А ако Тръмп разиграва руснаците, както разиграваше медиите?

Не е ли по-добре съперниците ти да те мислят за некадърник и да не те вземат на сериозно, при положение че ти всъщност си талантлив, амбициозен и готов да нанесеш удар? Да те мислят за глуповат и неориентиран, когато всъщност имаш план?

А ако избраният за президент Доналд Тръмп разиграва руснаците и Владимир Путин също толкова ефикасно, както разиграваше медиите в САЩ през 2015 г. 2016 г.?

А ако бъдещият президент има стратегическо виждане, според което Китай, Иран и радикалните сунитски ислямисти са много по-голяма заплаха за националната сигурност на САЩ, отколкото е Русия? Дори Русия правилно да е възприемана като "не наш приятел", както се изрази лидерът на мнозинството в Сената Мич Макконъл (републиканец от Кентъки) след наложените от президента Обама санкции, и да е "виновна, виновна, виновна" за намеса в нашите избори и тормоз на нашите дипломати, както смятаме аз и повечето консерватори?

Знам, че това предизвиква смях, пише Хю Хюит във"Вашингтон пост". Имам информация от първа ръка, че новият президент не е - или поне не е бил - запознат с въпроси като ядрената триада или разликата между Хамас и Хизбула. Общото, дълбоко вкоренено и вероятно непоколебимо мнение е, че той просто не е наясно с много аспекти на националната сигурност. От това мнение е лесно и опасно да се скочи към твърдението - "той е неподготвен, не може да се научи и не проявява интерес да се научи".

Това може и да е вярно. Но може би Тръмп е преди всичко предприемач, който ще внесе предприемачески навици и сила в президентството.

Работил съм за строителни предприемачи по големи проекти в продължение на три десетилетия. Адвокатската ми практика се основаваше на това да им помагам да разбират и да спазват сложните законови и регулиращи режими и да знам как работят Агенцията за защита на околната среда, Армейският инженерен корпус и Службата за риболова и дивата природа на САЩ.

"Как и кога получавам разрешителното и какво ще ми струва?" - това са въпросите, които повечето адвокати в областта на природните ресурси чуват от клиентите си, които притежават земя и които със сигурност биха могли да научат подробностите, но не им е било необходимо или не са искали. Те искаха да продължат със своя проект. Искаха той да се осъществи веднага.

За да бъдеш успешен строителен предприемач, трябва да си готов да действаш бързо, да рискуваш и винаги да търсиш следващата сделка. Понякога това значи замайваща промяна на курса и често - партньорство със стар конкурент, даже такъв, с когото сте кръстосвали шпаги. Следващата сделка винаги беше много по-важна от старата вражда. Само по себе си е стратегия да не бъдеш ограничен от миналите си битки или от предишни случаи.

От осем години отново и отново ни се повтаря, че при встъпването си в длъжност Обама е имал голяма стратегия. "Да ръководиш, без да си в предната редица" - това беше една от първоначалните й формулировки.

Каквото и окончателно определение да бъде дадено на продължителната проява на лекомислие, която в бъдещите мемоари ще бъде наречена "доктрината Обама", ние със сигурност знаем кои са жалоните по нейния път: едностранният отказ от противоракетната отбрана в Полша и Чехия; "рестартирането" с Русия; прибързаното изтегляне на войските на САЩ от Ирак през 2011 г.; неефективните реакции към изграждането на изкуствени острови от Пекин в Южнокитайско море; заличаването на червената линия в Сирия; нахлуването в Украйна и анексирането на Крим; Иран и Башар Асад тържествуват над развалините на сирийския град Алепо, а Европа е залята от бежанци; няма жизнеспособен "мирен процес" с участието на Израел и палестинците, но "аматьорите" все още са в Ракка и Мосул в Ирак и разпространяват своята омраза по света; Либия е разпокъсана; Венецуела е в развалини; Куба е възнаградена за продължаващия деспотизъм без намек за реформа. Списъкът може да продължи, дори да го ограничим до Северна Корея и иранската ядрена "сделка".

Ако това ви прилича на "голяма стратегия", вероятно е добре да се започне без на пръв поглед каквато и да е стратегия. Разбира се, всеки, който смята, че пенсионираният генерал от морската пехота Джеймс Матис, избран от Тръмп за министър на отбраната, не мисли за големия проблем, завещан от 44-ия на 45-ия президент на САЩ, в контекста на голяма стратегия, насочена към бавното и търпеливо възстановяване на американската сила и водачество, не внимава.

Ричард Никсън пристигна на Пенсилвания авеню 1600 с репутация, която беше толкова дълбоко белязана от 20-годишно противопоставяне на комунизма, че вероятно не би могъл да работи със Съветите, още по-малко с маоистите, включително самия Мао. Четири години по-късно той и Хенри Кисинджър бяха постигнали разведряване с едните и партньорство с другите, което преобърна всички очаквания на специалистите и академичната общност.

Нека поне да допуснем, че е възможно най-мрачно настроените специалисти и репортери да грешат за способността на Тръмп да управлява ефективно, така както всички ние сгрешихме за способността му да спечели. Не че преди не се е случвало учените глави напълно да грешат. 

/БТА/