Има хора разни, казваше баба ми, а дядо кимаше с глава.

Сега, ако бяха срещнали  Станислав Станев – Станката, със сигурност щяха да ми кажат: “Е, нали ти казах!”.

Тях вече ги няма, но той е до мен – интересен със страностите си, породени може би от професията му.

На пръв поглед нищо особено – куклен актьор, но всъщност - преведено на “човешки” -  той е мъж на 30, който си играе с кукли.

Като малък всъщност не е бил такъв, а калпазанинът на селото. Решава, че му се занимава с театър, докато учи последна година в езиковата гимназия в Стара Загора.

“Не знаех какво ще правя. Баща ми нaвремето ме караше да ставам математик.”...

И започва поредната история за човека, който случайно се е захванал да се занимава с това, с което се занимава... 

А Станката продължава:  “Даваше ми (баща му) пари да ходя на уроци по математика, но аз вместо това изхарчвах парите. На учителя обяснявах,  че няма да ходя повече на уроци и така дълго време”...

Е, безпорно, подобни истории сме слушали, но за разлика от другите, които говорят как случайно са се "срещнали" с чудесната си професия, в неговата няма нищо лъскаво, дори напротив.

А ето как са дошли и те: “Точно тази последна година се записах в една група за художествена самодейност при Пеньо Калчев. Той ми каза, че ще ме подготви за НАТФИЗ.

Тогава ми беше все едно, защото се бях подготвил да ходя в казармата. Но ето, че влязох. Постепенно се зарибих. В началото исках да вляза да уча драматичен театър, защото изобщо не знаех какво е да си куклен актьор”.

Без повече преразказ, продължаваме да си говорим...

Каква е най-голямата лъжа за кандидат-студентите?

То не е лъжа, поне не е универсална. Някой си мисли, че това е нещо лесно. Аз също така си мислех, но се оказа че нещата винаги са различни от това, което изглеждат.

Всъщност, няма значение дали ще учиш математика, география, история или каквото и да е. Дори ми се струва, че тази професия - като обучение - е доста по-трудна.

Разкажи ми за последния сезон в кукления театър.

Това беше най-тежкият сезон, който ми се е случвал. Реално започна от миналата година с фестивала “Пиеро”, а той беше свързан и с 50-годишнината на театъра и ние изиграхме максимален брой представления в рамките на фестивала.

Най-вече като поздрав към колегите и гостите. Април месец имахме уъркшоп. По принцип тези две събития се редуват и се поставят през година, но този път ги събраха в едно. Имаше и напрежение. Имаше и премиери.

Кои са любимите ти кукли?

В историята си кукленият театър е преминал през най-различни системи кукли. Всъщност по-важното е не куклата, а тематиката, с която занимаваме децата.

Вече живеем в съвсем различен свят. Не говоря само за комунизма и след това. В цял свят нещата се развиват различно.

Децата израстват по нов начин. Светът е по-динамичен, има повече изисквания към човека.

Тези изисквания на света - тях ли показва кукленият актьор?

Има го този момент. Ние правим един свят от материя, но все пак го рисуваме приказен за хората. Кукленият театър се опитва да запази старите ценности, които се изгубват в забързаното ежедневие.

Те дори не се губят, а всъщност човек отлага момента, в който трябва да се срещне с любовта, радостта, щастието, ако щеш. Идеята на кукления театър е да п(д)окаже, че  чрез  дребните неща можем да разпознаваме себе си. Естествено, в условията на материалния свят.

Трябва ли да обичаш деца, за да си куклен актьор?

Не е задължително. По-скоро трябва да обичаш детето в себе си. Ако щеш, ме разбери - да бъда по детски егоист.

В крайна сметка, човек идва сам на този свят и сам си тръгва. Междувременно не му е много ясно какво прави. На детето още повече не му е ясно, но то  го осъзнава и се грижи за себе си.

И постепенно “израства”. Важното е да оценим колко е хубаво да си на шест. Детството ми беше най-голямото приключение.

Кукленият театър се занимава с нещата от живота, но като категории – любов, омраза, страх. Не като частни случаи.

Децата разбират ли ги?

Не ги разбират, но ги усещат и това е по-важното. Аз съм 30-годишен мъж, който се занимава с кукли. Важното е аз да го осъзнавам, а детето да го оцени.

Ти имаш син. Той с какво си играе?

С мен.

Твоята професия е като ваканцията при децата - имате два месеца лятна почивка. Какво прави актьорът в теб, докато не е на работа?

Страда и очаква да дойде новият сезон. Доста е страшно. Два месеца са абсолютно достатъчни, за да те върнат половин година назад в развитието ти.

И още веднъж, да се опитам да ти повярвам. Това ли е нещото, с което ти се занимава  - театър и кукли?

Да, поради една причина. Имам и други възможности, но кукленият театър не ме оставя на мира, не съм спокоен, не съм предвидим сам за себе си. 

И точно тази неочакваност е нещото, което много обичам. Не мога да си представя животът ми да бъде предвидим.

С кукления театър се удивлявам на нещата около мен. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase