Изкусително е да обявиш Доналд Тръмп за неспособен да управлява само защото политическият му стил е неадекватен. Такъв довод обаче просто налива вода в мелницата на неговите привърженици. Те отхвърлят всяка критика като елитарно вкопчване в сваленото от власт статукво. Нито една жертва на наводненията в Хюстън нямаше бързо да получи ново сухо жилище, ако първата дама Мелания Тръмп беше направила първата си екскурзия в региона на катастрофата не на високи токчета, а с гумени ботуши. И по отношение на севернокорейския конфликт светът едва ли би бил повече изправен пред катастрофа, ако президентът беше обявил своите намерения на някоя пресконференция, а не чрез Twitter. А и помилването на шерифа Джо Арпайо беше скандал не най-вече защото още преди да подпише указа за него президентът демонстрира властта и презрението си към върховенството на закона.

Америка и светът ще трябва още дълго да съжителстват по някакъв начин с този президент. От гледна точка на големите актуални задачи - от Тексас и застрашената от следващия ураган Флорида, та чак до Корея - няма смисъл да се занимаваме с маловажното. Всъщност, умерените в партията на Тръмп отиват твърде надалеч, когато отхвърлят дори неговото маниакално самохвалство като глупава приумица. Защото Тръмп отслабва президентския пост с празните си заплахи и обещания, които характеризират и неговия кризисен мениджмънт. След урагана "Харви" неговото правителство избегна много от грешките, които доведоха до унищожителните наводнения в Ню Орлеан през 2005 година. Това обаче не беше толкова заслуга на президента, колкото на Конгреса, който реформира помощите при извънредни ситуации.

Доналд Тръмп, обратно, искаше до последно да пести от средствата за гражданска защита. Все пак, той поне показа на тексасците от самото начало съчувстието на федералното правителство. И макар че посещенията в регионите на природни бедствия винаги приличат на инсценировка, беше правилно, че президентът се появи на място. Толкова по-смущаващо беше това, че при срещата си с жертвите той ги облъчваше с оптимизъм, който изглеждаше като подигравка с фактите. Вместо да твърди, че напусналите домовете си хора са щастливи във временните приюти или че възстановяването на Хюстън ще трае само няколко месеца, щеше да по-добре да се изкаже по основни въпроси. Той обаче не отрони и дума за това колко важно е да се възстановят къщите в застрашените от наводнения региони. Тръмп не спомена как ще се съчетаят обещаните помощи с неговите бюджетни планове. Да не говорим, че не отрони и дума какво трябва да се направи срещу климатичните промени.

Корейският въпрос

Доналд Тръмп не си мери приказките и по отношение на Северна Корея. Не е ясно дали има нещо вярно в твърдението на неговите защитници, че предупрежденията срещу Ким Чен-ун ще бъдат чути, само ако са изговорени в типичния стил на Тръмп ("Огън и ярост, каквито светът не е виждал"). Вашингтонските военни заплахи не са празни приказки, доколкото американската армия разполага със средствата за унищожаване на Северна Корея. Друг въпрос е, че това би била една война, от която и Западът няма да може да се съвземе много дълго време. Поведението на Северна Корея по времето на президентите Клинтън, Буш, Обама и Тръмп ясно показва, че режимът в Пхенян не се впечатлява от острия тон на Вашингтон. Тръмп обаче стана за смях, когато писа в Twitter, че щял да прекрати всякаква търговия с Китай, докато Пекин и Пхенян си сътрудничат. Това би бил икономическият двойник на една ядрена война. Коя велика сила би се опитала да впечатли друга велика сила при това сериозно положение с такъв елементарен блъф?

При това Тръмп трябва да види очукания си имидж сред републиканските конгресмени, за да разбере докъде водят подобни празни обещания и заплахи: до самоубийство. 

След провала на ултиматума към народните представители Тръмп вече няма много авторитет сред депутатите и сенаторите. Неговата нелоялност му пречи и да изкове необходимите национални и глобални съюзи. Той приписва всеки свой провал на други - на Конгреса или на Обама, на Китай или на Южна Корея. Очевидно под управление Тръмп разбира обещанията за "великолепни" решения на всички възможни проблеми. Почти никога обаче той не сочи пътя за решаването на проблемите.

Наскоро той прехвърли щекотливия въпрос за децата на нелегалните мигранти на Конгреса. Конгресът трябва да решава какво трябва да стане с програмата на Обама за защита на децата на нелегалните мигранти. На всичко отгоре той засвидетелства своята "обич" към тези деца, когато спря програмата за защита. Сигурно скоро ще повери на парламента и бъдещето на ядреното споразумение с Иран. Това би бил проблясък на надежда, ако Конгресът се покаже дорасъл за своите задачи. С пакта си с демократите за отлагане на спора за бюджета Тръмп още въднъж разбърка съотношенията на силите в американския Конгрес. 

И сега левите и десните трябва да приведат в действие това, което ги свързва най-много, а именно - възмущението от Тръмп. Те могат да докажат, че възприемат ролята си в конституционните структури по-сериозно, отколкото Тръмп - своята, пише "Дойче веле".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase