Лекари, учени, разузнавателни агенти и държавни служители се опитват да разберат какво причинява "Хаванския синдром" - мистериозно заболяване, което поразява американските дипломати и шпиони. Някои го наричат ​​акт на война, други се чудят дали това е някаква нова и тайна форма на наблюдение - а някои хора смятат, че всичко е просто в главата на тези хора. Но кой или какво е отговорен?

Често започва със звук, който хората се мъчат да опишат. "Бръмчене", "смилане на метал", "пронизващи писъци" са най-добрите определения, които жертвите могат да дадат. Една жена описва ниско бръмчене и силно налягане в черепа си; друг - пулсираща болка. Тези, които не чуват звук, чувстват топлина или натиск. Но за онези, които чуват "бръмченето", покриването на ушите няма значение. Някои от хората, преживели синдрома, са имали световъртеж и умора в продължение на месеци.

Синдромът на Хавана се появи за първи път в Куба през 2016 г. Първите случаи са сред служители на ЦРУ, което означава, че те се пазят в тайна. Но в крайна сметка се разчу, а тревогата се разпространи. Двадесет и шест служители и членове на семействата им съобщават за голямо разнообразие от симптоми. Появяват се и слухове, че някои колеги смятат страдащите от "Хаванския синдром" за луди, а всичко е "просто в главата им".

Пет години по-късно жертвите вече са стотици, а според BBC, те обхващат всеки континент, оказвайки реално влияние върху способността на САЩ да оперира в чужбина. Разкриването на истината сега се превърна в основен приоритет на националната сигурност на страната - такъв, който длъжностно лице определи като най-трудното разузнавателно предизвикателство, с което някога са се сблъсквали.

Твърдите доказателства са неуловими, което прави синдрома бойно поле за конкуриращи се теории. Някои го смятат за психологическо заболяване, други - за тайно оръжие. Но все повече доказателства се фокусират върху микровълните като най-вероятния виновник.

През 2015 г. дипломатическите отношения между САЩ и Куба бяха възстановени след десетилетия на враждебност. Но в рамките на две години "Хаванският синдром" почти затвори американското посолството, тъй като персоналът беше изтеглен поради опасения за тяхното благосъстояние.

Първоначално имаше спекулации, че кубинското правителство - или твърдолинейна фракция, която се противопоставя на подобряването на отношенията - може да е отговорна, използвайки някакъв вид звуково оръжие. В крайна сметка службите за сигурност на Куба бяха нервни от притока на американски персонал и държаха здраво столицата.

Тази теория бе отхвърлена, тъй като случаи започнаха да се появяват по целия свят.

Напоследък в рамката се появи друга възможност - тази, чиито корени лежат в тъмните дебри на Студената война и място, където се сблъскват науката, медицината, шпионажът и геополитиката.

Когато Джеймс Лин, професор в Университета на Илинойс, прочете първите доклади за мистериозните звуци в Хавана, той веднага заподозря, че зад случилото се стоят микровълни. Вярата му се основава не само на теоретични изследвания, но и на опит от първа ръка. Десетилетия по-рано самият той беше чувал звуците.

От появата му около Втората световна война, има данни за хора, които могат да чуят нещо, когато близък радар е включен и започва да изпраща микровълни в небето. Това се случва, въпреки че няма външен шум. През 1961 г. в доклад на д-р Алън Фрей се твърди, че звуците са причинени от микровълни, взаимодействащи с нервната система, което води до термина "ефект на Фрей". Но точните причините, както и последиците, останаха неясни.

През 70-те години на миналия век проф. Лин се заема да провежда експериментите си във Вашингтонския университет. При експериментите си той седнал на дървен стол в малка стая, облицована с абсорбиращи материали, с ананента, насочена към тила му. В ръката си държи превключвател. Отвън негов колега изпраща импулси от микровълни през антената на произволни интервали. Ако професор Лин чува звук, той натисна ключа.

Един импулс звучи като цип или щракащ пръст. Поредица от импулси - като чуруликане на птица. Те бяха произведени в главата му, а не като звукови вълни, идващи отвън. Проф. Лин вярва, че енергията се абсорбира от меката мозъчна тъкан и се превръща в вълна под налягане, движеща се в главата, което се интерпретира от мозъка като звук. Това се случва, когато микровълните с висока мощност са доставени като импулси, а не в непрекъсната форма с ниска мощност, която се използва от съвременните микровълнови фурни или други устройства.

Професор Лин си спомня, че е внимавал честотата да не е твърде висока. "Не исках мозъкът ми да бъде повреден", казва той пред BBC.

През 1978 г. проф. Лин установява, че има хора, които се интересуват от работата му. Той получава необичайна покана да обсъди последната си статия от група учени, които са провеждали свои собствени експерименти.

По време на Студената война науката е във фокуса на интензивното съперничество между суперсилите. Дори области като контрол на ума бяха изследвани, на фона на опасенията от другата врага да получи предимство. А това включва и микровълните.

Проф. Лин дава за пример съветския подход и центъра за научни изследвания в град Пущино, близо до Москва. "Те имаха много сложна, много добре оборудвана лаборатория", спомня си той. Но техният експеримент е по-груб от неговия. Субектът стои в барабан със солена морска вода, а саво главата му стърчи от него. Тогава микровълните се изстрелват в мозъка му. Учените смятат, че микровълните взаимодействат с нервната система и искат да поставят под въпрос професор Лин за неговия алтернативен възглед.

Любопитството идва и от двете посоки - американските шпиони следят внимателно съветските изследвания. В доклад от 1976 г. на американската агенция за отбранително разузнаване, открит от BBC, се казва, че агенцията не може да намери доказателства за микровълнови оръжия от блока на комунистите, но казва, че е научила за експерименти, при които микровълните са пулсирали в гърлото на жабите, докато сърцето им не спира.

Докладът също така разкрива, че САЩ са загрижени, че съветските микровълни могат да се използват за увреждане на мозъчната функция или за предизвикване на звуци, които да доведат до психологически ефект. "Тяхното изследване на вътрешното звуково възприятие има голям потенциал за развитие в система за дезориентиране или нарушаване на моделите на поведение на военния или дипломатическия персонал."

Американският интерес обаче е нещо повече от защита срещу врага. Джеймс Лин от време на време преглежда препратки към тайната американска работа по оръжия в същата област.

Докато професор Лин беше в Пущино, друга група американци недалеч се тревожат, че са нападнати с микровълни, а собственото им правителство е прикрило случилото се. В продължение на почти четвърт век 10-етажното посолство на САЩ в Москва е атакувано от широк, невидим лъч микро вълни на ниско ниво. Това става известно като "московския сигнал". Но в продължение на много години повечето от работещите вътре не знаят нищо.

Лъчът идва от антена на балкона на близкия съветски апартамент и ударя горните етажи на посолството, където се намира кабинетът на посланика. За първи път е забелязан през 50-те години на миналия век и по-късно е наблюдаван от стая на 10-ия етаж. Но съществуването му е тайна, строго пазена от всички, с изключение на няколко служители в посолството. "Опитвахме се да разберем каква може да бъде целта му", обяснява Джак Матлок, номер две в посолството в средата на 70-те години.

Но новият посланик, Уолтър Стоесел, който пристига през 1974 г., заплашва, че ще подаде оставка, освен ако информацията не е споделена с всички. "Това предизвика нещо като паника", спомня си Матлок. Служителите на посолството, чиито деца ходеха на детска градина в мазето, са особено притеснени. Но Държавният департамент отхвърля всеки риск.

Тогава самият посланик Стоесел се разболява, а един от симптомите му е кървене от очите. В сега разсекретен телефонен разговор от 1975 г. до съветския посланик във Вашингтон, държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър свързва болестта на Стоесел с микровълнови честоти, като признава "че се опитва да запази нещата тихи". Стоесел умира от левкемия на 66-годишна възраст. "Той реши да бъде добрия войник, а не да вдига шум", казва дъщеря му пред BBC.

От 1976 г. са инсталирани екрани за защита на хората. Но много дипломати останаха ядосани, вярвайки, че Държавният департамент първо е мълчал, а след това се е съпротивлявал да признае всяко възможно въздействие върху здравето. Това твърдение се повтаря десетилетия по-късно с "Хаванския синдром".

За какво е сигналът на Москва? "Сигурен съм, че СССР е имал и други намерения, освен да ни навредят", казва Матлок. Те изпреварват САЩ в технологиите за наблюдение и една от теориите е, че те излъчват микровълнови честоти от прозорците си, за да подслушват разговори, да активират собствените си устройства за подслушване, скрити в сградата, или да придобиват информация чрез микровълни, удрящи американски електронни устройства. Съветите в един момент казават на Матлок, че целта всъщност е била да задръсти американското оборудване на покрива на посолството, използвано за прихващане на съветските комуникации в Москва.

Това е светът на наблюдение и контранаблюдение, толкова таен, че дори в посолствата и правителствата само няколко души знаят каква е пълната картина.

Една от теориите е, че в Хавана е използван много по-целенасочен метод за извършване на някакъв вид наблюдение с насочени микровълни с по-висока мощност. Един бивш служител на британското разузнаване заявява пред BBC, че микровълните могат да се използват за "осветяване" на електронни устройства за извличане на сигнали или идентифициране и проследяване. Други предполагат, че дадено устройство (дори може би американско) може да е било лошо проектирано или повредено и да е причинило физическа реакция при някои хора. Представители на САЩ обаче твърдят, че нито едно устройство не е идентифицирано или намерено.

След известно затишие случаите започват да се разпространяват извън Куба.

През декември 2017 г. Марк Полимерополос се събужда внезапно в московска хотелска стая. Като висш служител на ЦРУ, той е в града, за да се срещне със свои руски колеги. "Ушите ми бръмчаха, главата ми се въртеше. Имах чувството, че ще повърна. Не можех да се изправя", разказва той пред BBC. - "Беше ужасяващо".

Това се случва година след първите случаи в Хавана, но медицинският кабинет на ЦРУ му казва, че симптомите му не съответстват на кубинските случаи. Започва дълга битка за медицинско лечение. Тежките главоболия никога не отшумяват и през лятото на 2019 г. той е принуден да се пенсионира.

Полимерополос първоначално смята, че е бил ударен от някакъв инструмент за техническо наблюдение, който е бил "прекалено повдигнат". Но когато в ЦРУ се появяват още случаи, които според него са свързани с хора, работещи в Русия, той започва да вярва, че е бил нападнат с оръжие.

След това се появяват случаи в Китай, включително в консулството в Гуанджоу в началото на 2018 г.

Някои от засегнатите в Китай се свързват с Беатрис Голомб, професор в Калифорнийския университет в Сан Диего, която отдавна изследва въздействието на микровълните върху здравето, както и други необясними заболявания. Тя казва пред BBC, че е писала на медицинския екип на Държавния департамент през януари 2018 г. с подробен отчет защо смята, че микровълните са в основата на случаите. "Това е интересно четиво", е неангажиращият отговор на правителството.

Проф. Голомб казва, че високи нива на радиация са били регистрирани сред членове на семейството на персонал в Гуанджоу, използвайки налично оборудване. "Стрелката излезе от горната част на наличните показания", казва тя.  Държавният департамент обаче казал на собствените си служители, че измерванията, които са им направени, са секретни.

Куп проблеми тормозят ранните разследвания - неуспешно събиране на последователни данни, лоша комуникация между Държавният департамент и ЦРУ, както и скептицизмът на техните вътрешни медицински екипи, предизвикаха напрежение.

Само един от деветте случая от Китай отговаря на критериите за синдрома въз основа на случаите в Хавана, според  Държавния департамент Това накара другите, които изпитваха симптоми, да се ядосат и да се чувстват сякаш са обвинени, че си измислят. Те започват битка за равно третиране, която продължава и до днес.

С нарастването на разочарованието някои от засегнатите се обръщат към Марк Зейд, адвокат, специализиран в дела за национална сигурност. Сега той работи за около две дузини държавни служители, половината от които са от разузнавателната общност.

"Това не е "Хавански синдром". Това е погрешно наименование", твърди Зейд, чиито клиенти са били нападнати на различни места по света. "Това, което се случва, е известно на правителството на Съединените щати, въз основа на доказателства, които видях от края на 60-те години."

От 2013 г. г Зейд представлява един служител на Агенцията за национална сигурност на САЩ, който смята, че е бил нападнат през 1996 г. на място, което остава секретно.

Зейд се пита защо правителството на САЩ не е искало да признае за по-дългата история история на симптомите. Една от възможностите, казва той, е, че това може да отвори Кутия на Пандора с инциденти, които са били игнорирани през годините. Друга причина е, защото САЩ също са разработили и може би дори са разположили подобни оръжия и искат да ги запазят в тайна.

Интересът на страната към оръжейни микровълни се разпростира и след края на Студената война. В докладите се казва, че от 90-те години на миналия век ВВС на САЩ са имали проект с кодово име "Здравей", за да видят дали микровълните могат да създават смущаващи звуци в главите на хората. Друг проект, наречен "Сбогом" пък тества използването им за контрол на тълпата, а трети с кодово име "Лека нощ" изследва дали те могат да се използват за убиване на хора. Докладите от преди десетилетие показват, че експериментите не са се оказали успешни.

Но изучаването на ума и това, което може да се направи с него, получава все по-голям фокус във военния свят и света на сигурността.

"Мозъкът се разглежда като полето за битка в 21-ви век", твърди Джеймс Джордано, съветник на Пентагона и професор по неврология и биохимия в университета Джорджтаун, който беше помолен да разгледа първоначалните случаи в Хавана. "Мозъчните науки са глобални. Работи се по начини за увеличаване и увреждане на мозъчната функция", обяснява той пред BBC и добавя, че това е поле с малко прозрачност или правила.

Той казва, че Китай и Русия са се занимавали с микровълнови изследвания и повдига възможността инструментите, разработени за промишлена и търговска употреба - например за тестване на въздействието на микровълните върху материалите - да са били пренасочени. Той се чуди и дали прекъсването и разпространението на страх също са били част от целта.

Този вид технология може би съществува от известно време - и дори да се използва избирателно. Но това все пак би означавало, че нещо се е промени в Куба, за да бъде така мащабно забелязано.

Бил Еванина беше висш служител на разузнаването, когато се появяват първите случаите в Хавана, и се оттегли като ръководител на Националния център за контраразузнаване и сигурност тази година. Той няма никакво съмнение относно случилото се в Хавана. "Това офанзивно оръжие ли беше? Вярвам, че е", категоричен е  той пред BBC.

Той вярва, че микровълните може да са били използвани в последните военни конфликти, но посочва конкретни обстоятелства, за да обясни промяната.

Куба, на 90 мили от брега на Флорида, отдавна е идеалното място за събиране на "сигнали за разузнаване" чрез прихващане на комуникации. По време на Студената война тя е била дом на голяма съветска станция за слушане. Когато Владимир Путин посещава страната през 2014 г., докладите предполагат, че станцията ще бъде отворена отново. Китай също отворя два обекта през последните години, според един източник, докато руснаците изпращат 30 допълнителни разузнавачи.

Но от 2015 г. САЩ се връщат в града. Със своето новооткрито посолство и засилено присъствие САЩ току-що започват да се утвърждават, събират разузнавателни данни и отблъскват руските и китайските шпиони. "Бяхме в наземен бой", спомня си един човек.

Тогава идват звуците.

"Кой имаше най-голяма полза от закриването на посолството в Хавана?", пита Еванина. "Ако руското правителство искаше да увеличава и разпространява колекция от разузнавателни методи в Куба, вероятно за тях не е било добре САЩ да е в Куба.“

Русия многократно отхвърля обвиненията, че е замесена, или е "насочвала микровълнови оръжия". "Подобни провокативни, неоснователни спекулации и измислени хипотези всъщност не могат да се считат за сериозен въпрос за коментар", заявява външното министерство.

Има и скептици, които отричат съществуването на синдрома на Хавана. Те твърдят, че уникалната ситуация в Куба подкрепя твърдението им.

Заразен стрес

Робърт У. Балох, професор по неврология в UCLA, отдавна изучава необясними здравословни симптоми. Когато вижда докладите за "Хаванския синдром", той заключва, че те са масово психогенно състояние. Той сравнява това с начина, по който хората се чувстват зле, когато им се каже, че са яли заразена храна, дори и да няма нищо в нея - обратното на плацебо ефекта. "Когато видите масово психогенно заболяване, обикновено има някаква основна стресова ситуация", казва той. "В случая с Куба и групата служители на посолството - особено агентите на ЦРУ, които бяха засегнати първи - те със сигурност са били в стресова ситуация.“

Според него ежедневните симптоми като мозъчна мъгла и замаяност се преформулират - от страдащите, медиите и здравните специалисти - като синдром. "Симптомите са толкова реални, колкото и всички други симптоми", казва той, твърдейки, че хората стават свръхсъзнателни и уплашени, когато се разпространява подобна информация, особено в затворена общност. Той смята, че това е станало заразно и сред други американски служители, намиращи се в чужбина.

Много елементи остават необясними. Защо канадските дипломати съобщават за симптоми в Хавана? Дали са били  съпътстващи щети от атаката към американци, намиращи се наблизо? И защо представители на Обединеното кралство не са докладвали симптоми? "Руснаците буквално се опитват да убиват хора на британска земя през последните години с радиоактивни материали, но защо няма съобщени случаи?", пита Марк Зейд.

"Вероятно бих поставил на пауза твърдението, че никой във Великобритания не е изпитал никакви симптоми", отговаря Бил Еванина, който казва, че САЩ сега споделят подробности със съюзниците си, за да открият случаи.

Някои случаи може да са несвързани. "Имахме група военни в Близкия изток, които твърдяха, че са били жертва на подобна атака - оказа се, че са имали хранително отравяне“" казва един бивш служител. "Трябва да отделим житото от плявата", смята Марк Зейд, който казва, че представители на обществеността, някои с проблеми с психичното здраве, се свързват с него, твърдейки, че страдат от симптоми на атака с микровълни. Един бивш служител смята, че около половината от случаите, докладвани от американски служители, вероятно са свързани с нападения от противник. Други казват, че реалният брой може да бъде дори по-малък.

Доклад от декември 2020 г. на Националните академии на науките на САЩ е ключовият момент. Експертите взимат доказателства от учени и клиницисти, както и от осем жертви. "Беше доста драматично", спомня си професор Дейвид Релман от Станфорд, който ръководи панела. "Някои от тези хора буквално се криеха, от страх от по-нататъшни действия срещу тях от когото и да било. Всъщност имаше предпазни мерки, които трябваше да вземем, за да гарантираме тяхната безопасност." Панелът разгледа психологически и други причини, но стигна до заключението, че насочените, импулсни микровълни с висока енергия най-вероятно са отговорни за някои от случаите, подобно на мнението на Джеймс Лин, който също дава показания.

Но въпреки че Държавният департамент е спонсорирал проучването, той все още счита заключението само за правдоподобна хипотеза, а служителите казват, че не са намерили допълнителни доказателства в подкрепа на това.

Администрацията на Байдън сигнализира, че приема въпроса сериозно. Служителите на ЦРУ и Държавния департамент вече получават съвети как да реагират на подобни инциденти. Държавният департамент създава работна група за подпомагане на персонала по така наречените "необясними здравни инциденти". Предишните опити да се категоризират случаите дали отговарят на конкретни критерии са изоставени. Но без определение става все по-трудно да се решава кой случай е в следствие на "Хаванския синдром".

Тази година имаше нова вълна от случаи - включително в Берлин и при по-голяма група във Виена. През август пътуването на вицепрезидента на САЩ Камала Харис до Виетнам се забави с три часа поради докладван случай в посолството в Ханой. Притеснените дипломати сега задават въпроси, преди да поемат чуждестранни задачи със семействата си.

"Това е голямо препядствие за нас, ако е истина, че руснаците вършат неща с нашите разузнавачи, които пътуват“, казва бившият офицер на ЦРУ Полимерополос, който най-накрая получи необходимата медицинска помощ тази година.

Маркери в кръвта

Обвинението, че друга държава е нанесла вреда на американските служители, е последващо. "Това е акт на война", казва Полимерополос. А това кара политиците да изискват твърди доказателства, които досега, казват служители, все още липсват.

Пет години по-късно някои американски служители казват, че се знае малко повече от дните, в които се е появил "Хаванският синдром". Но други не са съгласни. Те казват, че доказателствата за микровълните сега са много по -силни, ако вече не  са и категорични. BBC научава, че има нови доказателства. Някои от случаите тази година показват специфични маркери в кръвта, показващи мозъчна травма. Тези маркери намаляват няколко дни след травмата, така че не могат да бъдат открити при старите случаи, но сега, когато хората се тестват много по-бързо след съобщаване на симптоми, те са били забелязани за първи път.

Дебатът остава разделящ и е възможно отговорът да е сложен. Може да има сърцевина от реални случаи, докато други да са просто фантазия. Длъжностните лица повдигат възможността технологията и намерението да са се променили с течение на времет. Някои дори се притесняват, че една държава може да е подкрепена от дейности на друга. "Харесва ни да има проста диагноза", твърди професор Релман. "Но понякога е трудно това да се постигне. И когато не можем, трябва да бъдем много внимателни."

Мистерията около "Хаванския синдром" може да бъде неговата истинска сила. Неяснотата и страхът, които разпространява, действат като мултипликатор, което кара все повече хора да се чудят дали страдат от него и затруднява шпиони и дипломати да действат в чужбина. Дори и да започва като строго определен инцидент, синдромът може да е развил свой собствен живот.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase