1941-1945: костите на хиляди войници още лежат по горите в Русия

Защо 68 години по-късно те все още не са погребани?
Обновена: 10 май 2013 08:22 | 9 май 2013 19:55, Елка Василева
358
1941-1945: костите на хиляди войници още лежат по горите в Русия
Статуята "Родината-майка зове" на Мамаев курган. Снимка: архив, Reuters

В момента, в който на Червения площад в Москва ще се състои парадът, в село Чудской бор в Ленинградска област ще бъдат погребани тленните останки на воини, които приближаваха Деня на победата, пише Би Би Си. Защо 68 години след края на Великата отечествена война те все още не са погребани?

„Задавам си този въпрос всеки път, когато откриваме още един воин. Войниците лежат почти на повърхността: само под тънък слой нападали листа или мъх, много от тях с оръжие в ръце“, казва командирът на доброволческия издирвателен отряд „Дълг“ Фаил Ибрагимов.

„А преди 25 години, когато тъкмо започвахме работа по местата, където са се водели боеве, тленните останки бяха съвсем на повърхността. При първата ми експедиция излязохме на една полянка в гората – и там лежат десетки черепи. И досега не мога да забравя тази картина“, добавя Олег Арбузов от отряда „Разузнаване“.

По данни на историците около 5 милиона души все още се водят за безследно изчезнали по време на Великата отечествена война.

По-голямата част от работата по издирването и погребването на тленните останки на изчезналите воини се извършва от доброволчески отряди.

„Ликвидиране на следите“

В гората на 60 км от Санкт Петербург се спъвам в нещо и разбирам, че това не е пън. От земята стърчи човешка кост. До нея има десетки минометни снаряда, а под тънък слой мъх – противопехотна мина, годна за употреба.

Металотърсачът реагира дори при приближаване към стари дървета: стволовете им са пълни с куршуми и осколки.

В земята има невзривени снаряди и гранати. На пъновете лежат каските на загиналите. В горите и по полянките ясно се виждат линиите на траншеите и окопите.

Понякога като че изглежда, че тук почти нищо не се е променило от времето на войната. Но това не е така.

Започваме да изравяме показващите се от земята тленни останки и виждаме, че убитият войник е разделен на две от бразда, в която сега растат елхички.

„Няколко години след края на Великата Отечествена война Върховният съвет на СССР постанови да бъдат ликвидирани следите от войната. На местата на боевете започнаха да орат, да строят, да садят гори“, обяснява Иля Прокофиев от Руския информационно-издирвателен център „Отечество“.

„От една страна, това е стъпка за възстановяване на изстрадалата страна, но от друга страна, това е опит да се забрави за огромните загуби на Съветския съюз“, казва той.

Торба с медальони

В първите години след войната нямаше нито сили, нито време загиналите войници да бъдат погребани подобаващо, казват хората от села, близо до които са се водели боеве.

Жените и децата са издърпвали труповете в близките ровове или ями от снаряди и са ги засипвали с пръст. Някои са се постарали да обозначат подобни „братски могили“, но усилията им скоро са били сведени до нулата.

Скоро след излизането на правителственото постановление за ликвидиране на следите от войната по полетата започнали да орат и да правят мелиорация.

В Новгородска област на мястото на най-тежките боеве е построен далекопровод.

Част от земите, на които според бойните донесения са загинали и са били набързо погребани хиляди воини, били заселени с елхи.

Плугът постоянно се закачал и изваждал от земята невзривени снаряди и останки от загиналите, но работата не спирала.

„Виждахме кости, докато оряхме, да. Но вече бяхме свикнали с това. От деца ги срещахме навсякъде. И в гората, и в градината, и в полето“, разказва дядо Иван.

През 60-те години на 20 век той е бил тракторист близо до село Синявино. В годините на войната там са се водили кръвопролитни боеве за пробив на блокадата на Ленинград.

„Нямахме сили да събираме всяка кост. Но след работа минавахме и събирахме военните медальони на войниците. Так са записани всичките им данни, адрес на роднини. Съседът ни Михалич веднъж събра цяла каска. Отнесе ги в Тосненския военен комисариат.  Военният комисар обеща да проучи нещата, отвори едно сандъче, сложи медальоните вътре и го отпрати да си върви вкъщи“, казва трактористът.

Интересно е, пише Би Би Си, че при основен ремонт на Тосненския военен комисариат през 1995 г. зад един от сейфовете е открит голям пакет с медальони.

Към някои от тях е имало листчета с бележки, други са били покрити със слой засъхнала кал.

Черепи и трудодни

В годините на войната към воинските части са били създадени погребални команди за погребване на загиналите.

След войната главно местното население се е занимавало с погребване на тленните останки.

При това дадените от Москва инструкции на място понякога са се изпълнявали по много особен начин.

„В селото ни дойде нареждане да съберем останките. Шефът на селсъвета каза, че ще се отчита по брой черепи. Тръгнахме и събрахме един чувал с черепи. Всичко си лежеше на повърхността“, разказва Михаил Смирнов от село Погостие.

„Колкото глави занесохме, толкова трудодни ни признаха. А за всеки трудоден ни дадоха или почивен ден, или храна, или някоя и друга копейка. Те все едно са мъртви, а ние трябваше да храним семействата си“, продължава той.

Гората за разлика от полето почти не е била разминирана, затова дълго след войната местните хора са ходели в гората само при много голяма необходимост.

„Когато ни налягаше голям глад, събирахме се по десет души и отивахме в гората да търсим храна от убитите. Германците имаха консервиран хляб. Беше много вкусен. Понякога и в нашите мешки имаше нещо. Може и да не беше добро, но как да оцелеем?“, спомня си Александър Носков, работил по железопътната линия близо до Погостие.

„Цялата гора беше пълна със снаряди и гранати. Тогава вече бях по-голям. А като момченца си играехме с истински пистолети и пушки. Аз занесох граната в училище“, разказва той.

Загиналите войници още дълго помагали на тези, които оцелели. От убитите сваляли шинелите и ватенките, от които си шиели дрехи.

Хората криели на таваните откритото оръжие, ордените и медалите на таваните или ги продавали. По-късно, когато започнали да се търсят германски каски и ордени и медали, започнали да вадят и тях. 

А тленните останки на предишните стопани на тези предмети продължавали да лежат в горите.

Красиви табели

В края на 50-те години на 20 век започнала програма за разширяване на военните погребения.

Идеята е била всички малки и отдалечени от населените места гробове и санитарни погребения да бъдат разкопани, тленните останки да бъдат ексхумирани и пренесени в големите мемориали, грижите за които са по-лесни.

Но често това се превръщало в просто преписване на имената на загиналите от едни табели на други.

„Всяка година откриваме такива братски погребения. Бойците лежат с личните си вещи, с медальоните. Започваме да проверяваме в базата данни и излиза, че те са погребани. Само че в мемориали на десетки километри оттук“, казва Александър Конопльов, ръководител на Руския информационно-издирвателен център „Отечество“.

„Техните имена са изсечени на красиви гранитни плочи. А всъщност нашите защитници така си и лежат по овразите и санитарните ровове. Оказва се не толкова красиво, нали?“, тъжно пита той.

Този проблем и до днес не е решен. Проектът за федерална целева програма за реконструкция и съхраняване на воинските погребения няколко години се лута между три министерства, но така и не беше одобрен.

Пари за ковчези

Преди тържественото погребение на тленните останки почетният караул прави репетиция. Лъскавите им униформи и ботуши рязко контрастират с мръсните обувки и износени дрехи на доброволците-издирвателите, които стоят наблизо.

Мъжете копаят братската могила. Жените внимателно подреждат тленните останки в ковчезите. Администрацията няма много пари за ковчези и затова молят да се реди по-сбито. В деня на погребението ще дадат и автобус, венец.

На път за вкъщи Прокофиев, който издирва безследно изчезнали воини над 25 години, уморено пали цигара и казва: „Когато тези момчета са отивали на фронта, са им казвали: бийте се храбро и Родината няма да ви забрави. И къде е тази Родина? Нима тя е само шепа доброволци-издирватели?“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


358
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари