Румен Рачев: Влязох във ВИТИЗ, за да избягам от казармата!

Познаваме Румен Рачев, както от сцената, така и от малкия екран. Той бе сред водещите в предаването "Лексикон", а ролите му в театъра не могат да се преброят.
 
От Държавния куклен театър – Пловдив, през този в столицата, актьорът продължава да разгръща многоликата палитра на кукленото изкуство. А и не само. Популярният артист изигра Зигмунд Фройд в спектакъла "Фройд: Теория за любовта”, където като глас зад кадър разказа за най-висшето човешко чувство.

През школата на проф. Румен Рачев са минали едни от най-известните български актьори на съвремието ни. Негови студенти са Краси Радков, Ненчо Балабанов, Любо Нейков, Камен Воденичаров, Тихомир Делидобрев, Тончо Токмакчиев, Мая Бежанска, Румен Угрински и др.

Румен Рачев е роден на 6-ти февруари 1953 г. в гр. Видин. Неговите родители са, както той отбелязва, класическата двойка за времето си. Майка му е била медицинска сестра, а баща му офицер – граничар в район Видин. Неговото семейство се мести в столицата през 1959 г. От 5-годишен Румен Рачев живее в гр. София.

Известният български актьор завършва средно образование със специалност по електро-автоматика. Изборът е повлиян от родителите му, тъй като за времето си специалността е била много модерна.

Знанието, получено в техникума, както той се шегува, му стига, за да знае как да смени крушка и бушон, но не му помага особено при повреда в телевизора.

"Това образование ми позволи да изградя желязна логика във всичко”, разказва проф. Рачев – "Висшата математика, която тогава учих, ми помогна в желанието ми да си обяснявам света с причинно-следствени връзки”.

Логиката и сега води живота му. Работата му като актьор и режисьор винаги е съпроводена от предварителното "провиждане” на действието – момент, в който той подрежда елементите на представлението в разумна последователност.

Първият досег със сцената на проф. Рачев е от крехка възраст. В Двореца на пионерите той играе в Драматичния състав, ръководен от тогавашните известни театрали. На 8-9 години  сърцето му  вече принадлежи на театъра.

"От малък знаех, че искам да стана артист”, споделбя той пред Dnes.bg, но допълва, че се е интересувал и от журналистиката. Отдавали му се, както и сега, писменото и говоримо слово.

Решението да кандидатства във ВИТИЗ идва, когато влиза в казармата. Годината е 1974, когато той кандидатства за втори път, след като две години по-рано е скъсан на приемните изпити. Причината - на въпрос на изпитващия го проф. Гриша Устровски има ли начин да прескочи казармата, младият Румен казал: "Може би има начин, но никой не ми е казал какъв е”. След този отговор кандидат-студентът бил скъсан.

Вторият опит на проф. Рачев да запише във ВИТИЗ минава под надслова на личната му самоирония. По онова време той кандидатствал от казармата, като имал право да посочи само една специалност.

"Подчертах кукления театър, защото като сценично изкуство той ми беше най-непонятен”, спомня си проф. Рачев – "Като малък бях изгледал всички представления на Младежкия театър, но на куклен спектакъл отидох един единствен път. Сблъсках се със сюрреалистичното и си казах: "Те ме лъжат!” и като дете повече не стъпих на такова представление”.

През 1974 г. Румен Рачев кандидатства със същите материали, с които и през 1972 год. За двете години казарма от тях в ума му останали около 1/10 част, а той нямал намерение да си ги припомня.

"Подчертах куклен театър, за да ми дадат десет дни отпуска за кандидатстване. Пъкленият ми план беше да ме скъсат още на първия изпит, за да имам след това девет дни свобода!” – смее се проф. Рачев – "Но когато не му върви на човек, го приемат. Без да искам влязох, а дните ми се заеха с изпити.”.

Когато започнал образованието си във ВИТИЗ, кукленият театър продължавал да не бъде изкуство в очите му. Той си спомня, че стриктно ходел на часове, включвал се в упражненията, но просто не го харесвал.

През първата година на няколко пъти студентът причаквал своята преподавателка, уважаваната проф. Николина Георгиева, целувал ѝ ръка, след което заявявал, че иска да напусне класа с думите: "За мен това не е театър”. А проф. Георгиева му казвала просто да почака още малко. Забавната им среща по коридорите се повтаряла четири пъти.

Във втори курс проф. Рачев си спомня, че от ВИТИЗ изпратили целия клас на фестивал в Чехия. Когато на пилзенска сцена срещнал кукления театър на Йозеф Крофта, за първи път го оценил като изкуство.

"До тук беше целуването на ръце!”, спомня си проф. Рачев - "Това ме накара да остана в тази професия и толкова години да уча млади хора на възможностите и богатата метафоричност, която притежава”.

От 1978 г. до 1981 г. проф. Румен Рачев работи на сцената на Държавния куклен театър – Пловдив. Там той получава пет актьорски награди за творчество. След като се дипломира през 1980 г. записва и режисура.

А целуването на ръце не се оказва напразно и есента на 1981 г. той е поканен от проф. Николина Георгиева за неин асистент. В този момент започва неговата успоредна до кукления театър кариера на преподавател.

12 години по-късно взима своя първи самостоятелен клас. Студентите попиват от него както детайли за професията, така и разбиранията му за изкуство. Според  Рачев то е човеколюбиво и няма как някой, който не обича хората, с техните надежди, вълнения и пороци, да бъде артист.

"Артистът трябва да се вълнува от състоянието на човека и неговия живот”, смята професора – "Дълго време не осъзнавах, че мисля за хората и техните проблеми, но колкото повече време минаваше, толкова повече разбирах, че мислите ми са съсредоточени именно в тази насока – България, светът, хората и техните проблеми”.

Когато стане на 69 години (през 2020 г.), на проф. Рачев му предстои да натрупа 40-годишен педагогически стаж и точно десет класа. "След това мисля да се оттегля, но ако съм нужен на Академията,  ще съдействам”, разяснява той.

Проф. Румен Рачев е създател на най-новаторската специалност в НАТФИЗ "Кръстю Сарафов”. Тя се казва "Образователен и терапевтичен куклен театър” и от всички университети по света, я има само у нас. Специалността подготвя специалисти, които да работят редом до психолозите, за да помагат на хората в решаването на душевните им несгоди.

"Само в кукления театър чувството за вина може да се стопи в ръцете ти, само там можеш да хванеш щастието или да се разделиш с миналото си”, отбелязва за сюрреалистичното проф. Рачев – „Терапията с кукли дава положителни резултати”.

За България и българския народ, проф. Рачев чувства безпокойствие. Според него вълната на мултукултурализъм, която залива страната ни, заплашва да превърне народа ни в просто една общочовешка маса. Тревожи го и глобализацията.

Александър Градинаров