Близо 3000 кибератаки е имало в България през 2014 г.

Най-често срещаните са свързани със зловреден код
23 яну 2015 19:02, Елена Кирилова
4
Близо 3000 кибератаки е имало в България през 2014 г.
Снимка: Ройтерс

2949 сигнала за кибератаки са регистрирани в България през 2014 г. от от Националния център за реакции при инциденти в областта на информационната сигурност (CERT България), твърди Красимир Симонски, изпълнителен директор на ИА „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (ИА ЕСМИС).

Най-често срещаните кибератаки са под формата на зловреден код – 67 на сто. 18% пък са разпределените атаки за отказ от услуги (DdoS), а 8% са опитите за проникване. 4% са определени като спам.

1832 сигнала са подали автоматизираните системи, а 1117 пък са дошли от външни CERT и други организации, сред които и банки. Засегнатите IP адреси са над 46 хил., но броят на компютрите е значително по-голям, защото зад редица IP адреси стоят компютърни мрежи с много устройства.

През последния месец на годината са били засечени 319 кибератаки, като 37 от тях са определени като заплахи с много висок риск. 

Според Симонски кибер престъпленията навлизат във все повече аспекти на човешкия живот, като във фокуса им стои не само икономиката, но и политиката. Когато се говори за организирана престъпност, не бива да се забравя, че навлизат все повече нови играчи, допълва той. По думите му ИА ЕСМИС е внедрила специализиран софтуер, като част от защитата на мрежата на агенцията.

По думите на Грънчаров е важно да се знае, че не всеки получен сигнал означава непременно инцидент. От видовете инциденти най-голям е делът на DdoS атаките, които са 41% от всички. След тях се нареждат зловредните кодове с 35,6%, опитите за проникване с 4,7% и бот мрежите с 3,32%.

„Най-слабото звено в информационната сигурност е човекът, именно към хората, а не към системите са насочени повечето атаки, коментира Васил Грънчаров.

По думите му IT системите в някои държавни структури са сертифицирани за информационна сигурност, както се изисква от приетата наредба. Тази сертификация обаче не е достатъчна, защото в законодателството не е предвидена отговорност за нарушаване на информационната сигурност.

Грънчаров твърди, че ситуацията с информационната сигурност е такава, че не може и не бива да се разчита само на помощта на държавата.

Приблизителната оценка на световните загуби от пробиви в IT сигурността е за 445 млрд. долара. Това се равнява на 0,5-0,8% от БВП на света, посочва Вим ван Кампен, вицепрезидент на Intel Security/McAfee за Северна и Източна Европа.

Докладът на CSIS сочи, че загубите от кибер престъпления се определят изключително трудно, защото засегнатите невинаги съобщават за атаките, за да не пострада репутацията им.

Още технологични новини може да намерите в Investor.bg!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


4
Още по темата: кибератака
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
2
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 9 години
Така се точт пари за европроекти - създава се проблем след което се "инвестира" в борбата със злото!
1
5
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 9 години
Всеки може да бъде изпратен в затвора за 10-15 години за Кибератака , хакерство.. Колко е да ти спретнат едно дело за нещо което не си направил..Именно за това ЦРУ прави пропаганда за заплаха от хакери за да може да прати в затвора всеки , програмист , математик и физик.. Който е умен но не съдейства на ЦРУ е хакер. Който отказва да работи за Майкрософт , Гоогле и Оракле е хакер..