Съдийството у нас – слабо, некомпетентно и зависимо. Снимка: Булфото

Българският съдия е добър, но мачкан. Снимка: Булфото

Гласувай

Гласувай

Общо гласували: 36

Съдийството у нас – слабо, некомпетентно и зависимо

67%

Българският съдия е добър, но мачкан

33%

Съдиите в България от край време са сочени за „черните овце“ във футбола ни и редовно се замесват в скандали. Те ли обаче са основните виновници за слабия ни футбол, или са изкупителните жертви? Мнението си в "Неделни шпаги" кръстосват редакторите в Dnes.bg Александър Попов и Красимир Ангелов.

Съдийството у нас – слабо, некомпетентно и зависимо. Красимир Ангелов, Dnes.bg

Почти няма кръг в родното футболно първенство, в който съдийството да не бъде на дневен ред. Спестени картони, голове от засади и свирени (или несвирени) дузпи вече са такава част от футболното ежедневие, че абсолютно отговорно може да твърдим, че слабото и зависимо съдийство е една от основните причини за упадъка на родния футбол и малкото хора по трибуните.

Истината е, че България няма добър футболен арбитър от времето на Атанас Узунов. И едва ли ще има и в следващите години. Достатъчно доказателство за това е, че роден рефер не е свирил нито на световно, нито на европейско от доста години, а назначенията за европейски мачове не са особено чести и са най-вече на безлични двубои. Изобщо някой може ли да каже отговорен и значим мач на европейско ниво, свирен от роден рефер? Май не! За сметка на това обаче, родните съдии редовно получават отлични оценки за ръководените от тях мачове, въпреки че често се забъркват в скандали. Как пък все става така?!

А получават високи оценки, защото много добре знаят в каква посока могат да бъдат грешките и в каква е изключено. И се завъртат в порочен кръг – дори и да могат, да не свирят това, каквото са видели, а това, което трябва да видят. Защото ако свирят по съвест могат да бъдат наказани. А ако свирят по поръчения – високата им оценка е гарантирана.

Само преди броени месеци един от уж обещаващите млади арбитри - Калин Людмилов, обяви, че се отказва от съдийството. Като причина той посочи шуробаджанащината в реферските среди и начина, по който някои се издигат в йерархията, а на други това не се позволява. Разбира се този случай мина и замина, а нещата си вървят по старому. Но как изобщо искаме да имаме добро и независимо съдийство, след като все се изпълняват нечии поръчки и съвети? А от това страда и футболът ни! Защото част от най-добрите ни играчи свикват да бъдат толерирани, свикват да махат на съдиите и да искат обяснение от тях... нещо което на европейския терен не се прощава. Но в БФС този въпрос отдавна не им е проблем – просто кучетата си лаят, а керванът си върви.

Българският съдия е добър, но мачкан. Александър Попов, Dnes.bg

Голяма част от българските съдии са добре подготвени. но имат един недостатък - над главите са им надвиснали футболните президенти, треньори и фенове. Дпускат грешки, както допускат всички съдии по Европа. Разликата е, че у нас не са защитени. Ако се предвидят солени глоби за всяко изказване след мач за тях, ако културата на футболистите излезе от "Син Сити" нещата ще се подобрят. Ако го има примера и бъдат оставени на спокойствие и натискът на феновете ще е различен.

Но футболните фактори у нас не искат правила, искат зависимости. на шефовете в родните отбори им е удобно да се извиняват за слабата си игра със съдиите. След всеки мач се започва "Не искам да коментирам съдийството, но...". И след това но следват поне три мунити по темата. Журналистите също имат вина, защото имат три заучени въпроса и единият е задължителен - "Как ви се видя съдията, как ще коментирате еди-какво си отсъждане?".

Нека всеки сложи ръка на сърцето и да каже - самият той би ли оцелял в подобна футболна джунгла?

Шефовете на съдиите също не защитава своите подопечни, което засилва съмнението, че се шири корупция. Как един от тях през годините не застана на амбразурата срещу футболните президенти и не каза: "Майната ви!"

Няма как да стане, след като във футболния съюз всички са се оплели като свински черва. Пазят си креслата, а реферите на бойното поле - кучета ги яли. Нали са си свикнали, да се оправят.

Няма как да стане без никаква подкрепа. Гледаме по чуждите терени съдийски грешки, които у нас могат да предизвикат гражданска война. Но там дали от възпитание, дали от страх от глоба, всичко свършва след последната свирка. Коментарите продължават в медиите, но забележете - без президенти и треньори. А тук да сте видяли Венци Стефанов веднъж да си затрае след мач през уикенда? Дори съдията да е свирил за Славия, определено един от толерираните отбори според много специалисти и футболисти, той ще докара от три кладенеца вода, че "момчетата плачат в съблекалнята след съдийското "клане".

Решението трябва да бъде кардинално, но едва ли някой от върхушката в БФС има дупе да ги направи.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase