Художникът и картините му

Ангел Хайтов не може да мине незабелязан. От него струи една чиста и силна енергия, която те обхваща, поглъща и пленява. 

В компания Ангел винаги е душата й, той изобилства от провокативни, често шокиращи фрази, абсурдизми, с които разсмива всички.

Ангел умее не само да рисува. Той умее и да мисли. Винаги ме е изумявал със способността си чисто и трезво да премисля и разсъждава, макар и на пръв поглед да дава вид на хаймана. Когато е сам със себе си, той е съзерцателен и замислен.

Но не и разсеян, защото нищо не остава незабелязано от тренираното му око. Често ти обръща внимание на детайли от обкръжаващия пейзаж, които необученото ти внимание пропуска незабелязани.

Хоби му е да оглежда момичетата и да ги коментира. Има точна преценка за хората, добър психолог е и е способен да проведе разговор с всякакъв тип хора, защото е добър провокатор и манипулатор.

Няма нищо общо с общоприетото схващане за човек на изкуството – художник (за социопатията говоря), напротив, постоянно завързва контакти и запознанства.

Изглежда спокоен, говори бавно и спокойно и има цяла колекция собствени постулати – нецензурирани, чисти и прости, казани в очите житейски истини, които смъкват булото на романтиката и на цялата поезия и илюзия в живота.

Той е от хората, които първи прихват да се смеят на собствените си шеги. И се смее толкова заразително, че няма начин да не накара всички да се заливат от смях.

Ангел е художник. Да си художник е прекрасно, защото основният обект на изобразителното изкуство е човекът и тогава ти изучаваш човека, съзерцаваш човека, описваш човека и изобразяваш човека. Така казано, това е идеалната професия за него, защото Ангел се интересува на първо място от човека.

От известно време той живее във Великобритания. Защото всичко, което е натрупал като впечатления от средата, в един момент му се е оказало до болка познато и е изпитал нужда от нови възприятия, свързани със стила, в който рисува.

Поп арт, съвременно изкуство. В този стил рисува Ангел. Взема предмети от масовата култура, които изобразява като част от човешкото съществуване.

Потърсил е другата среда, за да разнообрази импресията, от която се нуждае, за да я превърне в експресия. Това са негови думи.

Във Великобритания Ангел прави векторна графика и медицинска илюстрация. Работи в агенция, която му осигурява поръчки за илюстрации.

Иска да продължи да се занимава с кавалетна живопис (на платно), но това там отнема време, защото пазарът има свои правила: да си местен автор, да си завършил местно художествено училище, местна художествена академия. На местните им е трудно да приемат чужд творец.

Животът във Великобритания за него е скучен и досаден. Това се дължи на разликата в бита на матрицата, която съществува тук и там. И ако в България хората много са лъгани, те винаги знаят, че съществуват други неща.

А проблемът на обществото във Великобритания е в това, че масовата лъжа не може да бъде заменена с друга истина, хората не знаят за съществуването на друга истина, те са убедени в съвършената истинност на съществуващата лъжа.

Защото нямат контрапункт, нямат друго, с което да сравнят, нямат собствено мнение за живота, за света, за общественото устройство. Там обществото няма избор, освен да вярва в това, което му се казва, че съществува.

А България е пълна с поводи за създаване на изобразително изкуство, които липсват в много други части по света.

Хората в България са забулени в стереотипа, в който живеят, често не осъзнават колко прекрасен е животът и страната им. Понякога стигат до илюзията, че другаде е по-хубаво и интересно. Не е така, казва Ангел.

За 8-те години, след като е завършил Академията, е правил няколко изложби във Великобритания, Полша, България и САЩ. Ангел казва, че не е важен броят посетители на една изложба, важно е те да имат отношение към изобразителното изкуство.

А картините му продават няколко души, които се занимават с търговия на изобразително изкуство в България и чужбина. Картини се купуват от хора с отношение към изкуството, които имат вяра в красотата на съзиданието, хора с пространствено мислене. Но най-вече купуват богати хора, които “са решили материалните и финансовите си проблеми в степен на излишък”.

Ангел е отвратен от реалността в България, където художникът и рисува, и си е мениджър едновременно. Защото няма връзка между произвеждането на една картина и нейната продажба.

От изкуство се печели, когато изкуството намери своя адрес - всяка творба си има и човек, който да я купи. Важно е картината да има контакт със своя купувач.

Всяка картина е безценна, защото няма ценоразпис на това, което ние като хора ще оставим след себе си. Всяка картина носи дух, а духът няма цена. Картината е и материална – тази материална основа, върху която е изобразен духът на картината, се оценява.

Ангел би подарил картина на музей, на организация, която разпространява изобразителното изкуство – така посланието, което носи творбата му, ще стигне до повече хора.

И тъй като Ангел е филантроп, рисуването му дава онзи контакт с всички хора по земята, който не се нуждае от превод, който е еднакво действащ при всички, много спонтанен и истински. За него рисуването е начин за комуникация с хората от целия свят.

“С всяка една рисунка светът се преоткрива и се ражда отново. Всяка творба е изобретение, защото е нова и неповторима. Рисуването е и връзка с отвъдното, освен с реалния живот. То е усамотение, в което художникът хваща късове от живота, за да ги комбинира”, казва Ангел.

Той не използва опиати, за да отвори съзнанието си и да рисува. Започва да чувства и вижда всичко чрез съзерцание, чрез вглеждане в детайла от всяка една част от живота като визия, шум, движение и настроение.

И не се буди посред нощ, за да рисува, по-скоро не заспива по цяла нощ, за да рисува. Прави го по всяко време на денонощието, когато изпита необходимост да рисува. Усещаш, че ръката ти сама се движи. В момента на рисуване той не разсъждава, а прави странната комбинация от линии, цветове, текстури, която ражда картината.

През останалото време Ангел се... вглежда. Във всички живи и неживи същества и предмети от заобикалящия го свят като изследва и търси невероятни комбинации от цветове, форми, предмети и човешки фигури, които открадва от живота, за да ги изобрази в картините си.

Той е изследовател на човешката природа, което означава също и да изследваш обекта на изобразителното изкуство. Може да означава и да проучиш една форма, преди да бъде изобразена, да опознаеш и характера на човека, който ще изобразиш, да схванеш характера му, не само външната прилика да докараш, не да спиш с моделите си, а да ги изследваш, смее се Ангел.

Личният живот на художника остава на втори план. И независимо дали Ван Гог е бил луд, Рубенс е бил дипломат или Леонардо – откривател, ние ги познаваме заради тяхното изкуство и в най-малка степен заради личния им живот.

В България е много разпространено схващането, че художникът е със сплъстена брада и с празни бутилки зад вратата, но за Ангел човек, който повече пие, се нарича алкохолик, а не художник, а който лентяйства, е безделник, а не художник.

Художникът за него е преди всичко изследовател на човека и най-вече на жената (да си дойдем на думата – бел.авт.). Тя е обект на изкуството, а мъжът е производител на изкуството.

Рисуването е емоционален процес, въпреки че всеки професионалист художник трябва просто да рисува. Важното е не колко впечатления има художника, а какво е оставил след себе си като творчество – една от поредните здрави мисли на Ангел.

Отдавна е минало времето, когато той е бил могъл да бъде провокиран да рисува. При него рисуването идва след сложен процес на преживяване, на осмисляне и на математическо изчисляване на всяка композиция до натрупването на линии и цветове в една организирана концепция.

Не може да нарисува това, което го дразни, което не възприема като хармонично и изящно, не може да нарисува нещо грозно, фалшиво и измислено. Затова и художникът, в чийто картини открива себе си, е италианският художник от Ренесанса Тициан.

Той рисува спокойни, изпълнени с жизненост образи, в които се вижда живият живот, красотата и очарованието на човека и природата.

И Ангел така: радва го срещата с всичко, което носи своя уникална хармония, било то човешка фигура, архитектура, природен пейзаж или красотата на духа, на човешките отношения.

А го отчайва познанието за хората, което има. Така например е открил, че повечето хора носят маски, което в съвременния живот май е станало задължително.

На Ангел му се иска повече хора да свалят маските си, да покажат истинската си красота, за да могат да бъдат нарисувани.

Ангел е песимист и начинът му на опознаване на света е чрез изключване на невъзможното. Не, не, той е оптимист, който гледа песимистично на нещата. И това е неговият начин да бъде оптимист. Отхвърля всичко непотребно и оставя в съзнанието си само красивото, нужното и истинското от живота.

И за завършек:

“Всяка картина, скулптура, всяко произведение на изкуството съществува, за да излъчва енергия. А за да излъчва енергия, то първо трябва да бъде облъчено с такава...”

Ангел Хайтов не просто рисува, той облъчва.

Него и картините му вижте тук

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase