Глобалният ред е в безпорядък. Светът се плъзга към значително безредие без международна структура, способна да се справи с проблемите, които вероятно могат да възникнат почти едновременно. Като съберем всичко, хаосът сред водещите сили може да доведе до наистина катастрофални последици, пишат Збигнев Бжежински и Пол Уосърман* във "Ню Йорк таймс".

Досега президентът Тръмп не е формулирал каквито и да е значими, адекватни заявления за глобалното състояние. Вместо това светът е оставен да тълкува понякога безотговорните, несъгласувани и неграмотни изявления на неговия екип.

Не бива да се позволява на саморекламиращи се хора, стремящи се към важни позиции, да създават впечатлението, че тяхната понякога опростенческа и екстремистка терминология се превръща в национална политика.

Неловкото положение, което се създаде напоследък във връзка с американската политика към Кремъл, достигнало връхна точка с оставката на съветника по националната сигурност Майкъл Флин след едва 24 дни на поста, не се нуждае от обяснение.

Макар да не го подкрепяме, г-н Тръмп е президентът на Съединените щати. Той е нашият президент и ние искаме да успее. В момента останалият свят и ние не го виждаме по този начин.

Един уязвим свят има нужда от Америка, която се характеризира с яснота на мисълта и водачество, пораждащо оптимизъм и напредък. "Да направим Америка отново велика" и "Америка на първо място" са все послания, които са подходящи за лепенки по колите, но е необходимо външната политика на Съединените щати да бъде нещо повече от кампаниен лозунг.

Затова бихме посъветвали президента да направи обръщение, в което смело да изложи своето виждане, включително решимостта си да осигури американско водачество в стремеж да оформи по-стабилен свят. Тази реч не бива да бъде подробен план за американската външна политика, а по-скоро да послужи като така необходимо напомняне, че президентът на Съединените щати бди, активно е ангажиран и има чувство за историческа посока.

Това, което е необходимо да чуем от нашия президент, е защо Америка е важна за света и защо светът има нужда от Америка. В същото време той може да се възползва от възможността да посочи какво очакват Съединените щати от света.

Ние може да не сме съгласни с президента Тръмп за ежедневните решения, но го призоваваме да признае, че идеалното дългосрочно решение е такова, при което трите доминиращи във военно отношение сили - Съединените щати, Китай и Русия - работят заедно в подкрепа на глобалната стабилност.

Много неща зависят от степента, в която Америка и Китай могат да се ангажират в успешен диалог. Това би открило пътя за по-сериозно, стратегическо китайско-американско разбирателство. То, от своя страна, може да създаде основата за по-трайно разбирателство между трите водещи сили , тъй като Русия би осъзнала, че ако не бъде включена в едно китайско-американско уреждане, нейните интереси може да бъдат застрашени.

Америка също така трябва да имат предвид опасността, че Китай и Русия могат да изградят стратегически съюз. По тази причина Съединените щати трябва да внимават да не действат към Китай като към подчинен: това почти със сигурност би довело до по-близки връзки между Китай и Русия.

По-непосредствено безпокойство буди проблемът, който представлява Северна Корея. Той ще изисква засилено сътрудничество между по-могъщите съседи на Северна Корея, включително Китай и Япония (и евентуално Русия), както и Съединените щати. Изолирани американски усилия едва ли ще тласнат Пхенян в положителна посока.

Ако искат да подобрят отношенията си с Русия, Съединените щати трябва да подновят признанието и на двете страни, че ангажиментът да се спазва закона е от основно значение за международния ред. Една повърхностна демонстрация на по-добри отношения не трябва да бъде прикритие за измами, хитри ходове или насилие срещу по-слаби съседи. Желанието на президента Тръмп за конструктивно ангажиране с Русия е разумно, но трябва да има рамка за приемливо поведение, каквато, за съжаление, не съществува в момента.

Русия е изправена срещу неруски бивши съветски републики като Украйна и Узбекистан, които укрепват своята независимост, а икономическото проникване на Китай в Централна Азия също така намалява ролята на Русия в региона. Залозите и за трите водещи сили са високи, но същото важи за възможните награди и те го знаят.

В краткосрочен план Америка би трябвало да се стреми към конкретни регионални споразумения с партньори като Япония и Великобритания, тъй като тези отношения ще бъдат от съществено значение за управляване на регионалните въпроси. В този смисъл стъпките на правителството за потвърждаване на ангажимента на Америка да защитава Япония и Южна Корея са окуражителни. Но като водещ член на НАТО Америка трябва също така да бъде готова да защитава Западна и Централна Европа.

С професионалния си опит президентът Тръмп познава силата на бизнеса. Съединените щати би трябвало да дадат на Русия ясно да разбере, че всякакво военно нахлуване в Европа, включително тактиката на "малките зелени човечета", наблюдавана в началото на конфликта в Източна Украйна, би довело до наказателно блокиране на морския достъп на Русия до Запада, което може да засегне почти две трети от цялата руска търговия по море.

При положение, че засега правителството се представя изключително лошо, що се отнася до установяване на водачество, способно да взема стратегически решения, е от решаващо значение нашият президент да изложи пред Америка и света виждане за лидерство и ангажимент. Една доктрина "Тръмп" или всякаква що-годе доктрина е болезнено необходима.

*Збигнев Бжежински беше съветник по националната сигурност на президента Картър от 1977 до 1981 г., а сега е член на управителния съвет на Центъра за стратегически и международни проучвания. Пол Уосърман е изследовател в центъра.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase