Искане от българското посолство площад във Вашингтон да бъде наречен на виден българин, известен с това, че е помогнал за спасяване на българските евреи от депортиране по време на Втората световна война, прерасна в по-широк дебат за това дали тази страна представя точно действията на лидерите си по време на Холокоста, пише Асошиейтед прес.

Докато Съветът на Окръг Колумбия подготвя становище по въпроса дали да почете Димитър Пешев, зад кулисите се води напрегната полемика между посолството и американския Мемориален музей на Холокоста. В спора отново изпъква не само сложната история на Холокоста, но и трудностите, с които могат да се сблъскат държавите, опитвайки се да намерят баланс между героичните дела на един човек по време на Втората световна война и цялостните действия на страната. Дебатът се води в момент, когато историци и еврейски организации продължават да насърчават страните да оценят честно действия си по време на нацизма в Европа.

"Трябва да се каже и на двете страни, а и хората трябва да разберат, да се опитат да разберат в какво се състои сложността на въпроса. Ето защо това е много важно", заяви Фредерик Чеъри, преподавател по българска история в Северозападния университет на Индиана.

Въпросът възникна през декември, когато българското посолство поиска от Съвета на Окръг Колумбия да нарече площад на името на Пешев в писмо, което представя в благоприятна светлина начина, по който България се е отнесла към евреите по време на Втората световна война. Музеят на Холокоста, помолен от Съвета да прецени дали фактите от писмото са точни, заяви, че формулировката на писмото - както и неотдавнашната декларация на българския парламент - прикриват история, в която нещата не са само черно-бели.

Като заместник-председател на българския парламент Пешев е дал гласност на тайна заповед за депортация, която е трябвало да изпрати десетки хиляди евреи от български произход в германски лагери на смъртта в окупираната Полша. През 1943 г. той е разпространил протестна петиция сред колегите си от парламента, а български духовници, студенти и други кръгове са се обединили в подкрепа на еврейското население. Депортирането е било прекратено и цар Борис Трети е изпратил евреите в трудови лагери в страната, но е отказал да ги предаде на нацистите с аргумента, че страната има нужда от строителни работници.

Историята за спасяването спечели на България признанието, че е една от малкото европейски страни, които са отхвърлили нацистките искания, и Пешев е признат от израелския "Яд Вашем" за "праведник сред народите".

Музеят на Холокоста твърди, че не оспорва заслугите на Пешев, нито поставя под съмнение историческото му значение, но допълва, че всяко отдаване на почит трябва да бъде поставено в по-широк контекст. Той възразява по-специално срещу формулировката, че България е "окупирана от нацистите страна" и срещу твърдението, че нито един български евреин не е бил депортиран в лагерите на смъртта. Музеят и други историци казват, че в писмото се замъглява фактът, че България е била съюзник на нацистка Германия и че 11 343 евреи са депортирани от Македония и Северна Гърция - територии, които по онова време са били под български контрол.

"Грубите и непочтени опити да се изопачи историята на българското еврейство са обида за жертвите на Холокоста и вредят на имиджа на България, която доскоро беше възприемана като страна с правилен подход към тъмните страни от миналото си ", казва Раду Йоанид, директор на отдел в музея, в писмо от април до председателя на българския парламент и до българския посланик в САЩ Елена Поптодорова.

Нийл Глик, агент по недвижими имоти във Вашингтон, който е повдигнал въпроса пред посолството за отдаване на почит на Пешев след пътуване до България през 90-те години и който проучва неговата история, казва, че е изиграл главна роля във формулирането на искането и поема отговорността за всякакви неточности в него. Според него музеят греши, като позволява съдържанието на писмото да засенчи действията на Пешев.

"Недейте да упреквате Пешев за лошите дела на другите", казва Глик. "Нека да отдадем почит на Пешев за великите дела, които е извършил. Само това искам, защото той е бил катализаторът", допълва той.

Поптодорова казва, че е обидена от "много грубия" отговор на музея на писмото на посолството, което тя признава, че е подписала, но не и написала лично. Поптодорова казва, че винаги е признавала и болезнената страна на българската история и че изключително много се вълнува от Холокоста. По време на интервю в посолството тя дори се разплака, докато говореше за еврейските деца, натъпкани в товарни вагони, за да бъдат пратени на сигурна гибел.

"Всеки път, като говоря по този въпрос, аз се чувствам еврейка", обясни Поптодорова.

Тя допълва, че макар страната й да е извършила по време на Холокоста дела, с които може да се гордее, нейната цел е да отдаде почит на делото на един човек, а не на цялото правителство.

"Всичко е свързано с Димитър Пешев и точка. Няма извинения, няма опити да се решават по-важни въпроси", казва Поптодорова.

Тонът на писмото на музея до посолството е бил предизвикан от церемония през март, на която българският парламент, отбелязвайки 70-ата годишнина от протестите, спрели депортациите, изрази съжаление, но не пое отговорност, признавайки за първи път, че над 11 000 евреи от райони под български контрол са били депортирани в нацистки лагери на смъртта. Парламентът също така заяви, че правителството е било безсилно да спре тези депортации, но не пое цялата отговорност, както се надяваха музеят и други организации.

Представители на музея казват, че са обезпокоени, защото писмото на посолството съдържа някои непълни и заблуждаващи твърдения.

"Ако отчасти целта на тези усилия е била действително да се каже истината за случилото се в България, музеят напълно би подкрепил това", казва Пол Шапиро, директор на Центъра за съвременни проучвания на Холокоста към музея. Според него тревогите идват от възможността кръщаването на улица на един заслужил човек да бъде използвана за изопачаване на историята.

Няма спор, че българската история е сложна. Собствената партия на Пешев въвежда дискриминационен закон, налагащ специален данък на евреите, които освен това е трябвало да носят жълти звезди. Конференцията за еврейските претенции към Германия, която иска да бъдат компенсирани жертвите на Холокоста, през 2004 г. публикува доклад, в който се казва, че много български евреи са били изпратени в трудови лагери, където са строили железопътни линии при тежки физически условия. Българите са били едновременно "героични спасители, жестоки преследвачи и брутални убийци", казва Майкъл Беренбаум, преподавател по въпросите на еврейството в Американския еврейски университет в Лос Анджелис.

Съветът на Окръг Колумбия планира да обсъди на 28 май искането площад край посолството да носи името на Димитър Пешев.

"За мен важното е дали Пешев трябва да бъде почетен с кръщаване на улица на негово име, а не формулировките, с които може би си е послужило българското посолство или пък риториката на музея на Холокоста", казва председателят на Съвета на Окръг Колумбия Фил Менделсън.
 

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase