая ще получи това, което иска, но първо трябва да премине през няколко теста.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase