Оги

Оги. Спелеолог. Природозащитник. Колоездач. Спасител в пещери и пропасти.

Има хубави сини очи. Излъчва спокойствие и сигурност. Говори бавно и увлекателно със симпатично развалено „р“.

Има велосипед и прическа „кика“. И знае да прави всякакви възли. Обича въжета. Направо ги уважава, защото те са най-важни в пещерите.

А пещерите са най-важни за него.

А за пещерите най-важно е да си останат, каквито са си били.

Затова Огнян е много внимателен с тях и в твърдо против превръщането им в туристически атракции.

Освен това Оги обича да „яде кал“. Е, гювеч също...

В свободното си време той кара колело, катери се по скали, влиза в пещери, пие бири.

Как печели парите си ли? Занимава се с предпечат. Това е. Оги мълчи като пукъл за работата си. Нея просто я върши. Тя не е интересна и за нея няма какво да се каже. Но пък за пещерите може да говори едно денонощие.

Огнян говори за пещерите като за живи същества, като за жени, като за любовници. Ходи при тях като при любовници. После се прибира в София, после пак се връща при тях. Защо се връща в пещери, в които вече е бил ли? Защото му липсват, има нужда да ги види отново и отново, а и да заведе приятелите си.

Какво търсят в пещерите? Всяка пещера е различна и във всяка пещера ходят с различна цел: в една - заради екстремното изживяване, в друга – за да вземат образци, в трета – за да й направят карта, в четвърта – за да опишат и проучат животинските и растителните видове, в пета – за да я разширят...

Оги не е ходил във всичките пещери в България, защото не може – нито има време, нито вижда смисъл. Те са над 5 000 на брой и 90% от тях са с под 100 метра дължина или дълбочина, а такива несериозни пещери не го интересуват.

И сега, малко разочарования (за мен): Огнян пещери не е откривал; жалко, но тайни, мистерии и загадки в пещерите няма; духове – също, нито един дух, дори едно мъъничко духче не е виждал; нито скрити съкровища е намирал.

Но пък е виждал скални рисунки. Малките пещери и скални ниши край село Царевец и Мездра впечатляват с така наречените „графити“ - издълбани в камъка рисунки, правени през 7-9-15 век. Някои пещери са ползвани за светилища в древността, други - за манастири, някои са били част от укрепление или убежища. Но, както вече споменах, духове няма.

В някои пещери има все още скрити галерии – неизследвани места. Голямо вълнение е било за всички пещерняци, когато на тавана на пещера „Темната дупка“ край Лъкатник, са открили съвсем нови неизследвани части. А тази пещера се посещава от средата на миналия век, все пак.

Оги е председател на пещерен клуб и спелео училище „София“, води курсове за начинаещи спелеолози. Клуб „София“ съществува от 1999 година, част от членовете му са дошли от клуба „Средец“. Самофинансират се.

Спелеологията (спелео-подземен, логос-наука – бел.авт.), макар и да е екстремно изживяване, не е като делтапланеризма, алпинизма, мотоциклетизма и всякакви други „изми“. Защото, макар и да е екстремизъм, тя е и „логия“.

„Под земята никой не те вижда, никой не ти сваля шапка и не ти казва „евала“, под земята си само ти, красотата и останалите от екипа. Ако обичаш да се показваш, спелеологията не е за теб. Защото под земята никой не те вижда. Защото да ядеш кал не е гъзария“, казва Огнян.

Въжето ти е брат. За Оги то е едва ли не одушевено, говори за него с любов и уважение. Въжето трябва да се пази, да не се наранява, защото то е пъпната ти връв, ти увисваш за него и от него зависи животът ти. Животът ти виси на въжето.

Пещерите не са опасни, твърди Огнян. Смъртни случаи? Да, един. След него клубът позатихва дейност за около половин година. Не защото не имало работа, не защото не е имало дестинация, не. Нямало е желание. Оги не иска да говори за това, ужасно се натъжава... 

Всяка година ходи на международни експедиции – Украйна, Албания, Румъния, а сега се подготвя и експедиция до Кавказ. Поддържат връзки с местните клубове и организации, приятели са с тях. Покрай международните мисии си имат и една международна сватба – българка от екипа се взела с украинец от тамошния екип.

Впечатляващи са пещерите в Украйна – 20 километровите пещери са направо мъничета в гипсовите полета в Подолието. Там пещерите достигат 200... километра!

Маршрутът зависи от целта. Цели на посещението ли? Разширяват тесняци (тесни участъци в пещерите), (носят си чукове с длета, бормашини), правят карти на пещерите. Тази година например са били в Украйна, за да картират една пещера - „Кристална“, в Румъния – за да стигнат до дъното на друга - „Гринд“, в Албания - за да разширят тесен участък в трета - „Майа Арапит“. После се върнали в Албания, за да направят и карта на новите участъци.

Оги е твърдо против туризма в пещерите. Защото пещерите са затворени екосистеми и всяко едно посещение нарушава баланса на крехката екосистема. Хората мърсят, трафикът променя баланса, спокойствието на животните.

Знаете ли, че в пещерите живеят повече от 700 животински вида? Аз знаех само един – прилепите. Но не, там има всякакви гадинки, някои от които обитават само и единствено дадена пещера. Те са се адаптирали няколкостотин години в тези пещери, и се срещат единствено там...

Всяка една пещера е уникална екосистема, а всяка човешка намеса би могла да я унищожи. Ето, например, пещерата „Тевната дупка“ до с. Лакатник - селото взема вода от нея. И я е унищожило! Не че нещо, само една метална тръба е вкарана в пещерата. Но тази тръба коренно е променило екосистемата й – влезли са нови животински видове, изчезнали са старите, променили са се теченията в пещерите, а това също е убийствено.

Осветлението в някои от пещерите – туристически атракции също е пагубно за тях. Виждаш едно хубаво бяло образувание, върху което има едно „хубаво“ зелено петно плесен. То не е естествено за пещерата. То се е появило, защото по 6 часа на ден една лампа го нагрява.

От пещерите, казва Огнян, не вземай нищо, освен снимки, не оставяй нищо, освен стъпки, не убивай нищо, освен време.

Той членува в екоорганизацията „За земята“. Те провеждат спонтанни протести, една от последните им акции е в защита на Рила. Организирали са поход за спасяване на Рилските езера и връх Кабул, където се планира строеж на ски курорт „Паничище“.

Оги мечтае за спокойствие, почивка. Усеща, че хобито му се е превърнало в задължение, в целенасочен ангажимент, отговорностите му идват вповече и повече го натоварва, отколкото да му прави удоволствие.

Огнян няма цел в живота, но не вярва, че е нужно, важното е „да вървиш напред с вяра в сърцето и никога няма да си сам“.

Огнян, въжето, калта, пещерите и екипът

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase