Децата трябва да бъдат приучени да се трудят от ранна детска възраст и това го препоръчват психолозите.  Психофизичните особености на учениците от 7 до 10 години е много благотворна възраст детето да бъде научено  на различни неща.

Според началния учител Мариана Борисова това не се използва пълноценно нито от родителите, нито в училище.

"Напоследък младите родители имат голям дефицит на знание и не могат да се справят с различни ситуации. А децата обичат практични занимания – обичат да работят с ръцете си, а това им е отнето днес", коментира дългогодишният преподавател пред Dnes.bg.

Децата не се научават на труд от малки и когато отидат на лагер в тинейджърска възраст виждаме стряскащи неща – детето спи с мръсните чорапи под възглавницата, а палатката е зарита с боклуци.

Тук е ролята на родителя – момиченцето да бъде научено от майката на определени неща, а момченцата – от бащите, да правят типично мъжки неща. В момента наблюдаваме инфантилни млади хора, които не могат да извършат елементарни дейности, смята педагогът.

Мариана припомня, че навремето в училище е имало трудово обучение, а домашният бит, който го замести днес, се превърна единствено в работа с хартия, което е крайно недостатъчно. В горните класове трудовото се превърна в информационни технологии, разсъждава тя.

"Учениците трябва да работят с различни материали, които се срещат в живота. Някога имаше специализирани кабинети, работеше се с менгеме, с тел, с дърво, с пирограф", припомня тя.

"Талантите на детето са скрити съкровища, те не са на повърхността. Рисуването и пеенето се изявяват веднага. Но други остават скрити и, за съжаление, могат да останат такива завинаги. Днес в училище се набляга на академичното образование и само на него. Детето не трябва да бъде подтискано за това, че не е добър математик или не е овладяло физиката, или химията в по-горните класове. Един Пушкин е имал двойки по всичко, с изключение на литературата. Това не му е пречело да стане велик поет и писател. Но ние искаме всички деца, по всички предмети да са отличници. Това е изключително вредна постановка в образователната ни система", смята Борисова.

Според нея самата програма е над средното ниво дори и при малките, не само в горните класове. Има безкрайно излишни неща, които натоварват децата психически. Това е и една от причините за психическата нестабилност на децата и те търсят компенсаторни механизми, за да се отърват от стреса.

"Ако има повече и разнообразни дейности, практични занимания за децата, това дете, което не е силно по математика, може да се изяви в нещо друго и там да е поощрявано", обяснява преподавателката.

"На моите деца им давам пример – срещу училището работи обущар и съм им казвала: "Това е прекрасен човек и обущар. Другаде не си давам обувките на поправка освен при него. Някой може да каже, че е незначителна професия. Не, не, много е важна, защото всички имат крачета и всички носят обувки. Казвала съм им, че няма значение какво работиш, важно е да даваш всичко от себе си", споделя опита си тя.

Мнението на дългогодишния учител е, че е грешна постановката за децата със специални образователни потребности да се обучават в масовите училища.

"За тях тази система е още по-тягостна и ги поставя в ужасно неравностойни условия въпреки желанието на министерството да са при равни условия с другите деца. В тези условия те стават още по-неравностойни, защото разликата във възприемането е огромна на фона на останалите. За тях тази система е недостъпна", категорична е тя.

По думите й в системата Монтесори има много добри неща и във всяко едно училище трябва да има поне една такава стая, където децата могат практично да усвояват отделните науки. Особено за такива деца там има отделни сектори за всеки един учебен предмет. 

"Когато работех с такава стая, децата чакаха с огромно нетърпение този час. Имах дете, което в тази стая обичаше да мие прозорците с гъба. Това му беше любимото занимание. Някой плетеше, други редяха пъзел, рисуваше. Една такава стая струва около 2000 – 3000 лв., но едно бюджетно училище не може да си позволи всичко това", признава Борисова.

Тя е категорична, че в нейните класове агресия не е имало, но е имало случаи на доминиране - детето търси начин да покаже себе си.

"Но някои от тях не знаят как да го правят и това се дължи на липса на достатъчно общуване в семейството", смята Мариана.

Детето трябва да е обичано, ценено, разбрано. Агресивните прояви са при деца, които са нечути вкъщи, не им е показано внимание и може би са пренебрегнати и недооценени.

Детето има болезнена нужда от изява и го прави по погрешния начин. Затова още на първите родителски среща началният учител обяснява на родителите колко е важно децата да се почувстват ценни и зависими един от друг в колектива.

"Персонално съм се обръщала към всяко едно дете и съм му казвала колко е ценно и важно като личност, и като част от класа. Непрекъснато им говоря, че не бива да правят неща, които не искат на тях да им бъдат направени. Още от първи клас се опитвам да създам общност на взаимно доверие, грижа, обич и в моята 30-годишна практика не съм имала случаи на проява на агресия", разказва началният учител.

А за промените в образователната система Борисова смята, че те са повърхностни, елементарни.

"А има добри практики, които могат да се вземем от Европа. Класовете там са по 15-17 души, класната стая е като дом – вътре децата се чувстват удобно и уютно. В колко български училища има басейн или тенис кортове? Учебната програма трябва да бъде с практична насоченост – това, което учат, да могат да го приложат", изброява тя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase