Къс от небето, на който се вижда т.нар. Lockman Hole, в северната част на съзвездието Голяма мечка. Почти всяка точка от изображението е цяла галактика, всяка съдържаща милиарди звезди. Снимка: ESA/Herschel/SPIRE/HerMES
|
Космическият телескоп Hershel откри семейство неочаквано "леки" галактики, в които се наблюдава интензивно звездообразуване – учените смятат, че точно такава маса може да е оптимална за бързото раждане на звезди, съобщиха в четвъртък пресслужбите на НАСА и Европейската космическа агенция (ESA).
Според съвременните представи голяма част от масата на галактиките принадлежи на тъмната материя – тайнствена субстанция, чиито частици не взаимодействат с никакви видове електромагнитно излъчване и затова не могат да бъдат фиксирани чрез непосредствено наблюдение.
Съществуващите астрономически модели предполагат, че процесът на раждане на галактиките започва с натрупване на "тъмна" маса: тъмната материя привлича "обикновените " атоми и в определен момент възниква интензивно звездообразуване. В този период звездите в галактиката се образуват 100-1000 пъти по-бързо, отколкото това се случва днес в Млечния път.
Александър Амблар от Калифорнийския университет и колегите му използвали телескопа Hershel за изучаване на галактики на 10-11 млрд. светлинни години от Земята. Масата на всяка от галактиките, "обвити" в плътен облак прах, е около 300 млрд. слънчеви маси. Освен това, както се смяташе по-рано, за да стане галактиката "звездна фабрика", е необходимо тя да бъде 16,7 по-тежка и да достигне около 5 трлн. слънчеви маси.
Телескопът Hershel: Изображение: ESA (Image by AOES Medialab); background: Hubble Space Telescope, NASA/ ESA/ STScI
|
Анализът на яркостта от снимките на инструмента SPIRE, монтиран на Hershel, показват, че скоростта на образуване на звезди в изследваните галактики е три-пет пъти по-голяма, отколкото са показвали наблюденията в други млади галактики във видимия диапазон.
Астрономите отбелязват, че на по-леките галактики просто не им достига маса и енергия да формират повече от едно поколение звезди, а в по-тежките газът изстива прекалено бавно за образуване на звезди.
Космическата обсерватория Hershel, кръстена на британския астроном Уилям Хершел и пусната в орбита на 14 май 2009 г., разполага с най-големия и най-мощен инфрачервен телескоп, който някога е изпращан в Космоса. Диаметърът на огледалото му е 3,5 м.
Hershel откри "зародиш" на звезда гигант, чиято маса вече е 8-10 слънчеви, но продължава да нараства, както и абсолютно празна област до облака NGC 1999 – "дупка", вероятно пробита в облака от потока газ от младата звезда, съобщава РИА Новости.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase