Село Илинденци. Снимка БТА

12345

Уникалната керацуда, лозята и пиринският мрамор – това е славата на Илинденци. Селото е на пет минути път от общинския център Струмяни, а от него се открива прекрасна гледка във всички посоки - и към неповторимите скални образувания, които се издигат на североизток от селото в подножието на Пирин, и към цялата долина на Струма на юг, и към Малешевската планина със селцата на община Струмяни на запад. За поминъка на района и за неговото бъдеще разказва пред БТА кметът на селото Бойко Ибришимов.

"Тук правим празника на боговете на виното неслучайно - идеята е да славим Илинденци с виното", казва кметът. 

"Керацудата е стар сорт, който вирее само в нашия регион - в землищата на Илинденци, Градешница и Кресна", допълва той.

Лозовите насаждения в района на Илинденци са около три хиляди декара. Сортовете са различни, но преобладават лозята от сорта "Широка Мелнишка", засадени от едно време. Условията са подходящи за различни сортове и за постигане на по-добро качество на гроздето.

"При нас почвата е подходяща, не задържа много влага, "изпича" се гроздето, качеството е много добро и затова има интерес към засаждане на отделни сортове", разказва кметът. Сега започват да се създават нови насаждения с "Мерло", "Мускат отонел", "Каберне". Кметът на Илинденци е лозар, както всеки местен жител.

В този сезон слънцето и вятърът галят първите нежно зелени и крехки листа по лозичките. По тях са тръгнали и избили соковете - капкитe са блеснали като бистри сълзи по връхчетата на орязаните пръчки, откъдето е минала неотдавна лозарската ножица по време на резитбата. В момента се връзват лозята, изправят се колците, предстои пръскане, окопаване, предстои и плевенето, работа много има в лозята, обобщава Ибришимов.

Здраво свързан със земята и земеделската работа е и отец Васил Котев. Божият човек, познат и като запален пчелар, преди години е коронясан и за Цар на лозята. Край неговото образцово лозе в полето преди входа на Илинденци, вдясно до археологическите разкопки, неведнъж вече бе организиран и традиционният празник на боговете на виното.

Той от две десетилетия насам събира стотици българи и чужденци в първата събота на февруари. Отец Васил разказва, че семейството му сега отглежда около 30 декара лозя. Около 20 декара са наследствените, които бяха в някогашния аграрно-промишлен комплекс, след възстановяването на собствеността ги подновихме, създадохме и нови насаждения, посочва той.

"Когато човек се труди много, изкарва добра продукция, доволен е от себе си, доволни са и близките му, и другите го ценят". Това е простата формула за успех не само в лозето на отец Васил, когато го питат колко тежи короната на един Цар на лозята.

Кметът разказва още, че местните производители си намират пазарите на приятелски начала или сами си търсят клиенти.

"Преди години изкупуваха винпромите, но в последно време няма интерес от тях, създадоха си техни лозови масиви, новите лозя се създават от новите винарни. Залагат се нови сортове, защото са търсени. "Мускат отонел" се търси например, а при нас вирее много добре. Белите сортове излизат по-рано, изкупува се гроздето за вино, има недостиг на пазара от това грозде, затова се засажда. Когато има изобилие, знаете, че и цената пада надолу, няма търсене. Като има такъв по-рядък сорт, се поддържа горе-долу и нормална цена, затова се засаждат и такива сортове", коментира кметът.

В Илинденци вече развиват селски и винен туризъм, раждат се и нови атракции.

Хората търсят възможности да печелят и евросредства с проекти за изграждане на изби, подобряване на сортовете и качеството на продукцията, финансирани най-вече по Програмата за развитие на селските райони, разказва Ибришимов. Иначе със собствени средства е трудно.

В селото се правят винарски изби, отвориха врати и първите къщи за гости, където наскоро посрещнахме група скандинавци - финландци и норвежци, отбелязва кметът.

Безспорна атракция е и "Артцентър Илинденци", създаден от скулптора Иван Русев и негови съмишленици и приятели от едноименната фондация. С произведенията от прочутия илинденски мрамор на известни ваятели от цял свят, участвали в ежегодните скулптурните симпозиуми и творчески срещи в Илинденци, артцентърът привлича туристи и ценители на изкуството през всички сезони.

Към уникалната галерия на открито на хълма в подножието на величествения Пирин се прибавят и градежите, с които Иван Русев продължава да създава своя приказен Мраморен град на изкуствата, а неговите подземия се превръщат в нова съкровищница и хранилища за произведения на изкуствата.

В тези необикновени подземни галерии всяка година през октомври се откриват изложби на известни творци. С тях вече се дава старт и на проявите от програмата на традиционния международен фолклорен фестивал "Малешево пее и танцува" в Микрево, с който малката община Струмяни също се гордее, защото събира по няколко хиляди участници от страната и света.

През последните години селото се превърна в роден дом и на много чужденци.

Кметът не пропуска да отбележи, че през последните години Илинденци се интернационализира - десетина са семействата на чужденци, които живеят в селото. Купили къщи, построили си и нови. Преобладават руснаци, има и англичани, и холандци, и белгийци. Три руски семейства постоянно са тук - привличат ги спокойствието и красивата природата, южняшкият темперамент и гостоприемство на местните хора, отбелязва кметът.

В момента по европроект се правят няколко къщи за гости, които ще дадат ново лице на селото. Към местните забележителности кметът добавя храмовете, светите места и оброчищата в района. В момента негова грижа и на боголюбивите хора в Илинденци е довършването на параклиса "Свети Атанасий Летни".

Илинденци е живо място, макар и със застаряващо население, но все пак не са малко 1000 жители за едно село, казва кметът. Има и млади семейства, а и тук, както в повечето български села раждаемостта не е голяма, допълва той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase