Преди да бъде замесен в невиждания корупционен фарс по върховете на най-популярната игра, Мишел Платини в качеството си на президент на УЕФА реши да покаже толерантност към “по-малките”. И на клубно, и на национално ниво.

Французинът се застъпи за промени във формата на Шампионската лига, позволявайки на по-скромни клубове да се доберат до големите пари. Направи същото и за националните отбори като увеличи броя на участниците на Европейско първенство от 16 на 24.

Някои критици съзряха в действията на Платини опит за “обиране” на гласовете на по-малките федерации, които може и да са малки, но гласът им е равен с големите. Но по-добре да не навлизаме в тази тема.

Да се насочим към Европейското първенство в родината на Платини. Със започването на елиминационната фаза се дава и началото на мачовете на истината, където сметките не важат, а трябва да се играе за победа на всяка цена.

Първото впечатление е, че въобще има 1/8-финали. Досега толкова много отбори не са играли след груповата фаза.

Още по-впечатляващо е, че сред тези отбори има пълни дебютанти като Уелс и Исландия, както и тимове, които не са били на голям форум от цял човешщи живот време насам като Унгария и Северна Ирландия. “Супер!”, биха възкликнали романтиците. Браво на УЕФА, браво на Платини!

Та дори Албания до последния ден имаше шанс “да излезе” от групата си. На хартия всичко е наистина страхотно, но истината е, че всеки, който е гледал дори и един мач (може би с 1-2 изключения) от това първенство неизбежно е останал разочарован.

Големите играят без напрежение, някак като на тренировка, спокойни, че дори и третото място в групата ще им донесе класиране напред. Малките пък застават смело с 10 човека в отбрана и блъскат ли, блъскат.

И до какво доведе всичко това? Посредствена групова фаза, влизаща в историята с няколко анти-рекорда, повечето от които свързани с липсата на “солта на играта” - головете.

На всеки 9 мача станахме свидетели на скучни нулеви равенства. Общо 4 пъти по две кръгли нули.

За сравнение последните 5 европейски първенства, на които участваха по 16 отбора, донесоха общо 8 нулеви равенства за 120 мача или по едно на всеки 15 двубоя.

Както може да се предполага, средният брой отбелязани голове на мач (1.91) е най-нисък в сравнение с турнирите в последните 2 десетилетия.

Тези, от които се очакват голове са сякаш на лятна почивка. Централните нападатели на почти всички отбори са под всякаква критика, в това число и големите звезди Роберт Левандовски и Хари Кейн. Стигна се дотам, че централни защитници да бият решаващи дузпи (Серхио Рамос и Александър Драгович). Естествено дузпите бяха изпуснати.

В тази ситуация аутсайдерите съзряха своя шанс и го използваха максимално. Исландия и Унгария едва ли са мечтали за повече от почетно равенство в групата, но ето ги на 1/8-финал на Европейско първенство.

Забележително е и представянето на отборите от Острова. Докато в Обединеното кралство решиха, че сами ще се справят по-добре и нямат нужда от съюз с останалите европейски държави, футболистите от 3-те отбора, защитаващи Короната, се промъкнаха до фазата на елиминации.

Използвам “промъкнаха”, защото дори и “вечният” фаворит Англия е с доста съмнителни футболни достойнства. Рой Ходжсън заложи на младок, изкарал само един сезон във Висшата лига (Деле Али) и на резерва в 7-мия в крайното класиране (Адам Лалана от Ливърпул) да са движещата сила в халфовата линия.  Гръбнакът на националния отбор е съставен от играчи на Тотнъм, които общо помежду си имат 2-3 спечелени трофея.

Няма лошо да се гласува доверие на млади играчи, жадни за успехи. Проблемът е, че те не винаги са готови за голямото предизвикателство.

Въпреки невероятният оптимизъм в местните медии, истината за английския национален отбор е, че в тимът има само един играч, доказал се на световната сцена, и това е Уейн Рууни. А Рууни е далеч от най-добрите си години.

И ако не беше късметлийският гол на Стъридж в края на мача с Уелс, англичаните можеше и да са у дома навреме за референдума.

Сега предстои сблъсък с Исландия, което може да се счита за чист късмет. Защото очакванията бяха Португалия да вземе поне един мач и да се изправи срещу един от най-удобните си съперници, който е именно Англия.

Без да демонстрира никакви футболни достойнства освен бързината и точния мерник на Гарет Бейл, отборът на Уелс не само се класира, но даже спечели групата си. Спечели я противно на всички прогнози, защото срещу себе си имаше най-слабия отбор на турнира в лицето на Русия и неузнаваемата Словакия.

Уелсците играят футбол от началото на миналия век дълбоко прибрани в своята половина и заритвайки топката силно напред към Бейл. Изглежда на това първенство тази стратегия си работи.

На 1/8-финал възпитаниците на Крис Колман излизат срещу още по-драстичен пример как с 6 защитника и малко късмет може да си сред 16-те най-добри отбора в Европа.

Северна Ирландия окомплектова британския пакет в елиминационната фаза след две минимални загуби от фаворитите Полша и Германия и победа срещу Украйна.

При успеха на зелено-белите срещу украинците се намеси дори и времето. Проливен дъжд се изля за 10-на минути и теренът стана точно такъв, какъвто го обичат британците. И дойде голът, който преобърна турнира за момчетата на Майкъл О'Нийл – без никаква изненада след центриране от фал и последвал удар с глава.

Южните съседи от Република Ирландия също се промъкнаха през иглени уши, макар и качеството на показаното от националните състезатели да е много далеч от определението “европейски футбол на високо ниво”. Добре че италианците излязоха с втория състав, вече осигурили си първото място в групата.

За разлика от Brexit-а обаче Britin-а на Европейското по футбол най-вероятно ще има по-краткотраен ефект. Защото футболът с блъскане и заритване “на сляпо” рано или късно отстъпва място на съзидателната, открита, красива игра.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase