В края на април Тетиана Булий, ръководител на художествената галерия "Архип Куинджи" в Мариупол, живее близо до Киев, когато телефонът ѝ позвънява.

Потърсил я е уредникът на галерията, който останал в Мариупол, и я попитал къде се намират ключовете.

Булий е заключила сградата на 25 февруари, на втория ден от масираните бомбардировки на южния украински град от страна на Русия. В края на април Мариупол е почти изцяло под руски контрол, предава "Политико".

Ключовете от галерията са в апартамента на Булий в Мариупол. Тя е избягала оттам заедно със съпруга си през март, когато руските ракети опустошават града.

Булий твърдо му заявява: "Не разговарям с колаборационисти".

Но нейната съпротива се оказва безполезна.

На 27 април в руските медии се появява видеоклип. В него шефката на Булий, Наталия Капустникова, директор на Мариуполския краеведски музей, разгъва пакет от картини и ги показва пред камерата - малки, подобни на скъпоценни камъни пейзажи и морски пейзажи на майсторите от XIX век Архип Куинджи и Иван Айвазовски.

Произведенията на изкуството са били скрити от ръководителя на галерията - обяснява Капустникова във видеото. Сега руснаците ги имали и те били предназначени за Донецк - украински град, който е под руски контрол от 2014 г. насам.         

Картините са били сред най-ценните предмети от колекцията на Мариуполския местен исторически музей, която включваше от редки праисторически погребални находки до един от първите златни олимпийски медали на Украйна, спечелен от Вячеслав Олейник за борба в Атланта 1996 г.

Сред масовите разрушения на града след руското нашествие пожар унищожава по-голямата част от колекцията, която никой не е имал време или заповед да евакуира. И по сценарий, който се повтаря навсякъде в окупираните украински територии, Русия - понякога с местна помощ - умишлено разграбва останалата част.   

"Картините не бяха повредени, те бяха предадени", казва Булий. "Бяха откраднати от врага."

Унищожаването на културното наследство на Украйна от края на февруари насам е с мащаби, които съответстват на бруталното нападение на Русия срещу хората. Според проверката на ЮНЕСКО са повредени над 200 исторически обекта, сгради и паметници, докато Украйна посочва, че броят им достига 800, а хиляди артефакти са откраднати или унищожени.

При последните масови грабежи руските сили опразнили местния исторически музей и художествената галерия в Херсон, преди да бъдат изтласкани от града в началото на ноември.

Те пренесли картините и артефактите в окупирания от Русия Крим - заедно със статуите на двама руски военни лидери от XVIII в. и дори тленните останки на Григорий Потьомкин, генералът, който стои зад първоначалното завладяване на този степния регион, който днес е в Южна Украйна.

Мнозина смятат, че кражбите и разрушенията са продължение на колониалната политика за заличаване на историята на Украйна и пренаписването ѝ като част от тази на Русия, в съответствие с опроверганата обосновка на президента Владимир Путин за войната, според която Украйна няма собствена история и следователно няма право да съществува като държава.

"Зад руската тактика се крие борба срещу нашата идентичност", заяви украинският министър на културата Олександър Ткаченко пред "Политико".

"Всичко, което е свързано с украинската история и украинското наследство, или трябва да бъде разрушено, според тяхната идеология, или разграбено."

Но Украйна закъсня да популяризира и защити в достатъчна степен културното си наследство, позволявайки на Русия да го подкопава в продължение на години, преди накрая да разруши или най-нагло да открадне най-ценните му предмети.

В суматохата преди нахлуването на Русия и през целия период на войната на украинските музейни работници е оставена задачата да защитят поверените им имоти и артефакти, като вземат решения на живот и смърт дали да останат или да избягат, дали да скрият или предадат колекциите.

В редки случаи служителите успяват да спасят произведенията. Картини на известната народна художничка Мария Примаченко в Иванков, северно от Киев, не са били унищожени, когато местният музей е бил обстрелван през март. Всъщност служителите са ги изнесли от сградата и са ги запазили. Но в Мариупол, както и в други окупирани градове като Мелитопол и Херсон, подобни опити се провалиха.

62-годишната Тетиана Булий, която ръководи художествената галерия "Архип Куинджи" в Мариупол от откриването ѝ през 2011 г., се връща на работа след отпуск по болест на 23 февруари. Тя щяла да ръководи местна художествена изложба, която трябвало да бъде открита два дни по-късно в малката, изящна, боядисана в прасковен цвят сграда на галерията.

Хората говореха за това дали Русия ще нападне, но нито централните, нито местните власти бяха призовали за евакуация на града, който тогава се намираше на по-малко от 30 км от съществуващата фронтова линия в Донбас.

"Осем години бяхме живели близо до фронтовата линия и мисля, че това ни направи твърде спокойни", казва Булий.Министърът на културата Ткаченко казва, че е разговарял с кмета на града на 23 февруари, за да обсъди евакуацията, но е получил отговор: "Нямаме нужда от паника". Кметът е отрекъл това твърдение.

Имало е протокол за евакуация на музея, като най-значимите предмети са били обозначени със стикери. Но без каквито и да било заповеди, камо ли опаковъчни материали или транспорт, "единственото, което можехме да направим, беше да свалим най-важните и интересни неща и да ги скрием", казва Булий.

Булий скрил три малки творби на родения в Мариупол художник Куинджи, заедно с картини на негови съвременници, сред които морският пейзажист Айвазовски, в обезопасена стая в мазето.

На 23 февруари тя помолила охранителна фирма да подсили алармената система, заключила сградата след тях и се върнала вкъщи с ключовете.

Това било последното ѝ посещение.

Стрелбата, обстрелът и бомбардировките на Русия са безмилостни. Телефонният сигнал изчезва, което поставя Булий и съпруга ѝ в информационен вакуум. Два съседни апартамента са поразени, а обитателите им са убити и накрая погребани в цветната леха отвън. Друг ден бомба пада в двора и убива четирима души.

На 15 март съпрузите напускат града в хуманитарна колона от около 20 000 жители на Мариупол.

Точно по пътя от галерията се намираше Мариуполският краеведски музей - историческа триетажна сграда с каменни "баби" - паметници от VII до XIII век от околните степи - стоящи отвън. Тук на 24 март служителите под ръководството на Наталия Капустникова прибрали най-ценните от колекциите на сигурно място на първия етаж, по думите на Олександър Горие, тогавашен ръководител на отдела за наука и образование на музея.

Горйе успява да посети музея в началото на март и вижда, че вратите и прозорците са разбити; хора, живеещи наблизо, му казват, че са видели вътре вероятни местни грабители. В края на март в сградата избухва пожар. Галерията "Куинджи" е ударена два пъти от ракети, като са повредени покривът и прозорците.

В интервюта за руски медии в края на април Капустникова казва, че 95 % от музейната колекция е унищожена при пожара, и обвинява украинския батальон "Азов", който е сред силите, защитаващи града.

Тогава Булий получава телефонно обаждане за ключовете на галерията.

Горий, който е избягал от града в средата на април, вече я е предупредил за интервютата на Капустникова. Булий е шокирана от предателството.

"Беше толкова болезнено, когато го видях", казва тя пред "Политико". "Как можеш да работиш с тези, които унищожиха града ни и убиха хора, които си познавала? Как?"

Освен произведенията от XIX в., служителите от Русия и контролирания от Русия Донецк са взели икона, книги, декоративни предмети и някои снимки от съвременната изложба, която трябваше да бъде открита на 25 февруари. Те също така опразниха непокътнатата библиотека на историческия музей и близкия филиал на етнографския музей.  

Няма информация дали предметите все още се намират в Донецк, или са били преместени в Русия.

Руски официални лица твърдят, че културните ценности от окупираните територии се изнасят за съхранение. Но Русия от векове пренася произведения на изкуството и археологически находки от колонизираните си земи в централните музеи на Москва и Санкт Петербург. 

"Те имат такава традиция", казва Горие, който сега е в Одеса и изпълнява длъжността ръководител на музея в Мариупол. "Колкото по-ярки и ценни са предметите, толкова по-далеч ги изпращат".

По съветско време някои неща се връщат - трите картини на Куинджи са пренесени в Мариупол през 60-те години на ХХ век от Санкт Петербург (тогава Ленинград). Те са били изложени на постоянна експозиция в галерията на Куинджи, въпреки че градските власти на Мариупол не са осигурили средства за застраховането им. В местния исторически музей някои златни и сребърни съкровища живеели на склад, каза Горие, тъй като музеят не бил оборудван с алармени витрини.

Градът планира основен ремонт на музея. Според Ткаченко през последните години Украйна е започнала национална програма за реставрация, увеличила е централизираното финансиране за култура, като е насърчила местните власти да направят същото, и е засилила популяризирането на украинското изкуство и литература в чужбина чрез нови държавни органи като Украинския институт, създаден през 2017 г.

"От 2014 г. насам украинската култура се възражда, защото борбата за идентичност стана по-ясна за много заинтересовани страни", каза той.

Анексирането на Крим от Русия и скритото нахлуване в Източна Украйна през 2014 г. беше сигнал за събуждане за запазване и популяризиране на културното наследство на Украйна, каза Алим Алиев, заместник генерален директор на Украинския институт.

През последните осем години Русия е унищожила или изнесла много културни обекти от Крим, често в името на проекти за реставрация, които заменят автентични, макар и рушащи се, древни артефакти и строителни материали със съвременни копия, след което преформулират миналото, за да представят Крим като квинтесенциално православна руска територия, казва Алиев.

В един от няколкото опита за картографиране на културното въздействие на продължаващата война проектът на Украинския институт "Пощенски картички от Украйна" представя снимки преди и след разрушените сгради, които илюстрират богатата сложност и контекст на украинското наследство - от гръцките и тюркските следи в Мариупол и Крим до барока в Чернигов, повлиян от централна Европа.

"Записваме всяка история, защото това не е само архитектурата на Украйна, но и на Европа", казва Алиев. 

Куинджи също представя тази сложна и колониална история. Художникът произхожда от гръцката общност в Мариупол, която е преселена от Крим след включването на региона в Руската империя. Той се премества в Санкт Петербург, но много от най-известните му творби са с украински пейзаж.

"Това беше дълбоко в душата му", казва Булий, който също е от тази гръцка общност.

Голяма част от гръцката история на Мариупол е изгубена по време на войната, включително декрет на Екатерина II, предоставящ на гърците специални права, който се е намирал в музея и вероятно е бил унищожен при пожара.    

Праплеменникът на Куинджи - Серхий Данилов - живее в Мариупол заедно с дъщерите си, преподава в университета и редовно посещава събития в галерията, припомня Булий.

През март 2022 г. той е убит в апартамента си при ракетен удар заедно със зет си.

Докато Украйна работи за виртуалното пресъздаване на някои предмети от музея в Мариупол, животът, който те представляват, на украинските художници, професори, изследователи и куратори е изчезнал. Тези, които са оцелели, се чувстват принудени да свидетелстват живо за историята.

"Толкова много хора, които познавам, загинаха", казва Булий. "Градът на практика беше разрушен. Винаги съм бил мирен човек, но сега съм толкова гневен. Имам мисия да говоря за това, което е причинила тази война."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase