Какво ще повлече падането на минаретата

Расистко и фашистко отношение към турската общност в сърцето на Европа. Така ясно и категорично турският премиер Реджеп Ердоган изрази позицията на Турция към референдума, с който беше одобрена забраната за издигане на нови минарета в Швейцария.

Премиерът дори сравни „ислямофобията” с антисемитизма като престъпление срещу човечеството.

Генералният секретар на Организацията Ислямска конференция Екмеледдин Ихсаноглу нарече референдума „злополучно развитие, което опетнява имиджа на Швейцария като страна, уважаваща различията, свободата на вероизповеданията и правата на човека".

Съветът на мюсюлманите във Великобритания определи вота като трагичен и жалък.

Имамът на една от само четирите джамии с минарета в Швейцария е категоричен, че със своя вот швейцарците не са осъдили една каменна постройка, а мюсюлманите и исляма. „Дори и да го оспорват, случаят е такъв: вотът е насочен срещу хората, изповядващи ислямската религия”.

На другия полюс - Швейцарската народна партия и малката дясна християнска партия „Федерален демократичен съюз”, които организираха референдума, обясняват необходимостта от забраната така: „Защитаваме суверенитета и целостта на християнска Швейцария”.

Тази позиция се споделя от почти всички крайнодесни политически движения в Западна Европа.

Северната лига в Италия (която е приближена до премиера Берлускони), „Фронт Национал” във Франция и популистите на Геерт Вилдерс в Холандия реагираха с възторг на вота в Швейцария и призоваха за дори по-сериозни мерки срещу „ислямизирането на Европа”.

По средата - ООН, ЕС и ПАСЕ заклеймиха решението на швейцарците като „религиозна нетолерантност и нарушаване на основни човешки права” и се притесниха за последствията.

В общи линии очакваната картина.

Но притесненията на международните институции са основателни, защото религиозната забрана в Швейцария може да отприщи напрежението, което се трупа в огромни количества през последните години.

Западните общества, били те напълно демократични и силно толерантни, започнаха все по-силно да негодуват срещу мюсюлманските имигранти в страните им.

Германия и Австрия са може би единствените (и донякъде Белгия), които привидно удържат положението и не позволяват религиозните и расови деления да вземат връх. Крайните десници стоят в сянка (особено след смъртта на Йорг Хайдер) и поне на пръв поглед разбирателство е налице.

Икономическата криза, масовите съкращения и недостига на работни места обаче натежават и дребните престъпления и гетата правят все по-силно впечатление.

Опасенията сега са, че швейцарската забрана може да се окаже детонатора на етническата бомба.

За мюсюлманите минарето-кулата, която се издига над джамията и от която се разнася призива на ходжата за дневните молитви, е неразделна част от религиозните им вярвания.

За противниците наличието на джамия е напълно достатъчно за проповядване на исляма, а минарето е ненужна показност, която нарушава етническия „мир”.

Евентуални религиозни рестрикции, сходни с швейцарските, със сигурност ще дадат благодатна почва на фанатизма.

Омразата може да бъде изострена дори над допустимия максимум, а веднъж отворена, Кутията на Пандора няма затваряне.

Или пък кутията отдавна беше препълнена и на капака му трябваше съвсем мъничък натиск.

С рязкото му отваряне изкочиха проблеми, бутани досега зад евфемизмите на политическата коректност и избиващи единствено в растящата подкрепа за крайнодесните на континента. Публично беше казано, че и християните трябва да имат същите права в ислямския свят, каквито имат мюсюлманите в Европа, например.

Може пък швейцарският референдум да се окаже първият порив за началото на проветряване на „кутията“. Откровените дискусии през тази седмица дават известна надежда, че ще започне истински диалог с истинските имена, който ще даде далеч по-добър ефект от „играта на дребно”. Защото забраната за минарета е именно това - игра на дребно.